Учебниците по „История“ са тежко фалшифицирани от руските окупатори и техните слуги 

Русия няма изход, още Владимир Висоцки преди половин век е предсказал: 
„Живем в заколдованным диком лесу 
Откуда уйти невозможно...“, казва пред Faktor.bg политологът


Днес 24 юни 2024 г., от 18.00. в залата на Информационния център на Министерството на отбраната ще бъде представена новата книга на доц. Момчил Дойчев "Путинизмът: Източници на новата руска диктатура". 
Организатор е Атлантическият съвет на България. На срещата разговор за същността на путинизма, за проявленията му в България и за възможните противодействия на руската хибридна война против нашата страна ще участват проф. д.н. Татяна Дронзина, проф. д-р Евгений Дайнов, доц. д.н. Огнян Минчев, проф. д. н. Румен Кънчев, проф. д. н. Николай Найденов, доц. д-р Георги Лозанов, писателят Димитър Бочев, д-р Любомир Канов. 

Доц. Д-р Момчил Дойчев Баджаков е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски“, специализира философия на историята, социология и политически науки. Става доктор по философия през 1989 г. Работи в БАН, ЮЗУ „Неофит Рилски“ и Нов български университет.
Той е изследовател с широк кръг от научни интереси като политически конфликти и демократични промени, съвременни политически системи и режими, международни отношения и геополитически анализ. Автор е на десетки научни публикации и медийни изяви. Сред най-значимите му публикации са: Путинизмът: Източници на новата руска диктатура“, 2024,  „В какво общество живеем?“ 1993, „Възможен ли е обективен политически анализ?“ 2018, „Политическата коректност срещу либералната толерантност“ 2010, „Политика. Основи на политиката“ 1998,  „Номенклатурната връзка на новия политически елит“1994, „Фейсбуквар. Към отговорна власт и правова държава?“ 2015, „Непублична политика, конспиративизъм, политическо задкулисие“2018, „Как авторитаризмът влияе върху социално-икономическото развитие“, „Българската независимост и Русия“ 2010, „Седем мита за Освобождението“, „Петър Мутафчиев и геополитическите фактори в българската история“ 2019,  „Генеалогия на комунистическата менталност“ 2018„Защо марксистите станаха путинисти“ 2018 и др.

От студентските си години Момчил Дойчев се включва в демократичното движение на България. От 1988 г. е в „Русенския комитет“ и Клуба за подкрепа на гласността и демокрацията. След 1989 г. е говорител на Софийския клуб за демокрация (1990-1991), през 1996-1999 е заместник-председател на Партия на свободата. Член на Атлантическия съвет на България и негов съпредседател от 2019 г.

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Дойчев, днес ще бъде представено новото ви изследване "Путинизмът: Източници на новата руска диктатура". Защо определяте путинизма като феномен, в който се фокусират съвременните авторитарни и антидемократични тенденции? 

- Това изследване е замислено като първа част на една трилогия, която носи работното заглавие „Новият тоталитаризъм“. Според мене путинизмът е еманация на авторитарните тенденции в съвременния свят, които водят до появата на нов, различен тип тоталитаризъм, в сравнение с този през 20-ти век. Всъщност Русия се оказва родината както на стария комунистически, така и на новия военно-олигархичен тоталитаризъм и това според мене никак не е случайно. Затова и в тази книга се насочих към източниците на путинизма, като най-ярко проявление на тоталитарната тенденция в съвременния свят. Този нов тоталитаризъм паразитира върху кризата на съвременния модел на либерална демокрация, която  е отделна много голяма тема. Путин използва тази криза за да установи с помощта на чекистката олигархия режим, който отправи предизвикателство и започна необявена хибридна война против цивилизования демократичен свят още  веднага след прословутата му Мюнхенска реч от 2007 г. Този нов руски екстремизъм свари неподготвени западните лидери и те не реагираха адекватно нито на руската агресия против Грузия през 2008 г., нито против Украйна през 2014 г. , нито на руската намеса в Сирия. Това доведе до ескалация на претенциите на путинския режим и доведе до пълномащабната война против Украйна. За разлика от другите авторитарни, тоталитарни  и  полу-тоталитарни режими – в Китай, Северна Корея, Иран, Венецуела, Ислямска държава и другаде,  путинският режим въплъщава в най-голяма степен новите военно-олигархични характеристики на тоталитаризма през 21-век – век, в който автаркията изглежда невъзможна, а пълната изолация и непромокаемостта на диктаторската власт са безнадеждно остарели. И въпреки това се оказаха възможни. Новите диктатори искат да бъдат харесвани за да печелят изборите дори без обичайните фалшификации. Тук пропагандата е на много високо ниво и промиването на съзнанието се извършва изключително професионално. И нещо изключително важно – тези режими не биха били възможни, ако в центъра на съвременната цивилизация не срещаха подкрепата на антидемократични олигархични сили, които виждат в режима на Путин възможност за исторически реванш. Путинизмът удовлетворява напълно желанието на тези олигархично-милитаристични сили на Запад за подриване на устоите на либералната демокрация основно чрез пропаганда, корупция и непотизъм, но и чрез създаване на противопоставяне и хаос в съвременните западни общества.  

- Какви са причините и последствията от появата на путинизма?

- Причините свързвам с източниците на путинизма. Основна причина е провалът на руския опит за създаване на демократична държава, държащ се на много причини – тежкото наследство на комунизма в неговия сталински класически вариант, липсата на гражданска политическа култура и енергия за промяна, силата на комунистическата олигархия и нейните поначало престъпни, но с рухването на комунизма изключително криминализирани и мафиотизирани тайни служби, слабостта на руската интелигенция да се противопостави на посткомунистическата мафия, която короняса Путин за свой господар – господар, но на който тя диктува решенията. Това е по израза на Михаил Зигар „колективният Путин“, който може да се окаже безсмъртен.

- Какво е отличителното и специфичното при новата руска диктатура, как да разчетем и разпознаем хибридния й характер? 

- Да, това отново е свързано с източниците на путинизма, които имат хибриден характер, защото съчетават в себе си различни и често струващи ни се противоположни исторически тенденции, примери и феномени. Основен източник на путинизма е сталинизмът – както казват руснаците „Путин – ето Сталин сегодня!“ Но това не е чист сталинизъм. Това е един модерен, нацифициран и фашизиран сталинизъм. Първо цялата обществена собственост не е национализирана, а плячкосана, олигархизирана и корпоративизирана по фашистки образец. Частната собственост и пазарната икономика са фиктивни, но все пак ги има, макар и в орязан руско-олигархичен вариант. Дори войната не доведе до автаркизация на руската икономика. Режимът на Путин претърпя също сериозна еволюция, той премина през етапите на фасадна, управлявана „отгоре“ демокрация, през „демократура“, през модел на конкурентен авторитаризъм ала Чавес и Мадуро във Венецуела за да се стигне до военно-тоталитарния режим днес.  Не, режимът на Путин не е едноличен, както външно изглежда. Това е режим на „колективния Путин“, който съчетава в себе си всички реакционни черти, наследен и от руската история – самодържавието на царете, подкрепяно от неграмотните маси, руският православен фундаментализъм като негова идейна опора и евразийският геополитически месианизъм, който сякаш предопределя вече не СССР, а Русия да завладее целия свят. „Вес мир будет наш!“ и „Победа будет за нами!“  намериха своето съвременно приложение в услуга на един ретрограден режим, който дори не си прави труда вече да се нарича „прогресивен“ и „демократичен“, а се самоопределя като „суверенен“, режим, в който на „суверена“ е отредено да се върне в  средновековното минало, в което подложените на крепостно робство мужици биха били отново ощастливени от „Цар- батюшка“. 

- Проследил сте и отношението на националните ни герои – защо всички са били против Русия, а в същото време в националното съзнание се налагаше фалшивият образ на дядо Иван, на „братушките“ и „братята“, въпреки фактите за точно обратното на „братската дружба“? 

- Парадоксът е налице – всичките ни национални герои – Раковски, Левски, Ботев, Захарий Стоянов, Стамболов, митрополит Методий Кусев, Яворов та дори и най-вече българските социалисти – Благоев, Кирков, Кръстю Раковски, та дори Васил Коларов и Георги Димитров преди да станат съветски граждани са били против Русия и нейната убийствена антибългарска политика. Но в учебниците по „История“ за това не пише, там е отразена тежко фалшифицираната от руските окупатори и техните слуги  българска история.  35 години след началото на демокрацията и 80 години след съветската окупация ние още не сме разчистили тези авгиеви обори на русоробството, комунизма и съветизма.

- Путинизмът е в основата на тази тежка военна ситуация в която се намират Украйна, Европа и светът, какъв е изходът? 

- Изходът според мене може да дойде само от Русия. Докато Путин е президент, а това означава докато е жив война ще има и не бива да си правим никакви илюзии в това отношение. 
Но дали за самата Русия има изход? Мисля, че не. Русизмът или рашизмът има здрави основи в руската народопсихология. Както предсказа още руският бард Владимир Висоцки преди половин век: 
„Живем в заколдованным диком лесу 
Откуда уйти невозможно...“

- Има ли феноменът путинизъм почва за развитие и у нас, забелязвате ли такива симптоми, как да ги неутрализираме? 

- Да, и това го виждаме непрекъснато в хода на усилващата се хибридна руска агресия против нашата страна. Характерно е, че основният източник на путинизъм не е вносен, а е вътрешен. Или както Левски нарича тези, които чакат отново Русия да ни „освободи“, т.е. пороби - „изродици български“. Те си имат дори президент, а и в това народно събрание поне три партии, разполагат с мощна медийна подкрепа - от завладените институции на държавата се осъществява мощна антибългарска и антидемократична проруска, пропутинска пропаганда. Те са способни да извратят всичко българско и родно – извратиха възраждането ни, извратиха сега и величието на България, отродиха всичките ни национални герои, дори Левски и Ботев, прочитайки, че те са били яростни „русофоби“. Добре ги е нарекъл Левски – не възрожденци, а „изродици“ и не български, а антибългарски. 

Как да се противопоставим – на първо време като гласуваме, но не и за „изродици“, мошеници, крадци и руски агенти на влияние. А после като си подредим къщата по български, т.е. по европейски, а не евразийски образец. Пълна интелектуална и политическа лустрация, нова прокуратура, нови служби, нов съд и вкарване в затвора  на всички проруски олигарси, мафиократи крадци и други мошеници, които са още на власт.  Иначе никога няма да видим реализиран идеалът на Левски за „чиста и свята република“.