Димитър Попов

Искането за оставката на вътрешния министър Даниел Митов е пореден опит да се разклати правителството, като се използва нелеп случай на насилие от полицаи, довело до смърт на задържан. 

Правителството обаче изглежда достатъчно стабилно, за да се прогнозира с голяма доза на вероятност, че ще откара до президентските избори догодина. Атаките срещу него са вяли и очевидно нямат за цел да предизвикат предсрочни избори. Някои от тях дори приличат повече на заяждане, отколкото на истински опити за сваляне на правителството.

ППДБ например са загрижени повече за бъдещето на Борисов и на партията му, отколкото за живота на това правителство. Дали Борисов може без Пеевски; Пеевски ли контролира Борисов; дали Пеевски превзе ГЕРБ отвътре; на Пеевски ли е министър Даниел Митов; Росен Желязков зависим ли е от Пеевски; като скъса с Пеевски, Борисов нека да ни се обади…Това са тревогите на депутатите от ППДБ. Те смятат да поискат вот на недоверие в началото на юли и вероятно, за голямо забавление на своите фенове, ще нарекат датата 

„ден на освобождението от Пеевски“

Акциите на ППДБ отдавна са в сферата на забавната психиатрия и нямат нищо общо с реалната политика, разбира се. Много е вероятно да не съберат необходимите подписи за такъв вот, което ще ги направи за смях и на кокошките. Но това си е тяхна работа, естествено. 

Демократичната общност така и не се отърси от психозата Пеевски и не осъзна, че истинският бос, старшият партньор, Големия брат е Борисов, а не Пеевски. Осъзнаят ли го, ще попаднат на полето на реалната политика, където трябва да решат те с Борисов могат ли да правят политика или не могат. В ПП изглежда са ястребите, които смятат Борисов за враг; в ДБ го виждат като партньор в бъдеще, и тъй като мненията са полярни, съгласие по темата Борисов няма. За да не стигнат и до разцепление, те се оправдават с измислената психоза „Пеевски“, който уж завладял Борисов, и затова на тях не им било възможно да се договорят с него. Това е тактиката на щрауса, който си заравя главата в пясъка и смята че никой не го вижда.

Всъщност Борисов е прагматичен и всеяден политик, позициониран в центъра със своята партия ГЕРБ. Той има отворени врати към всички и е готов да прави политика с всички. Разбира се предпочита ППДБ заради връзките им с Европа и заради близостта на техните избиратели с избирателите на ГЕРБ по основните политики за страната. Но би могъл да сменя плочата при нужда и го прави без да се замисли много. С Пеевски и Доган го свързва прагматизма в политиката, което някои наричат корупция. Те споделят китайската мъдрост: не е важно дали котката е черна или бяла, важно е да лови мишки!

Вижте какво прави ДПС Ново начало и как се позиционира от партия, искаща незабавни предсрочни избори до партия, почти партньор на управляващата коалиция. Когато Борисов се споразумя с врага им Доган и го приобщи към своята коалиция, Пеевски не каза нито дума срещу Борисов. Просто изчака достатъчно дълго да отпадне АПС, което ПП подкрепяше и веднага зае тяхното място. Без много шум, без излишни емоции, прикачи се към коалицията и сега това правителство на малцинството зависи изцяло от неговите гласове. 

За Борисов това е помощ за оцеляване в трудна ситуация, така че той със сигурност си плаща за тази подкрепа. Но това е взаимноизгодно сътрудничество с ДПС, а не поробване, както смятат от ППДБ. И това сътрудничество осигурява 

влизането ни в еврозоната

 Знаете сигурно, че пътят към Ада е постлан с добри намерения, обаче и обратното е вярно – пътят може да е постлан с лоши намерения, и все пак води в Рая.

В тази роля можеха да бъдат от ППДБ. Вместо прагматизъм обаче, те демонстрират най-лоша форма на идеологическо скудоумие, защото свеждат своята политическа идентичност до война с една личност или институция. Първо започнаха с черния Борисов, черния Иван Гешев, корумпирания Доган, бандита Пеевски, Сарафов и т.н. до днес. И всеки път залагаха цялото си бъдеще върху елиминирането на човека, с когото воюват. Така и не разбраха, че всъщност не воюват с посочените хора, а с Борисов, когото в крайна сметка не могат да победят.

Борисов не се е отказал от идеята да привлече ППДБ по някое време в обща коалиция отново. Веднъж го направи, защо да не стане пак? В края на краищата 

да превръща враговете в приятели е висш пилотаж

в политиката. Това Борисов наистина го умее. Вижте как успя да превърне ИТН и БСП в свои партньори. Но… ако ППДБ не направят стъпка към коалиция с ГЕРБ, Борисов може да няма друга алтернатива в бъдеще, освен коалиция с Възраждане.

В момента хората на Костадинов го играят радикална опозиция. Покрай еврозоната видяха шанс да се позиционират като защитници на лева и цялата им политика е фокусирана върху атаки срещу това правителство, което наричат предателско. Мнозинството от българите наистина се страхува от въвеждане на еврото и това даде шанс на Копейкин и неговите хора да яхнат тези страхове. Направиха го неуспешно, защото след решението за нашето приемане в еврозоната, хората хукнаха да изкупуват евро по бюрата със скорост, която по скоро говори, че нагласите рязко се обръщат в полза на еврозоната.

Как реагира обаче Борисов на „възрожденските“ изцепки в центъра на София? Те бяха посрещнати от него с толерантност и разбиране. Той дори си навлече укори, че твърде меко се изказва за разбеснелите се лумпени, скандиращи „смърт на еврото“, развяващи руски знамена и замерящи с боя сградата на Европейската комисия в София.

Защо се държи така с хора, които обявяват и ГЕРБ за предатели, а вчера атакуваха и централата на партията в София? 

Защото ако това правителство на малцинството падне скоро, на Борисов ще му трябва 

нов коалиционен партньор

 Защо да не е Възраждане? Той веднъж е правил подобна коалиция – през 2017 година с Обединените патриоти, част от които беше и проруската Атака. Тогава те заедно изкараха цял мандат. Електоратът за националистите расте и те определено са на мода в Европа. Догодина Възраждане и подобни партии може да съберат по-голяма подкрепа и да се окажат подходящи за властта. 

Абревиатура „Единни патриоти“ например ще скрие участието на Възраждане, както на времето скри Атака в „Обединени патриоти“. В такова правителство патриотите се кротват и почти забравят за рублите и Кремъл, стават прагматични и обират облагите на властта с пълни шепи. Руската креатура Сидеров например тогава се научи да ходи по хотели от 2000 долара на вечер и имаше офшорни фирми по разни екзотични острови.

Има и друга причина за Борисовата толерантност. На президентските избори догодина е много вероятен балотаж между кандидат на ГЕРБ и кандидат или на Възраждане, или на ППДБ. Ако противника е от ППДБ, на Борисов ще му трябват гласовете на Възраждане. Ето защо не даде имунитетите на четирима от хората на Копейкин и не заклейми техните изцепки кой знае колко остро. Борисов просто работи с всички и макар това да прилича на бай Ганьовска политика, е политика, която в нашата среда на радикализирани и скарани помежду си партии, осигурява някаква стабилност. 

Що се отнася до Румен Радев, той вече не е онзи център на власт, който може да създаде брожения срещу правителството. По-скоро му е време да се разтревожи за своето бъдеще, в което не се вижда нито да е лидер на нова партия, нито да е признат авторитет в страната и в чужбина, каквито са Петър Стоянов и Росен Плевнелиев например. За Радев бъдещето е свързано с 

разследване на сделката с Боташ 

или с импийчмънт, който е направо задължителен след всичките му опити да провали стратегически цели на България, като членството в ЕС и еврозоната.

Та с такива опозиционни партии, които са и скарани помежду си, и с президент, който се разкрива като руски агент на всяка крачка, това правителство ще откара до президентските избори догодина без особени усилия и без големи сътресения.