Доц. Христо Димитров* е водач на листата на ПП „Републиканци за България“ в град Пловдив. Той е човек, който има какво да каже. Добротата и човечността се четат в очите му и е изключително приятен събеседник.  В това интервю, в което говори за живота, за здравето, за кариерата, за семейството и приятелите, за политиката, той е искрен и емоционален.

- Г-н Димитров, като доцент по „Зоология“ какво е било отношението Ви към политиката досега?

- Отношението ми е било като на всеки друг човек, който не е бил ангажиран с политика. Ние, като общество, пряко зависим от нея. Все още няма открит механизъм, при който и в най-развитата демокрация стандартът на живот да не е зависим от политическата система. Досега съм участвал активно като гражданин и винаги съм използвал правото си на глас.

- Казвате, че винаги сте гласувал, а живеем във времена, в които твърдението, че „нищо не зависи от мен, какво мога да постигна с гласа си“ е все по-споделяно от хората.

- Това е твърдение, натрупано в резултат на положението, до което ни докара политическата система в България - невъзможността ѝ да се справя с проблемите ни. Не можем да очакваме от един човек в трудно положение да повярва на поредните обещания. Той се чувства уморен и употребен.

- Защо и как се съгласихте да приемете каузата на ПП „Републиканци за България" като своя?

- Ако някой си мисли, че решението беше лесно - не беше! Много време преценявах, давах си равносметка дали това е моята кауза и дали мога да бъда полезен и да допринеса с нещо за нея. На първо място, съм в партията заради г-н Вълнев, г-н Цветанов и заради хората, които се обединиха около този проект. Познавам по-голямата част от тях. Това са мои себеподобни, на които вярвам. Надявам се, че ще съм полезен. Вярвам в семейните християнски ценности, упорит съм, овен съм и приемам за свои каузи тези, които са справедливи, безкористни и вярвам в тях. Визитката ми го показва. Не е случайно, че постигам своите успехи бавно и постепенно, с много труд и постоянство. Правя всичко за децата си и за хората, които идват след нас. Искам децата ни да живеят в страна, която има посока, правила и бъдеще.

- В момента всички българи жадуваме за промяна. Как според Вас ще се осъществи тя?

- На първо място, като отидем да гласуваме. Когато на 4 април преодолеем страховете си от тази грозна пандемия, която ни се стовари. Да, тя е реална и не трябва да я подценяваме. Но както имаме необходимост да спортуваме, имаме желание да отидем на ресторант със семейството и приятелите си, така трябва да имаме желание и да гласуваме. Да направим свободен, ясно осъзнат избор не само с ума, а и със сърцето си. Това е първият начин, по който ще променим нещата. Така ще покажем, че сме свободно гражданско общество, което само определя бъдещето си. Не бива да се заблуждаваме, че ако предстоящите избори не са масови, ако не отидем да гласуваме, нещо ще се промени.   

- А какъв според Вас е изходът от кризата, в която се намираме в момента?

- Това трябва да е началото на края на статуквото, което свикна, на което му е удобно да печели така избори и да контролира. Надявам се на нови стандарти за управлението на България. Примери виждаме по целия свят. Политическата класа се промени от поколението, което има друга ценностна система, която вижда живота си по друг начин. Това трябва да бъде началото на този нов път. Ще започнем да се променяме чрез новите хора и новите стандарти, които те изповядват като морал, ценностна система и образование. Защото в старите политически личности виждаме една предизборна метаморфоза - кратка, лицемерна, с ясната цел бързо да възстанови статуквото. Идеята на Републиканци е нови лица, чисти души, чисти хора, които да поставят началото на една истинска промяна. Управленческият елит в момента като една мазна тапа е затворил политическия буркан и в него не може да се появи нова личност като идея и възпитание, която да даде надежда и рестарт на системата.

- Истината е точно такава, да! И искаме да я променим. Как да се справим ние, българите, като общество?

- Когато се обединим, когато повярваме на идеи и когато бъдем по-разумни в избора си, защото обединени можем много. Историята ни го показва. Да не се поддаваме на манипулации, на лъжи и на някакво материално изкушение. Тогава ще можем да поставим началото.  

- Живеем в трудни времена - как да не мислим за материалното?

- Да, на всички ни е трудно. Но да не би да им е било лесно на нашите прадеди по време на петвековното робство? Само че, ако ние не се обединим по техния пример, ако не  повярваме, дали ще си помогнем в следващите четири години?  Ще променим ли настоящето и бъдещето? Отговорът е – не, просто ще удължим агонията. Аз мисля, че е дошло времето, в което всеки от нас трябва да каже: „Край! Аз на 4 април ще изляза и ще гласувам. Въпреки всички трудности, ще направя своя мотивиран избор, свързан с промяната.“

- Като биолог и зоолог какво е Вашето мнение за COVID ситуацията?

- Моето мнение за пандeмията е, че това е кризата на нашето съвремие, на 21. век. Не искам да сравнявам с политически или икономически кризи, защото дори и един човешки живот е по-важен от всяка друга стойност. Твърдо съм убеден в естествения произход на COVID-19. Това е вирус от групата на коронавирусите, който по естествен начин преодоля междувидовата бариера. Успя да се прехвърли от едно животно в централна Азия (люспеник) върху човешкия вид. Убеден съм, че е така, защото това не се случва за първи път. Но този вирус се оказа силно вирулентен с висок контаминантен индекс и човечеството не успя да го овладее. Но благодарение на учените и експертите, които се обединиха, започваме да преодоляваме кризата.

- Защо се случи пандемията?

- Според мен причините са доста глобални и не можем да разсъждаваме повърхностно. Основната причина е числеността и гъстотата на човешката популация и лесната мобилност – всеки може за няколко часа да е на другия край на планетата.

Ще направя една проста аритметика – ние натоварваме планетата, на която живеем. Къде се крие обяснението? През последните 150 години човешката популация се увеличава взривоопасно. До достигането на 1 милиард души е отнело около 10 хиляди години от човешката ни история. Или това е събитие, което се с е състояло около 1850 г. Само 270 години по-късно, човечеството се е увеличило 7 пъти - до над 7 милиарда. При такива темпове на нарастване, несъмнено се увеличават и потребностите от суровини. Вероятно това е сред причините в една подобна нарастваща популация, каквато е и азиатската, да има такова преплитане между човека и природата. А това създава предпоставки патогенен микроорганизиъм да стане смъртоносна заплаха за нашия вид.

Затова мерките са точно такива - разстояние и предпазни средства. Така рано или късно COVID-19 ще изчезне. Защото средата му е човешкият организъм.

- В медиите обаче ежедневно се изказват много хора, които твърдят различни неща за  COVID-19. На кого да вярваме?  

- Темата COVID силно се политизира. Всеки гледа да яхне вълната и да използва „Криза COVID-19” максимално за лични нужди. Едни казват, че мерките са неправилни, други, че се справяме добре. Според мен трябва да се вярва на хора, които са специалисти. В момента можем да се доверим и да разчитаме на доказаните професионалисти. В България имаме цяла плеяда от европейски и световнопризнати епидемиолози и доказани микробиолози. Те знаят и определят начина за излизане от тази криза. В тях трябва да се вслушваме и вярваме. Всичко останало обърква, води до съмнения и ни връща до изходно положение. Затова, пак ще кажа, да мислим с главите си и да се доверим на лекарите. Няма нужда да четем сайтове, да вярваме на анонимни автори или на псевдоразбирачи, които се появяват дори по телевизията. Всичко останало води до хаос и проблеми сред хората, защото същите тези хора страдат, боледуват и губят близки. Само за последните няколко месеца Google и Facebook свалиха няколко милиона фалшиви новини за COVID. Това е демагогия и тя може да бъде фатална.

- Предполагаме, че заради професионалната Ви компетентност познати и непознати постоянно се обръщат към Вас и Ви питат как да се предпазят от самия вирус.

- Поел съм като лична мисията да помогна на хората около мен, ако мога. Много често вкъщи се шегуват, че говоря с повече хора, отколкото самите лекари. Понякога само съчувствието към някого му помага да се почувства по-добре и да усети надежда. Но пак повтарям - това е така, защото светът не познаваше пандемия в такъв мащаб в последните години.

- Сега ще сменим посоката на разговора, защото искаме да си поговорим за семейството. В началото на интервюто казахте, че вярвате в семейните християнски ценности. За нас е интересно мнението Ви по въпроса за премахването на полово определящите думи и местоимения като „той“, „тя“, „майка“, „баща“, „съпруга“?

- Мнението ми е категорично! Като човек, който изповядва християнските ценности, най-светите думи в моя речник са „мамо“, „майко“. Никога няма да ги заменя с други. Като един християнин, здраво стъпил на земята, за мен няма нищо по-чисто и свято от любовта между мъж и жена. А аз съм биолог и като такъв ще кажа, че основната същност на биологичния вид е да остави наследник, който да го продължи. Слава богу, в природата това може да стане само между мъж и жена. В това съм краен! Никога няма да тръгна да проповядвам и манипулирам обществото. Толерантен съм към всички. Живеем в свободни времена и всеки може да направи сам избора си, но не виждам защо някой трябва да го натрапва на другия. Жената е началото на началото. Няма нищо по-хубаво от това едно момиче да стане девойка, жена, а едно момче да стане юноша и после мъж.

- И в този ред на мисли, разкажете ни за семейството си.

- Имам прекрасна съпруга, с която преди 19 години сключихме брак. Имаме две деца – синът ни Ангел е на 15 години, учи в езикова гимназия, а дъщеря ни Нина е на 12 години.  Децата ни имат имена, които носят традициите на нашите родители. В новото поколение ми е вярата. Младите са технологично добре подготвени, обичат здравословния начин на живот, грижат се за себе си и пазят природата.

- А остава ли Ви време за приятелите? Как релаксирате? Как съчетавате семейството със служебните си ангажименти?

- Приятелите за мен са нещото, което поставям на второ място, даже ги слагам наравно със семейството. До голяма степен аз живея заедно с приятелите си. В живота и в пътя си, ако човек няма приятели, е загубен. Те за мен са хората, които в годините са се доказали. По никакъв начин не игнорирам и тези, които познавам отскоро. Но хората, които са дълбоко в сърцето ми, на които разчитам най-много, са приятели от години. Те са до мен в това състезание, с което съм се захванал, защото, ако се обединим и повярваме, можем да постигнем много. А що се отнася до свободното ми време -  и аз като всеки имам чайник, през който изпускам парата. Обичам риболова, обичам разходките в природата, спорта. Обичам да съм сред приятелите си, да се веселим и да се смеем. За мен смехът, добрата компания и хубавите емоции са здраве!

 *Доц. Христо Димитров е преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ и ръководител на катедра „Зоология“ към Биологически факултет. За него влизането в политиката е нещо ново и определя тази своя крачка като изпит. А той е свикнал да бъде истински отличник. Първо изучава „Екология“ в Пловдивски университет. Дипломира се като Магистър със специализация „Паразитология”. През 2000 г. печели конкурс за редовен асистент по „Зоология“, след което е Главен асистент. В периода 2005 – 2009 г. разработва дисертационен труд и получава образователна и научна степен Доктор към Института по зоология, Българска Академия на Науките, ВАК, София. През 2016 г. е избран за Доцент. Освен преподавателска дейност провежда и активна научно-изследователска работа в актуални научни области. Участва и ръководи няколко национални и международни научни проекта. През 2013 г. работи активно като експерт в първия етап на „Натура 2000”. Създава и ръководи успешно експертен екип от страна на Пловдивски университет, работещ по „Национална програма за профилактика и контрол на векторно-предавани трансмисивни инфекции при хората в Република България 2014 – 2018“ към Министерство на здравеопазването. През последните години работи и по няколко международни проекта с участие на Египет, САЩ, Турция, Гърция, Сърбия и Русия. Участва в авторския състав на учебни пособия и монографии, както и на над 50 научни публикации в реферирани международни научни издания.