Сензационно откритие: Поема от VII век пренаписва историята на английската литература

Международен екип изследователи от Ирландия направи сензационно откритие, което хвърля нова светлина върху ранната история на английския език и европейската литература. В дигитализиран средновековен ръкопис, съхраняван десетилетия наред в библиотека в Рим, учените откриват най-старото известно поетично произведение на английски език – „Химнът на Кедмон“.

Според информация на CBS News, откритието е направено от Елизабета Манянти и Марк Фокнър от Trinity College Dublin, които изучават ръкописи на латинския историк и монах Беда Достопочтени. Докато разглеждат дигитализирани страници от стар ръкопис, те попадат на нещо, което първоначално трудно могат да повярват, че виждат – староанглийски стихове, вписани директно в основния текст, а не като странична бележка или по-късно допълнение.

„Бяхме безмълвни. Не можехме да повярваме на очите си“, разказва Манянти пред Associated Press, цитирана от CBS News. Именно това прави откритието толкова важно – текстът не е маргинална добавка, а интегрална част от ръкописа.

Поема от VII век, оцеляла повече от 1400 години
„Химнът на Кедмон“ е създаден през VII век от северноанглийски земеделец на име Кедмон, считан от мнозина за първия поет на английски език. Произведението е написано на староанглийски и се смята за едно от най-ранните свидетелства за оформянето на английската литературна традиция.

Марк Фокнър определя поемата като „началото на английската литература“. Според него значението ѝ е огромно, защото повечето запазени текстове на староанглийски произлизат от X и XI век, докато „Химнът на Кедмон“ води учените с близо три столетия назад във времето.

В превод на съвременен английски стихотворението възхвалява сътворението на света и божествения ред. То е кратко – само девет реда – но се смята за ключово свидетелство за ранната писмена култура на Британските острови.

Новият ръкопис е датиран от IX век и е един от най-старите известни преписи, съдържащи поемата. По-ранни копия на текста съществуват, но там стиховете са били добавяни в полетата или като допълнение към латинския текст. В случая откритата версия е част от основното съдържание – факт, който според учените показва, че английският език е имал по-голямо значение в ранното Средновековие, отколкото се е смятало досега.

Според информацията на CBS News, Фокнър подчертава, че преди това най-ранният подобен ръкопис е бил от XII век. Новооткритият вариант измества тази дата с около 300 години назад и доказва, че староанглийският вече е бил ценен и разпространен език още през ранния IX век.

Историята на ръкописа звучи като приключенски роман
Пътят на документа през вековете е почти толкова впечатляващ, колкото и самото откритие. Ръкописът първоначално е преписан в бенедиктинското абатство Нонантола в Северна Италия – едно от най-важните средновековни средища за преписване на книги.

През следващите столетия документът преминава през различни религиозни институции, местен е между Рим и Ватикана, а част от колекциите на абатството изчезват. По-късно ръкописът попада в ръцете на британския колекционер Томас Филипс, след което е придобит от швейцарския библиофил Мартин Бодмер.

През XX век книгата достига дори до Ню Йорк, където се озовава в колекцията на известния търговец на редки книги H.P. Kraus. Италианското министерство на културата впоследствие успява да я закупи през 1972 г. и така ръкописът се завръща в Рим, където остава почти незабелязан десетилетия наред.

Дигитализацията отключва нови исторически открития
Ключова роля за откритието играе мащабната дигитализация на архивите в Националната централна библиотека на Рим. Именно благодарение на онлайн достъпа до ръкописите учените успяват да анализират текста от разстояние и да идентифицират уникалния фрагмент.

Според ръководството на библиотеката проектът има за цел да направи хиляди редки книги и документи достъпни за изследователи по целия свят. Откритието на ирландските учени може да се окаже само началото на серия нови научни пробиви, скрити в дигитализираните архиви.

Както отбелязват изследователите, историята на „Химна на Кедмон“ показва колко много неизвестни все още се крият в старите ръкописи на Европа – и как съвременните технологии променят начина, по който човечеството преоткрива собственото си минало. Според CBS News именно комбинацията между историческа наука и дигитални архиви е позволила този почти забравен текст отново да види бял свят след повече от 1400 години.