Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Радойков, вие се дипломат от кариерата, повече от 25 години сте работили в ЮНЕСКО, бил сте шеф на един от най-големите отдели в организацията, как коментирате скандала, че България се е провалила, отказвайки се да организира в София през юли тази година домакинство на сесия на Комитета за световно наследство към ЮНЕСКО?
- Лично аз съм неприятно изненадан. Това е голямо събитие, най-посещаваното и следено, понякога дори повече от генералната конференция на организацията. Както виждате, в този случай, както и във всички останали подобни, успехът винаги има много родители, докато провалът е сирак. Не очаквам някой да поеме отговорност за този провал за културната дипломация на страната ни.
- Знаете ли как се е стигнало до българското председателство, на ясно ли са били нашите представите, с какво изобщо се захващат, а и какво предизвикателство е това събитие?
- Да, естествено. В дипломатическите кръгове на ЮНЕСКО всичко е публично известно. Миналата година, на последното заседание на комитета в Индия, освен България интерес към домакинството на събитието през 2025 г. прояви и една африканска държава. В крайна сметка африканската страна се оттегли и България успя да си осигури правото и привилегията да е домакин на заседанието на комитета. След сегашното фиаско, някои посланици коментират, че би било за предпочитане организацията да е била дадена на африканците, които надали щяха да се окажат в тази нелепа ситуация.
Не се съмнявам, че експертите, отговарящи за ЮНЕСКО в българските правителствени структури, са били наясно с последиците от подобен ангажимент. България прекрасно познава ЮНЕСКО и нейното функциониране
- Живеете в Париж, как в средите на ЮНЕСКО се коментира този провал, има ли в историята на организацията подобен прецедент?
- Имате право да използвате думата „прецедент“. За да се разбере за какво става дума в дипломатически план, трябва да припомним, че в последните години имаше две такива анулирани заседания на комитета - веднъж заради КОВИД-19, а вторият път заседанието на комитета, което трябваше да се проведе в Русия в рамките на руското председателство беше отменено заради войната в Украйна. Затова е безпрецедентно дадена държава да се откаже доброволно от споразумението за провеждане на заседанието на комитета без никаква форсмажорна причина, като например глобална пандемия или междудържавна война.
Другият неприятен аспект е липсата на обяснение за това решение. Както по време на заседанието на Бюрото, така и на уебсайта на ЮНЕСКО, няма никакво обяснение, което дава възможност за спекулации. И накрая, безпрецедентно е и това, че България все пак ще председателства сесията, без да е домакин на заседанието. В дипломатически контекст това означава, че всяко правителство вече може да си „купи“ председателството, без да се ангажира с организацията на събитието в своята страна.
- В България като оправдание се твърди, че е трябвало да се осигурят подходящи места за спане, храна и обслужване на между 4000 до 10000 гости – това реално ли е, или просто се търси извинение?
- Тези цифри се базират на прогнози, чието основание ми убягва. В Индия например миналата година имаше малко под 2 000 участници. В Саудитска Арабия година по-рано те бяха близо 3000. Така че сме далеч от 4000, да не говорим за 10 000. Но все пак, когато се почне да се търсят извинения, това вече е положително, проява е на определено ниво на осъзнатост. Като се има предвид състоянието на държавния апарат, това не е никак малко.
- Чуват се коментари от свързани с бившия министър Найден Тодоров и настоящия Мариан Бачев, че няма провал, България оставала домакин? Но какво означава да сме домакини в Париж, а не в София?
- В най-добрия случай тези твърдения могат да бъдат посрещнати със снизходителна усмивка. Това е все едно да обяснят на хората, че България се е съгласила да е домакин на Световното първенство по футбол, но че състезанието ще се проведе в Германия, а България все още си оставала домакин, защото плащала за него. Това е просто несериозно, но очевидно работи за вътрешна консумация.
- Какво губи, а и какво би спечелил бизнесът и родната култура от провеждането у нас на подобно събитие?
- Моята сфера е дипломацията, други са по-на място да говорят за последиците за бизнеса. Не бива да драматизираме, защото има и много по-тежки събития в света около нас, но е безспорно, че това е удар по имиджа на страната и способността ѝ да бъде домакин на големи събития.
Още от Интервю
Михайло Самус: Тръмп ще изнудва Украйна с „камшик“, а Русия ще гали с „перо“, за да постигне с Путин някакви договорки
Ако американският президент наистина спре военната помощ за Украйна, САЩ стават съучастник в престъпления срещу човечеството
Офицер от ДС, обучаван от КГБ: Поръчката за разсекретяването на досиетата за убийството на Кенеди е дошла от Кремъл, а Тръмп я изпълни
Българската следа е тотално измислена, Държавна сигурност не е била част от съветския сценарий
Януш Бугайски: Москва явно е предложила на Тръмп достатъчно изгодни сделки, ако притисне Украйна да прекрати огъня без гаранции за сигурност
Сега Путин разчита на президента на САЩ да спаси Русия от военен разгром и разпад, като спре военната помощ за Украйна и промени икономическите санкции