Георги Папакочев

На 20 май 1932 г. 34 годишната американка Амилия Еърхарт излита със своя самолет „Локхийд Вега“ от градчето Харбър Грейс в Нюфаундленд, Канада. Мечтата й е сама да прелети Атлантическия океан, като стане първата жена-пилот, повторила рекорда на великия Чарлз Линдбърг. След 15-часов полет Амилия Еърхарт успешно каца на пасище в Северна Ирландия. Летателният подвиг й носи специалния „Орден за постижения в авиацията“ от Конгреса на САЩ, Ордена на „Почетния легион“ от правителството на Франция и златен медал на Националното географско общество от президента Хърбърт Хувър. Амбициозната авиаторка не спира дотук. Само 5 години по-късно, на 1 юни 1937 Еърхард  и нейния щурман Фред Нунън отново са във въздуха с техния „Локхийд електра“. Този път излитат от Маями и задачата е да извършат околосветски полет, с който да поставят нов световен рекорд. На 2 юли 1937 година самолетът и неговият екипаж

 изчезват над Тихия океан

 Въпреки многобройните спасителни и издирвателни експедиции, до днес липсват убедителни доказателства как се е случила гибелта на най-известната американска жена – пилот и нейния навигатор.

През 2007 година, жителите на канадското градче Харбър Грейс, откъдето започва Трансатлантическия полет на Амилия Еърхарт, възлагат на талантливия скулптор Любен Бойков да изработи статуя на известната авиаторка. Монументът е поставен в местния мемориален парк пред другата гордост на канадското градче – самолетът „Spirit of Harbour Grace“, като статуята и самолетът са дар от пилота Роджър Пайк.

На 24 април 2025 г, в късните часова на нощта статуята на Амилия Еърхарт изчезва. Околни камери са регистрирали двама крадци, които къртят тежащата над 320 кг. бронзова фигура от постамента и я отнасят с товарен джип. Жителите на Харбър Грейс са шокирани от кражбата, а кметът на града Дон Кумбс тутакси обявява награда от 25 хиляди долара за нейното връщане.

Второто „изчезване“,

 този път на скулптурата на Амилия Ерхарт засяга дълбоко дарителят Роджър Пайк и, разбира се, нейния създател.

Постамента на статуята след похищението

Любен Бойков е роден през 1960 г. в София. Той е син на известният български скулптор проф. Димитър Бойков, чиято скулптура  “Майка България” / "Възраждане"/ се издига в централното фоайе на НДК. (Неговият кумец, журналистът  Йордан Лозанов, много обичал да минава отвреме-навреме по комшийски през ателието на ул. "Цар Симеон", за да гледа какво работи и да си говорят за нещата от живота. Веднъж работейки в гипс огромна скулптура Димитър му казал: "Гледай сега как ще им туря кръст в двореца на комунистите". Дошло време Партията да одобри проекта. Това било работа на прочутия ловджия, изключителен изкуствовед и член на Политбюро на ЦК на БКП Пенчо Кубадински. Гледал той, гледал и отсякъл: "Абе, много добре, ама не може ли циците й да са по-големи". На което Димитър без да се замисли отвърнал: "Аз съм се опитал да пресъздам моя идея за Майка България, а не да правя жена за секс".)

 Та, през 1987 г. синът на Димитър,  Любен Бойков завършва специалността „скулптура“ в Художествената академия в София , а в началото на 1990 г. със семейството си емигрира в Канада. Съпругата му Елена е художничка и също е дъщеря на известен скулптор – Асен Попов. Днес и двамата са едни от най-уважаваните и най-търсени художници в Канада и Италия. Те имат многобройни собствени изложби. Десетки техни творби са притежание на галерии и колекционери в двете страни. Неотдавна творби на младия Бойков бяха изложени в Музея за изящни изкуства / Musee des Beaux Arts/ в Монреал, Канада, а негови пластични произведения красят едни от най-престижните художествени галерии в света, показани до произведения на Henry Moore, Giorgio De Chirico, Fernand Leger, Igor Mitoraj, Michelangelo Pistoletto, Fernando Botero, Keith Haring и други. През годините бившата губернаторка на Канада Ейдриен Кларксън и британската кралица Елизабет Втора са сред високопоставените лица, открили някои от многобройните монументални творби на Любен Бойков . През 2013 г. кралица 

Елизабет Втора удостоява  Любен Бойков с "Diamond Jubilee Medal" 

за неговия принос към канадското общество и култура, а през 2015 той става член на Royal Canadian Academy.

Националният филмов борд на Канада продуцира документалния филм "Любен и Елена "/"Любовта към изкуството и изкуството на любовта", посветен на съдбата и творчеството им. Той бе сниман в продължение на две години в Канада, България и Италия с режисьор Ели Йонова. За съжаление премиерата му в България бе в разгара на пандемията от ковид и той бе видян от малко българи. Мнозина успяха да го гледат, когато филмът бе "качен" на YouTube. По- късно той бе закупен от Amazon и сега може да бъде гледан само на платформата на компанията. На YouTube има няколко трейлъра на филма. 

Скулпторът Любен Бойков в своето ателие

Ето интрвюто на журналистката Kриси Холмс с Любен Бойков, излъчено в края на април по канадското национално радио CBC:

В. Как научихте за кражбата на вашата статуя на Амилия Ерхард ?

О. Получих е-мейл от приятел, който ме уведоми  за случката само час след като за кражбата е било съобщено. След това информациите от различни източници, включително от СВС започнаха да се трупат. Следя внимателно тези информации вече повече от седмица.

 В. Как реагирахте, когато чухте новината?

О. Очевидно, изпаднах в шок. Шокиран бях, че подобно нещо може да се случи сред малката общност от жители на Харбър Грейс, които се гордеят с историята си, не само в авиацията, но въобще. Бях огорчен не само лично, защото бях посветил две години от живота си на този проект и неговото осъществяване с изследвания и подготовка, със самото проектиране на статуята, нейното отливане, монтиране. Затова болката беше много дълбока. На трето място това ме обиди, защото засягаше личността на спонсора, г-н Роджър Пайк, който сам финансира проекта и неговото реализиране в Харбър Грейс. Най-вече, обаче, недоволството ми се криеше във факта, че този проект съдържаше в себе си ценностите, идеите и мечтите на една цяла общност. Просто той се превърнал в символ на идентичността на тази общност.

 В. Като говорим за премахването на статуята, как всъщност тя е била извадена от нейния пиедестал?

О. Е, това не е било особено трудно. Предполагам, че двама, трима или четирима мъже са я клатили назад-напред, извадили са я от пръчките неръждаема стомана, които я крепяха към постамента. От публикуваните снимки става ясно, че тя просто е откъсната от основата. Разбира се е приложена сила и е отнело известно време през нощта на крадците за това „упражнение“.

В. Защо, според вас, някой е сторил всичко това?

О. Предположението ми е също като вашето или на който да е било, но моята версия е, че крадците ще нарежат статуята и ще я продадат за скрап. Това е наистина абсурдно, след като стойността на подобен предмет е стотици хиляди долари. Мисля, че след като статуята тежи около 320 килограма, цената на този метал няма да надхвърли 1500 долара! Това е едната версия и е наистина тъжно да се мисли за подобен сценарий, но и другата версия е еднакво тъжна, а именно че става въпрос за поръчкова кражба от някой, който има личен интерес да я притежава лично. Това не е много вероятно, но не е и невъзможно. Просто не виждам други обяснения, освен един акт на обикновена вандалщина. Но ако това е вандалска постъпка, крадците щяха да оставят скулптурата наоколо, а те просто са я отнесли някъде.

В. Вие споменахте сумата от 1500 долара, макар мнозина да си мислят, че ако статуята се претопи, това ще струва много повече. Просто трудно се приема, че това е цялата сума за крадците – в сплавта има мед и други цветни метали?

О. Ако трябва да купите металите от сертифицирана леярна, със сигурност те ще струват много повече. Само бронзът ще е повече от 9000 долара, но той е малка част от цялата техническа стойност при създаването на бронзова статуя! Не, бронзът, както си мисля повечето хора, не е най-ценната част. В стойността влизат времето, материалите, енергията, както и необходимата инфраструктура, нужни да се създаде подобно нещо. След като металът е претопен, той губи стойността на всичко това и вече е само скрап от склад за метали. Това е всичко, което може да се вземе от металния отпадък.

В. Но къде отива цялото майсторство на твореца, неговият артисизъм, които са вложени в творбата?

О. При подготовката на подобен проект всичко започва, както споменах, с един продължителен изследователски период за историята на съответната личност, за нейния личен живот, за нейните интереси, за всички аспекти на фактическа информация за нейната собствена персона, всички исторически факти. На мен ми отне около 5-6 месеца за проучвания, преди да започна работа. И естествено, никой не започва с работа върху скулптора в пълен размер. Аз започнах да създавам серия от „макети“, малки модели в същия мащаб, всъщност направих 4 такива. И по време на срещите ми с Роджър Пайк, който финансира проекта, той избра един от тези макети. И този модел все още съществува и той е собственост на семейство Пайк. Затова ако трябва отново да се пресъздаде оригиналната статуя, аз бих я направил въз основа на съществуващия модел, който е много точна като мащаб реплика на цялата скулптура. Затова, слава Богу, имаме поне това!

В. Вие говорите за леярската форма, в която е бил отлят оригинала?

О. Не, това не е леярската форма. Тя е от силиконов каучук и доколкото са минали вече 20 години, качеството й се е влошило, тези форми имат определен живот и след това се деформират. Но мащабният модел, за който говоря, е излят от бронз и може да се използва за възстановяването на една нова Амилия Еърхарт в пълен размер.

 В. Не смятате ли, че в случая става въпрос за кражба на произведение на изкуството? Може би някъде има колекционер, който се интересува от вашите творби?

О. Не го изключвам. Съществуват много прецеденти за подобни кражби в целия свят. Смятам, че този прецедент е малко вероятен, макар че не е напълно невъзможен – все пак доста трудно е статуята да се транспортира и да премине в САЩ. Но дори тя да е останала в Канада, някой ще трябва да я съхранява на много скрито и затворено място, а това е рискована работа. Но аз не я изключвам.

В. Каква е реалната стойност на статуя, според вас?

О. Не по-малко от 200-250 хиляди долара в този район, това е сигурно. Надявам се, че скулптурата не е сериозно повредена при нейното преместване, от снимките се виждат известни повреди в долната част на скулптурата, но всичко трябва да се види. Бронзовата сплав е изключително здрава и издръжлива, почти колкото най-яката стомана. Но след като няколко здрави мъже са я клатушкали, а тя има доста тънки крака и колене, може би е повредена, а никак не е лесно да се възстанови в предишния й вид.

В. Смятате ли, че наградата от 25 хиляди долара е достатъчна да се върне статуята на Амилия Еърхарт отново на своето място?

О. Да, сумата е достойна и аз наистина много се надявам да има някакъв отговор. Знам, че има всякакви хора, попаднали във всякакви обстоятелства, отчаяни хора, хора зависими от наркотици, които са готови да пренебрегнат цялата логика на света. Но нека не губим надежда, че фигурата ще бъде открита и възстановена. Просто цялата местна общност трябва да застане зад това.“

Това е случаят с двойното изчезване на най-известната американска авиаторка Амилия Еърхарт – веднаж в Тихия океан и втори път – в малкото градче Харбър Грейс в Нюфаундленд, Канада. А разочарованието на скулптора Любен Бойков е разбираемо. Защото все пак афоризмът на древногръцкия лекар Хипократ, че "Ὁ βίος βραχύς, ἡ δὲ τέχνη μακρή“/ Изкуството изисква време, а животът е кратък/, по-популярен с неговата версия на латински „Ars longa, vita brevis“, е безпощадно верен.