След близо две години на политическа нестабилност, започнала след протестите срещу бедността, довели до оставката на дясноцентристкото правителство на ГЕРБ през февруари 2013 г., най-бедната държава-членка на ЕС изглежда на изходна позиция, след като смени за 18 месеца четири кабинета, пише британското сп. "Икономист".
Очаква се ГЕРБ и нейният лидер и бивш премиер Бойко Борисов да спечелят над една трета от гласовете, без обаче да разполагат с мнозинство. Социалистите, чието правителство подаде оставка на 6 август след една година на власт, белязана от масови протести, са на далечното второ място с около 22% от гласовете, според изследване на "Алфа рисърч". ДПС, която беше част от социалистическия кабинет в момента е на трето място с около 12%. Още четири партии са близо до 4%-та бариера за влизане в парламента, включително десният Реформаторски блок и популистката партия "България без цензура" на бившия журналист, а сега политик Николай Бареков.
Така Борисов ще се изправи пред предизвикателство да сформира стабилно правителство в силно поляризирания парламент. Но стабилно правителство е спешно необходимо в България, тъй като страната е изправена пред множество проблеми, включително във връзка със заплашена от фалит голяма банка, икономика в застой и нарастващ руски натиск заради газопровод.
Случаят с Корпоративна търговска банка (КТБ) изглежда най-неотложен. КТБ, която е четвъртата по големина банка в страната, беше затворена на 20 юни след масово изтегляне на депозити. Разтревожени от съобщения в медиите за съмнителни сделки на основния акционер на банката Цветан Василев, клиенти изтеглиха над една пета от депозитите в банката. Прокуратурата повдигна обвинение за злоупотреба срещу Василев, който в момента се намира в съседна Сърбия. Той отрича да е вършил нередности.
Докато политиците продължават да спорят дали държавата трябва да я спаси, да я остави да фалира или да изчака акционерите й да я рекапитализират, съдбата на банката остава заложник на политическия вакуум. (Служебно правителство с ограничени правомощия е на власт до изборите). По-тревожното е, че парите на над 200 000 вложители са блокирани в КТБ повече от три месеца и стотици от тях организираха протести в последните седмици с искане за достъп до сметките си.
Значителна част от икономиката - от малки фирми до голяма част от военната индустрия в страната, общини и училища, които са вложили парите си в банката, сега е засегната. Това заплашва да извади от релси все още колебливото възстановяване.
Перспективите за растеж на България са застрашени заради вътрешната политическа несигурност, лошото време това лято, което ще се отрази на реколтата, и кризата в Украйна. Този конфликт вече доведе до намаляване на износа за Русия и Украйна заради търговските санкции. Ново затягане на санкциите (например по-строг визов режим за влизане в страните от ЕС) ще се отрази лошо на туризма. Руснаците са най-многобройните туристи в България.
Но ангажиментът на Русия в България далеч надхвърля туризма. Тя доставя 90% от природния газ за страната и е дълбоко свързана с енергийния й сектор. България е една от ключовите страни по маршрута на планирания газопровод "Южен поток", който ще преминава през Черно море, за да доставя руски газ на Балканите и в Западна Европа.
Така че, когато по-рано тази година ЕК призова България да спре работата по газопровода, иницииран от Газпром, тъй като не отговаря на правилата на ЕС за либерализация на енергийния пазар, Русия в отговор увеличи натиска си върху страната да продължи с работата. И макар че служебното правителство потвърди в началото на август, че строежът е замразен, по-късно се появиха информации в медиите, че части за газопровода все пак се доставят.
Борисов вече заяви, че България ще подкрепи проекта "Южен поток", само ако той получи одобрението на ЕС. Но тъй като газопроводът е въвлечен в геополитиката на украинската криза, бързо разрешение изглежда малко вероятно. Новото правителство, подобно на предишните четири, ще има труден старт.
