В Русия привилегията да си близо до властта е антоним на свободата, по-скоро форма на робство

Единствената цел на властта е да откликва на страховете на хората 

Путин непрекъснато насъсква обкръжаващите го един срещу друг, принуждава ги да си съперничат, кремълските „саморазправи“ се виждат даже извън стените му, казва политологът

Книгата на Джулиано да Емполи „Магьосникът от Кремъл“, която вече излезе и на български език, беше наградена с „Гонкур“ и „Гран при“ на Френската академия. 

Разбираемо е, моментът е изключително подходящ, целият свят следи хода на войната в Украйна и се опитва да предскаже следващия ход на руския президент. Затова и книгата, която извайва психологическия му портрет, съставен от „вътрешния човек“ – Вадим Баранов, чиито прототип е бившият главен идеолог на политиката на Владимир Путин - Владислав Сурков, предизвиква такъв интерес в целия свят.
Джулиано да Емполи дълги години е работил като съветник на Матео Ренци – първо като негов заместник по културата в кметството на Флоренция, а след това като негов политически съветник, когато Ренци става премиер.
От 1996 година преподава в Института за политически изследвания в Париж.

Интервю на Надежда Сикорска, nashagazeta.ch

- Кой, все пак, е главния инженер на хаоса: в книгата Ви през цялото време става дума за президента Путин, но той рядко се появява, както и Сурков стои сякаш в сянката му, от която плете мрежата си?

- Все пак Путин. В самото начало на книгата Сурков-Баранов осъзнава, че всички тези, които и преди него са смятали, че могат да контролират Путин, да го манипулират, са го недооценявали. Той осъзнава, че може да „съпровожда“ персонажа и даже в никакъв момент му подсказва важни решения, но Путин има собствена траектория. В това е и трагедията на роман: в първата част Бранов-Сурков е негов „спътник“,  във втората постепенно разбира, че траекторията на „царя“ (Путин) произлиза от насилието, тя е замесена от него и неизбежно ще завърши с насилие.
И никой няма д е в състояние да попречи на Путин. 
Самият Баранов-Сурков не вярва в насилието, смета, че най-добрите резултати се получават по пътя на манипулиране на общественото съзнание. Макар че е конформист, пътищата им с Путин се отдалечат постепенно.

- Защо се почувствахте привлечен именно от Владислав Сурков – личност, недостатъчно известна в самата Русия, а на Запад още по-малко, а и той „излезе в оставка“?

- Сурков е необикновена личност, различаваща се много от общия фон на обкръжението на Путин – като цяло доволно „сиви“ бивши ченгета, приятели от детинството или треньори по джудо. 

- Дядото на Баранов-Сурков философства (и това не е литературна измислица) на тема «непредскзуемост на битието» и наставлява внука си, че: «единственото, което той би могъл да контролира е собствената му интерпретция на събитията». И това, собствено, се превръща в негова професия. Как си обяснявате този парадокс: съчетанието от пълно недоверие на руснаците към властта (ако по телевизора кажат, че няма проблем с доставката на някаква стока, всички се хвърлят да си я купуват) с толкова безропотното и пълно подчинение на тази власт?

- Мисля, че корените на този феномен са още в царската епоха.  А после, в епохата на Съветския съюз хората привикват към използването на двойния език Ситуация, при която никой не вярва на официалната система и нейната риторика, а само се преструва, доколкото още п-малко са вярвали, че е възможна някаква алтернатива.
Опора на онзи режим е била не вярата на масите в него, а цинизма, инерцията. 
Разбира се, има много хора, които реално подкрепят режима на Путин, но мисля, че сега те са по-малко, отколкото бяха до съвсем скоро.
Основната част от населението е пасивна, включително и заради това, че вече не знаят на кого да вярват. 
Дори само от началото на войната с Украйна – помислете си, колко версии им бяха дадени за това защо е необходима тази война и какви са целите и.

- Вие давате много точно определение на „новите руснаци“ когато пишете: Руският елит е обединен от общото си бедняшко минало, което всеки от този елит е трябвало да преживее, преди да се добере до вилата на Лазурния бряг и изстудената бутилка Petrus. Може ли да си обясним поведението на „новите руснаци“, включително и на президента, с дълбоко загнездилият се в тях комплекс за непълноценност?

- Безусловно. Така често се случва при хората, които се стремят неистово към властта и се добират до нея в крайна сметка. Те имат особен психология, в основата на която лежи някакъв травматизъм, някаква стара рана. 
И това е много опасно, защото е практически невъзможно да се излекуваш от този комплекс, колкото и такива хора да се изкачват нависоко по вертикалата на властта. В един момент те могат да излязат от релсите.

- Когато започна войната в Украйна, мнозина очаквах, че олигарсите, лишени от достъп до „играчките си“ ще се разбунтуват. Но това не се случи и едва ли ще се случи. Смятате ли, че отговор на въпроса „защо“ е вашето твърдение: „Единствената истинска привилегия в Русия е близостта до властта“?

- Тази привилегия е антоним на свободата, по-скоро форма на робство.
Защо? С какво Путин държи в подчинение хора неглупави, външно уверени в себе си, много богати хора? 
Портретът на олигарсите за 30 години се промени. Първите от тях, които направиха състоянията си през 90-те години също спечелиха парите си благодарение на близостта си до властта, те държаха тази власт в ръцете си. 
Идването на Путин донесе кардинална промяна в разпределението на силите: от тези, които се опитаха да му се съпротивляваха той така или иначе се освободи, а останалите приеха новите правила на играта. Сега, те са обединение от това да „служат на царя“, прекрасно знаейки, че в противен случай наказанието ще е сурово.
„Единствената цел на властта е да откликва на страховете на хората“. Това е много страшно.
Нали самата идея за държавата се ражда от това, че пред лицето на редица опасности, хората се съгласяват да се подчинят на властта, ако тя успее да ги защити от тези опасности. Иначе те бих живели без всякакви авторитети, без всякакви правила. 
Тоталитарната държава довежда тези правила до степен на крайно подчинение.

- Темата за необяснимата покорност на руския народ, което се корени още в крепостничеството и в православието сега много се обсъжда. И Вие пишете: „Царят (Путин) възстанови вертикалата на властта в Русия и избирателите са му благодарни за това“. Може би наистина става дума за нещо на генетично ниво,  руснаците са изключителен народ, който не иска не само свободата си, но и елементарното право да избира съдбата си?

- Не, естествено не е в генетиката, но фактите са налице. В историята на Русия се наблюдава повторяемост на изграждането на „вертикал на властта“ и подчинение на тази вертикала.
Независимо от това, че много руснаци възприемат книгата на маркиз де Кюстин „Русия през 1839 година“ като оскърбление, тя отговаря на действителността, в частност, по отношение н подчинението и инертността.
 Описваната от него сцена, как кочияш с камшик разгонва хората, за да мине екипажът на господарите му, а те падат под колелетата при пълното равнодушие на околните – тази черта не е генетична, а е в политическата култура н руснаците, която е крайно сложно да бъде променена.

-„Съветският съюз не загуби студената войн. Студената война беше прекратена, защото руският народ се избави от режимът, който го потискаше“. Това е най-важната фраза, произнесена от Путин във Вашата книга. От една страна, това е ключ за разбирането на неговата политика, от друга – и противоречи, защото Русия с огромни крачки се връща в същото това мрачно минало.

- Вие сте напълно права и именно в това е трагедията на режима на Путин. Русия се връща към изходната точка. Когато дойде на власт, Путин обеща да възстанови ред и започна да действа крайно сурово. Ние всички помним какво се случи в Чечня. Сега този курс на жестокост, на насилие достигна своята висша точка.
Противоречието е в това, че той обеща ред и стабилност, но наруши общението си, защото разруши реда и стабилността. Руснаците, които му повярвах, сега са в състояние на хаос, на пълна несигурност в утрешния ден, засилваща се изолация. Това, повтарям, е истинска трагедия.

- Вие пишете, че лабрадорът е единственото същество, на което Путин вярва напълно. Ако това е вярно, то има ли в неговото обкръжение някой, който поддържа връзка с реалността?

- Този лабрадор, за който пиша, вече го няма. Но, ако говорим сериозно, според мен, Путин все повече и повече се изолира. Има хора, които в някакъв момент се ползват с доверието му, но само в някакъв момент, защото той непрекъснато насъсква обкръжаващите го един срещу друг, принуждава ги да си съперничат, кремълските „саморазправи“ се виждат даже извън стените му.
Но се опасявам, че за Путин вече е късно.  
И едва ли някой може да му окаже влияние. Аз мисля, че няма кой. 
И какво може да бъде посъветван в ситуация, в която реалността силно се различава от тази, която показват по руската телевизия?
Наивно е да предполагаме, че тази война е война само на Путин. Не трябва да мислим, че Путин е жертва на определен механизъм, но и не трябва да мислим, че работата е само в него и, ако той си отиде, всичко ще е наред. 

-Както знаете, книгата на маркиз де Кюстин е била забранена в Русия в продължение на 50 години. Надявате ли се Вашият роман да бъде преведен на руски и издаден в Русия през този век?

- Аз съм суеверен, затова ням да Ви отговоря. Но, разбира се, няма да е скоро.

Превод: Faktor.bg