Днес е Световен ден за борба с диабета. В България 460 000 души живеят с диабет, а други 200 хиляди са засегнати, но не знаят и не се лекуват.

Един от всеки двама с това заболяване остава недиагностициран, което води до усложнения, тежки увреждания и преждевременна смърт.

Тормозът на работното място съществено повишава риска от развитие на диабет, пише в. "Дейли експрес", позовавайки се на датско проучване, публикувано в сп. "Diabetologia".

Изследването на специалисти от университета на Копенхаген е обхванало 46 000 души от Дания, Швеция и Финландия, наблюдавани в продължение на 11,5 години. Авторите му са установили, че за хората, които са подложени на тормоз от страна на колегите, рискът от развитието на диабет тип 2 е с 46 % по-висок.

Проучването е първото по рода си, разкриващо подобна зависимост. Изследователите допускат, че една от причините е т. нар. "утешително хранене" в резултат на емоционално смущение.

Специалистите са открили, че 61 % от мъжете са по-уязвими в това отношение от жените - 36 %.

Изследването показва също, че насилието на работното място - обикновено проявено от недоволни клиенти или пациенти, а не от страна на колеги, повишава риска от развитие на заболяването и за двата пола с една четвърт (26 %).

"Тормозът на работното място е сериозен социален стресов фактор, при който се отключват съответни реакции. В резултат на това протичат различни биологични процеси, способни да допринесат за риска от диабет", обясняват авторите на проучването.

Изследователите допускат, че промените, причинени от стресови хормони, могат да навредят на метаболизма и да повишат опасността от затлъстяване - известен рисков фактор за диабет.

Емоционалният ефект от тормоза на работното място може да предизвика утешително хранене, което води до допълнително натрупване на тегло и съответно до повишен риск от развитието на диабет тип 2.

Предишно проучване на екипа е установило, че служебни проблеми като несигурност и дълго работно време с последващ психологически ефект са свързани с умерено повишен риск от заболяването.

Експертите отбелязват, че предпазването от стрес, тормоз и насилие на работното място може да допринесе за понижаване на риска.

Какво представлява диабетът?

Захарният диабет представлява хронично (дългопродължаващо) метаболитно заболяване (или по-точно група от метаболитни заболявания), което се характеризира с висока кръвна захар (глюкоза). Високите стойности на глюкозата в кръвта се получават вследствие на липсващо производство на хормона инсулин или липса на „отговор“ от страна на клетките спрямо инсулина.

Захарният диабет (наричан още захарна болест или само диабет) е на практика доживотно заболяване, което предизвиква увреждане на кръвоносните съдове и нервната система след по-дълъг период от време. Тези увреждания се изявяват като оплаквания от страна на различни органи и системи като сърце и кръвоносна система, ретина и очи, бъбреци, периферни нерви и други.

Човешкият метаболизъм се състои най-опростено в разграждането на храната до основни молекули, които се използват за осигуряване на енергия и градивен материал за клетките на човешкото тяло. Основният енергиен субстрат за човека е глюкозата. У здравия човек нивото на глюкозата в кръвта (кръвна захар) се регулира от няколко хормона, един от които е инсулин.

Инсулинът се произвежда от бета-клетките на панкреаса (задстомашна жлеза). След нахранване, под въздействие на процесите на храносмилане в кръвта се получава голямо количество глюкоза. Инсулинът „вкарва“ тази глюкоза в клетките на черния дроб, мускулите и мастните клетки, където тя се използва като основен енергиен източник за всички процеси в човешкото тяло.

Когато кръвната захар се повиши (след нахранване) задстомашната жлеза реагира като секретира в кръвта инсулин, който вкарва глюкозните молекули в клетките и намалява стойността на кръвната захар. Нормалните стойности на кръвната захар се обозначават като „нормогликемия“, а съответно по-високите и по-ниските от нормалните – като „хипергликемия“ и „хипогликемия“.

При болните от диабет след покачване на кръвната захар (след нахранване) панкреасът не отделя инсулин или отделя хормона в недостатъчно количество или клетките на тялото не отговарят на действието на инсулина. В резултат на това нивото на кръвната захар се покачва (хипергликемия). Същевременно клетките страдат от „глад“ за енергия и са принудени да намират други енергийни източници.

Високата кръвна захар (над определена стойност) преминава в урината и се отделя с нея. Високата концентрация на глюкоза в кръвта „изтегля“ от клетките течности на принципа на разликите в осмотичното налягане и води до обезводняване на тъканите.

Всичко това променя обмяната на веществата в клетката по такъв начин, че се предизвикват увреди на определени тъкани и органи в тялото. Диабетът може да причини както постепенно настъпващи, така и остро настъпващи, животозастрашаващи усложнения.