„Не виждам да има кой знае каква разлика дали изборите ще са на 28-и март или на 18-и април. Възможно е в средата на април да имаме по-малко случаи на коронавирус. Едно отлагане на изборите може да даде повече време за подготовка на партиите и на здравните власти, за да се вземат необходимите мерки. Несериозни ми се струват обаче интерпретациите, че това може да повлияе върху изборните резултати“. Това заяви социологът Димитър Ганев пред ТВ Европа. 

„В началото на декември миналата година в Румъния се проведоха избори с 33% избирателна активност, което е абсолютен антирекорд за страната. Избирателната активност у нас вероятно ще е по-ниска за последните 30 години. Как обаче това ще повлияе на крайния резултат, не знам дали има някой човек в България, кой би могъл да прогнозира. Тук не става дума за твърди и меки ядра, а за хора, които се притесняват от разпространението на вируса и ги е страх да ходят на места, където има повече хора. Имаме и едно предизвикателство – машинното гласуване, което може да забави вота. Това са все фактори, които могат да предизвикат по-ниска избирателна активност“, каза още Ганев. 

„Датата 18-и април е по-скоро отколкото изглежда. Ние сме в пандемия вече 10 месеца. За мен няма разлика дали изборите ще са през март, април или в края на май. Аз не виждам как дистанционното гласуване може да е гарант на вота срещу фалшификациите, както заяви президентът Румен Радев на Нова година. Аз лично съм скептичен към дистанционното гласуване. При условие, че нямаме електронно правителство и услуги, както и хакване на НАП, аз не виждам как може да разчитаме на електронното и дистанционното гласуване. Няма нито една държава в ЕС, освен Естония, която да практикува електронно гласуване. В България това ще доведе до липса на доверие в изборния процес. Какво и правителство да се състави след това, ще тръгне с много нисък рейтинг“, категоричен е социологът. 

„2020 г. беше година на амплитудите. През март и април доверието към управлението стигна безпрецедентно високи нива. Може би подобни цифри е имало през 2009 г., когато за първи път ГЕРБ спечели парламентарните избори. През август и септември имаше изключително нисък рейтинг, а през октомври, ноември и декември настъпи стабилизация с относително ниски нива, но по-високи от септември. Трябва да отдадем значимото на опозиция за това ГЕРБ да продължава да е първа политическа сила според социологическите проучвания. БСП в рамките на този мандат не успя да убеди обществото, че е алтернатива на това управление“, допълни Димитър Ганев. 

„През последните няколко месеца прави впечатление, че партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ е тази, която акумулира най-голям дял от т.нар. протестен или наказателен вот. Мая Манолова също има шанс за представителство в парламента. Не знам до колко тя ще спечели от коалицията си с т.нар. „Отровно трио“ и ще повиши резултатите ѝ. „Демократична България“ засега също стои така, че ще има представителство в парламента. Българинът търси алтернатива в извънпарламентарните формации. Когато започнаха протестите срещу Бойко Борисов, се зададе въпросът – къде отиват гласовете на тези хора? Спечелиха „Има такъв народ“, „Демократична България“ и Мая Манолова. Всички може би се надяваме на по-задълбочен дебат, но не мисля, че това ще се случи на тези избори. Коронавирусът проваля всичко пред себе си. Няма нито една новина, която да не е свързана с COVID-19, освен тази за Северна Македония. Силата на това информационно цунами ще отслабва, но ще е основна тема до 18-и април“, каза още социологът.