На Балканите България има нужда от партньори, на които може да се разчита и които имат ясна европейска и евроатлантическа перспектива

На срещата си с президента Тръмп премиерът Борисов може да настоява за по-тясно ангажирането на САЩ с проблемите на нашия регион, казва пред Faktor.bg  политологът и съпредседател на Атлантическия съвет на България

Интервю на Мая Георгиева

- Доц. Дойчев, защо Атлантическият съвет на България организира  в петък специална дискусия, посветена на европейската интеграция и атлантическата идея в Западните Балкани?

- Както знаем, темата за евроинтеграцията на страните от Западните Балкани – Р. Северна Македония, Р. Косово, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина и Р. Сърбия  бе поставена като ключова и важна за нас тема по време на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Оттогава до днес и особено в последни дни и седмици темата придоби още по-значим смисъл с оглед на няколко ключови факта: наложеното на практика вето от френския президент Макрон  за започване на преговорите за присъединяване на Албания и Северна Македония към Европейския съюз, решението на Сърбия да се присъедини към Евразийския икономически съюз и предложението на президента на Сърбия за така наречения Малък Шенген с участието на Сърбия, Северна Македония  и Албания. Като добавим към това съвместните военни учения на Сърбия  и Руската федерация на полигона Батайница до Белград с РЗК С-400, които се проведоха наскоро и бе обявено, че ще станат ежегодни – всичко това поставя вече не като решение, а като проблем европейската интеграция на целия регион на Западните Балкани. 
По този повод депутати от парламентарната група на ЕНП се обърнаха към Атлантическия съвет на България с молба да бъде организатор на кръгла маса, на която експерти в сферата на международните отношения и външната политика да обсъдят актуалните проблеми на възможностите за европейската и евроатлантическа интеграция на страните от Западните Балкани. Както знаем, Албания  и Черна гора са вече наши съюзници в Северноатлантическия договор, а Северна Македония  е на прага на своята атлантическа интеграция. Що се отнася до Сърбия  там перспективите за европейска и евроатлантическа интеграция са в сложна зависимост настоящата геополитическа ситуация в Европа и света.

- С какво тази тема е важна за България и атлантическата общност?

- Цел на дискусията в петък ще бъде да бъдат представени алтернативни позиции за перспективите за европейско членство пред държавите от Западните Балкани в контекста на разширяването на евроатлантическото пространство на сигурност и отбрана. Ще обсъдим проблемите на евроатлантическата интеграция в два тематични кръга – вътрешни и външни предизвикателства пред европейската и евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани.
Тази тема е важна за нас поради три важни обстоятелства: Първо  България трябва да продължи да бъде активен участник, а не наблюдател на тревожните тенденции от последните дни и седмици, които поставят на карта европейската интеграция и сигурността на целия регион. На второ място в контекста на хибридната война, която се води от Изток и Юг против нашата цивилизация, България трябва да бъде фактор за стабилност и сигурност като активно предлага нови идеи за евроатлантическата и европейска интеграция на нашите западни съседи. На трето място България има нужда от партньори, на които може да се разчита и които имат ясна европейска и евроатлантическа перспектива, защото в противен случай страната може да се окаже в критична за своята непосредствена сигурност ситуация.

- Какви са според вас реалните перспективи за това разширение, кои са проблемните държави? 

- Тревожните тенденции, за които споменах, от последните дни и седмици, налагат преосмисляне на средствата и начините за ефективна европейска и атлантическа интеграция . Възраждането на геополитическите оси на противопоставяне от миналия век по линията  Париж-Москва-Белград, или на някаква нова мини Югославо-Албания като алтернатива на евроинтеграцията не са в интерес не само на България, но и на нашите западни съседи. Те създават несигурност и водят да дезинтеграция на „Западните Балкани“. Защото не само София и Атина, но и Белград и Сараево са също европейски градове, са също част от европейската, а не от някаква друга азиатска или евразийска цивилизация. Според мене има опит Сърбия , Босна и Херцеговина, заедно с Косово, Албания  и Северна Македония – в този ред -  да се превърнат в проблемни и да се спре техния стремеж за присъединяване към ЕС и НАТО. Ясно е откъде идват заплахите в това отношение – те се проявяват и в колебливата външна политика на България от последно време. След заявлението на Макрон, ние трябваше веднага да поканим в София премиерите на Албания и Северна Македония с оглед новата ситуация и да предложим алтернативна на предложението на Макрон позиция, която да предотврати появилото се колебание, особено в Северна Македония. Нужни са смели политически решения, които засилват интеграцията ни с тези най-близки и съседни нам страни. Какво става например с Коридор №8 – имаме ли магистрала и железница до Скопие – Тирана и излаз на Адриатическо море? Какво прави България в това отношение? Как подпомага и ангажира Скопие и Тирана с този важен за нашата сигурност геополитически коридор? Ето виждате дори Сърбия изгради магистралата си до българската граница, а ние, за които тази магистрала  е от жизнено важно значение, къде сме?

- След отлагане на поканата за членство на Северна Македония в ЕС, се създаде едно усещане, че сякаш старите  демокрации  в Европа не желаят да допускат повече държави от бившия източен блок?

- Без съмнение има такова усещане и то е твърде опасно. Много е лесно в Скопие да дойдат на власт хора, за които евроатлантическата интеграция на страната е само празна фраза, зад която няма реално съдържание. Много е лесно да се разпалят отново стари вражди и възроди антибългарската реторика. Но не, старите демокрации в Европа, редица страни и в Европейската комисия, и в Европейския парламент вече изказаха съжаление за решението на Макрон. Впрочем то има и свои обективни основания, коренящи се в настоящата структурна криза на Европейския съюз след Брекзит. Така че би следвало да подходим прагматично и се съобразим с опасенията на Франция. Но ето – сега в Париж са събрани и Макрон се среща с представителите на Западните Балкани, а ние пак отсъстваме. Защо?

- Каква опасност крие за Балканите затварянето на ЕС и НАТО за страните от този регион?

- Аз вече казах – това ще създаде нестабилност и опасност от постоянни кризи, които ще засегнат най-вече жизненото равнище на хората в региона, което и без това не е високо.

- Не се ли стимулират така руските апетити към този район?

- Безспорно в геополитическото и геоикономическо пространство няма вакуум. Ако ние се откажем да се разширяваме към Западните Балкани, към тях вече протяга ръка Руската Федерация – военно-политически и Китай – предимно финансово-икономически. 
Решението на Макрон не просто подкопава усилията на проевроатлантическите сили от региона. То пося семена на нестабилност и даде кураж на основните геополитически противници на ЕС, НАТО и САЩ. А именно Русия и Китай. Сърбия получава най-много китайски финансови инвестиции от източноевропейските страни. Москва и Пекин инвестират сериозно в сръбската военна сигурност. В Босна и Херцеговина Китай прави най-голямата инвестиция от края на войната - изграждането на ТЕЦ в град Тузла. В Черна гора китайските фирми изграждат магистрали на стойност 1,5 милиарда долара. Руската пропагандна агенция Спутник и 20 други руски медии разпространяват информационните и идеологически тези на Москва, които формират сръбското обществено мнение в антиевропейска посока.
Как може да се противопоставим на това: Например Северна Македония трябва да стане тридесетият член на НАТО на срещата на върха в Лондон. Босна и Херцеговина също трябва да получи шанс за членство в НАТО. На срещата си с президента Тръмп премиерът Борисов може да постави въпроса за по-тясно ангажирането на САЩ с проблемите на нашия регион, за разширяване в настоящата ситуация на военно-политическото сътрудничество между България и САЩ.  САЩ и ЕС заедно трябва да представят алтернативен механизъм за нормализиране на отношенията в региона. Например предложение за създаване на общ регионален пазар, включващ не само западните Балкани, но и България, Гърция и Румъния би създало предпоставка за интегриране на Западните Балкани в европейското икономическо пространство.  С други думи регионалната икономическа интеграция трябва да бъде подготовка за присъединяване към ЕС, а не като алтернатива на Европейския съюз. Премиерът Борисов следва да настоява пред президента Тръмп на срещата им, която предстои на 25 ноември да окаже натиск върху Макрон за спазване на обещанията, отправени към страните кандидати за членство в ЕС. В крайна сметка ЕС няма да загуби нищо, но ще спечели много, като позволи на Северна Македония и Албания да започнат преговори за присъединяване. Същият механизъм трябва в крайна сметка да се приложи и към Босна, и към Косово. 

-  Кои ще са основните теми и лектори на организирания от Атлантическия съвет форум?

- В дискусията ще участват членовете на Европейския парламент от Парламентарната група на ЕНП: доц. д-р Александър Йорданов и д-р Андрей Ковачев. Основни панелисти ще бъдат: Доц., д.н. Огнян Минчев, който ще засегне темата за Външните предизвикателства пред европейската и евроатлантическа интеграция на Западните Балкани, Проф. Д.н. Татяна Дронзина ще разгледа темата за хибридните заплахи пред евроатлантическата интеграция на Западните Балкани , Доц. д-р Соня Хинкова ще говори за Западните Балкани в геополитиката на 21век, д-р Боби Бобев, бивш български посланик в Албания и Косово ще разкрие ролята на албанския фактор в Западните Балкани, Генерал м-р /о.р/ Съби Събев ще разгледа въпроса за дисбаланса на военните сили в региона. Очакваме по темата да се изкажат още Илиян Василев, Владимир Миленски, Петър Богоевски  – политик и анализатор от Скопие и много др.
Очакваме също така изказвания от дипломати, акредитирани в София и заявили желание за присъствие на дискусията. Това са: Н.Пр. г-н Марян Гьорчев, посланик на Република Северна Македония, Н. Пр. Едон Цана, посланик на Република Косово, Н. Пр. Тамара Лилуашвили, посланик на Грузия, Н.Пр. г-н Штефан Горда, посланик на Република Молдова, Г-жа Гордана Божич, Шарже Д,Афер - Посолство на Република Сърбия,  Г-жа Анна Тертична, заместник-посланик на Украйна, Г-н Емилио Рамос, заместник-посланик на Посолството на Испания, както и дипломати от посолствата на Федерална република Германия, Полша, Черна гора и др. 
Заявки за участие в Кръглата маса са направили и български общественици от неправителствения сектор, от политически партии в семейството на ЕНП  и граждани с интереси по темата, като по-известни сред тях са: Цветан Цветанов, председател на Управителния съвет на Евро-атлантически център за сигурност, София Петкова, изпълнителен директор ЕАЦС, Светослав Нахум, писател,  Проф. Мартин Табаков, Георги Харизанов, Институт за дясна политика, проф., Д.н. Румен Кънчев от ЕАЦС, Даниела Горчева, журналист както и много др. учени, експерти и граждани, членове на АСБ.