"През 2023 г. действията на Русия продължиха да бъдат основната заплаха за българската национална сигурност. Кремъл продължи да се стреми към промяна на установеният световен ред, да нарушава международното право и да налага военната сила като механизъм за постигане на политически цели." 

Това се казва в годишния доклад за „Състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2023 г“.

"Москва продължи да използва хибридни инструменти за въздействие в Западните Балкани, което допринесе за запазване на конфликтния потенциал на региона. 
Некомплектът на българската армия продължи да нараства през 2023 г. и достигна 21,8%, като най-тревожно е състоянието на окомплектоването с военнослужещи в Сухопътните войски." - констатират авторите на документа.

Средата за сигурност

В доклада се посочва, че средата за сигурност е била белязана от „задълбочаване на противопоставянето между глобални сили и съперничеството между регионални субекти“. Действията на Руската федерация отново са определени като основната заплаха за националната сигурност на България. Документът сочи усилията на Кремъл да възстанови влиянието си в постсъветското пространство като основната причина за дългосрочното милитаризиране на международните отношения.

Подчертани са хибридните методи за въздействие, които Москва прилага, наред с конвенционалните бойни действия. Съобщава се, че България не е изключение, като страната ни е продължила да бъде обект на системни руски хибридни действия, целящи оказване на въздействие върху вземането на суверенни национални решения от стратегически характер.

Отбелязано е преднамереното ограничаване на корабоплаването в Черно море, от страна на Русия. Докладът добавя, че минната опасност остава висока.

В областта на енергийната сигурност е обърнато внимание на усилията на целия ЕС, в това число и България, да се преориентира към втечнен газ, като основен енергиен източник. Смята се, че гъвкавото маршрутиране на втечнения газ се явява реална конкуренция спрямо ограниченията на стария модел на дългосрочни договори и фиксирани тръбопроводни маршрути.

Особено внимание, в доклада, е обърнато на ситуацията в Западните Балкани. Документът твърди, че конфликтният потенциал в региона се е запазил поради неурегулираните отношения между Сърбия и Косово и сепаратистките амбиции на сръбски фактори в Босна и Херцеговина. Отбелязани са и хибридните действия на Москва, целящи да саботират евроатлантическата интеграция на региона. Подчертано е, че конституционните промени в Северна Македония са се забавили и че антибългарската реторика продължава. Натискът на международната общност е изиграл стабилизираща роля в Западните Балкани, въпреки това рисковете за сигурността остават, както и предпоставките за нова ескалация на напрежението.

Спомената е и влошената среда на сигурност в други региони като Южен Кавказ и Близкия Изток. Ситуацията в Южен Кавказ беше повлияна от въоръжените действия на Азербайджан по възстановяване на суверенитета над територията му. Напрежението с Армения се запази, въпреки спадалата интензивност на граничните инциденти. Като основна причина за повишаването на напрежението в Близкия Изток докладът посочи терористичното нападение на Хамас срещу Израел на 7 октомври и последвалата война в Ивицата Газа. Това събитие е станало причина за усложняване на обстановката в Западния бряг и задълбочаване на политическата криза в Ливан. Споменати са и затрудненията за корабоплаването в Червено море, произтекли от атаките на йеменските бунтовници хути.

Хората в отбраната

Докладът отразява задълбочаващите се проблеми с некомплектът на българската армия, който през 2023 г. достигна 21,8%. Особено тревожно е състоянието на окомплектоването с военнослужещи в Сухопътните войски. Твърди се, че това състояние на окомплектоването значително ограничава възможностите на Въоръжените сили да изпълняват в пълна степен възложените им задачи, както на национално ниво, така и в рамките на колективната обрана в НАТО.

Като основна причина за повишаване на некомплекта се сочи нивата на заплащане. Въпреки, че заплатите на военнослужещите са се повишили с 10% за шеста поредна година, те остават неконкурентни на пазара на труда. Друга причина е непривлекателността на военната служба за младите хора, която я свързват с тежести и лишенията, рисковете, лошите условия на труд и остарялото въоръжение. Твърди се, че дезинформацията относно войната в Русия също е указала негативно въздействие спрямо мотивацията за постъпване в редовете на българската армия.

Документът подчертава, че войната в Украйна е доказала, че основен фактор за поддържане на боеспособността се явява своевременното доокомплектоване на формированията със запасни. Отмяната на задължителната военна служба в България, след 2008 г., е рефлектирала негативно върху състава и възможностите на запаса, тъй като наборната военна служба е била фундамент за подготовка на българските граждани за отбрана на страната и основен източник за попълване на военновременните формирования със запасни.

Сред постигнатите успехи, в областта на отбраната през изминалата година, е посочено разработването на „Програма за инвестиции в отбраната до 2032 г.“, съдържаща основни проекти за превъоръжаване и модернизация, която беше внесена в Народното събрание. Отбелязано е подписването на договор със САЩ за придобиване на 198 бр. бойни и спомагателни машини „Страйкър“, което постави началото на закъснялата модернизация на Сухопътни войски. Споменато е, че е продължило изпълнението на проекта за придобиване на новия тип боен самолет и въоръжение за него, както и реализацията на проекта за придобиване на два многофункционални модулни патрулни кораба със съответното въоръжение. /БГНЕС