Интервю на Мая Георгиева 

- Г-н Радойков, вие се дипломат от кариерата, повече от 25 години сте  работили в ЮНЕСКО, бил сте шеф  на един от най-големите отдели в организацията, как коментирате скандала,  че България се е провалила, отказвайки се да организира в  София през юли тази година домакинство на сесия на  Комитета за световно наследство към ЮНЕСКО?

- Лично аз съм неприятно изненадан. Това е голямо събитие, най-посещаваното и следено, понякога дори повече от генералната конференция на организацията. Както виждате, в този случай, както и във всички останали подобни, успехът винаги има много родители, докато провалът е сирак. Не очаквам някой да поеме отговорност за този провал за културната дипломация на страната ни.

- Знаете ли как се е стигнало до българското председателство, на ясно ли са били нашите представите, с какво изобщо се захващат, а и какво предизвикателство е това събитие?

-  Да, естествено. В дипломатическите кръгове на ЮНЕСКО всичко е публично известно. Миналата година, на последното заседание на комитета в Индия, освен България интерес към домакинството на събитието през 2025 г. прояви и една африканска държава. В крайна сметка африканската страна се оттегли и България успя да си осигури правото и привилегията да е домакин на заседанието на комитета. След сегашното фиаско, някои посланици коментират, че би било за предпочитане организацията да е била дадена на африканците, които надали щяха да се окажат в тази нелепа ситуация.

Не се съмнявам, че експертите, отговарящи за ЮНЕСКО в българските правителствени структури, са били наясно с последиците от подобен ангажимент. България прекрасно познава ЮНЕСКО и нейното функциониране

-  Живеете в Париж, как  в средите на ЮНЕСКО се коментира този провал, има ли в историята на организацията подобен прецедент?

- Имате право да използвате думата „прецедент“. За да се разбере за какво става дума в дипломатически план, трябва да припомним, че в последните години имаше две такива анулирани заседания на комитета - веднъж заради КОВИД-19, а вторият път заседанието на комитета, което трябваше да се проведе в Русия в рамките на руското председателство беше отменено заради войната в Украйна. Затова е безпрецедентно дадена държава да се откаже доброволно от споразумението за провеждане на заседанието на комитета без никаква форсмажорна причина, като например глобална пандемия или междудържавна война.

Другият неприятен аспект е липсата на обяснение за това решение. Както по време на заседанието на Бюрото, така и на уебсайта на ЮНЕСКО, няма никакво обяснение, което дава възможност за спекулации. И накрая, безпрецедентно е и това, че България все пак ще председателства сесията, без да е домакин на заседанието. В дипломатически контекст това означава, че всяко правителство вече може да си „купи“ председателството, без да се ангажира с организацията на събитието в своята страна.

- В България като оправдание се твърди, че е трябвало да се осигурят подходящи места за спане, храна и обслужване на между 4000 до 10000 гости – това реално ли е, или просто се търси извинение?

- Тези цифри се базират на прогнози, чието основание ми убягва. В Индия например миналата година имаше малко под 2 000 участници. В Саудитска Арабия година по-рано те бяха близо 3000. Така че сме далеч от 4000, да не говорим за 10 000. Но все пак, когато се почне да се търсят извинения, това вече е положително, проява е на определено ниво на осъзнатост. Като се има предвид състоянието на държавния апарат, това не е никак малко.

- Чуват се коментари от свързани с бившия министър Найден Тодоров и настоящия Мариан Бачев, че няма провал, България оставала домакин? Но какво означава да сме домакини в Париж, а не в София? 

- В най-добрия случай тези твърдения могат да бъдат посрещнати със снизходителна усмивка. Това е все едно да обяснят на хората, че България се е съгласила да е домакин на Световното първенство по футбол, но че състезанието ще се проведе в Германия, а  България все още си оставала домакин, защото плащала за него. Това е просто несериозно, но очевидно работи за вътрешна консумация.

- Какво губи, а  и какво би спечелил бизнесът и родната култура от провеждането у нас на подобно събитие?

- Моята сфера е дипломацията, други са по-на място да говорят за последиците за бизнеса. Не бива да драматизираме, защото има и много по-тежки събития в света около нас, но е безспорно, че това е удар по имиджа на страната и способността ѝ да бъде домакин на големи събития.