Казват че времето лекува чрез забрава – не е вярно! Времето те прави неизменна част от отсъствието на скъп човек, а забравата тогава е невъзможна.

Цяла година De Profundis, гласът от бездната, от глъбините мълчи, но тук в  материалния свят Пламен остави своите думи – милиони думи, създали образи, сюжети и метафори. Няколко поетични книги, пиеси, над 400 есета за „Великите европейци“,  над 600 актуални анализа и коментара за случващото се в абсурдния свят, запечатани в De Profundis,  стотици репортажи и кореспонденции за BBC и Австралийското национално радио, активист на Атлантически съвет на България.

Днес De Profundis проговаря с един от последните непубликувани текстове на Пламен Асенов, писан буквално дни преди да напусне този свят.

След „Великите европейци“ беше заченал нова поредица – истории за Европа, които започват с Еней.

Това казва гласът от глъбините:

От Троя до Лондон и Рим – походът на Еней и потомците му през географията и историята на Европа

Пламен Асенов

Ако някой не е чел „Илиада“ и „Одисея“ на Омир, значи му липсват първите 7 години от света на литературата. Ако някой не е чел „Енеида“ на Виргилий, значи му липсват  вторите 7 години от европейската история. В първите 7 Европа е още исторически зародиш, който дреме в Гръцкия свят на Изток, но през вторите 7 се пробужда и се протяга чак до Рим и Британските острови на Запад. 

Прави го чрез троянския герой Еней, син на троянския принц Анхиз и богинята на любовта Афродита, дядо на Брут, който основава Лондон и дава името на Британия,  прадядо на близнаците Ромул и Рем, които основават Рим.  

Ето какво става, когато боговете решат да бъдат щедри. Макар че за подобна щедрост се плаща прескъпо.   

ХХХ

През XII в. пр.н.е. малоазийският град Троя е център на събития, които разтърсват не само съдбите на хилядите преки участници в тях и потомците им, но и самите темели на историята. Говоря за десетгодишната война между гърци и троянци, избухнала заради най-красивата жена на света – Хубавата Елена, и описана от Омир в първия европейски епос – „Илиада“. 

Думите „Гърция“ и „гърци“ са късни, идват от латински, докато в епосите на Омир те се наричат „ахейци“ или „данайци“. Смята се, че тези племена идват на територията на днешна Гърция от Изток около 4 000 г. пр.н.е. и изтласкват местните. Но дори 28 века след това, по времето на Троянската война, гърците още не са единен народ, а сборище от племена и царства, често миниатюрни - като островите, на които обикновено се създават. Имат обаче и общи неща – говорят ако не един и същи, то много близки езици или диалекти на стария гръцки, които с времето се уеднаквяват; имат единен божествен Пантеон, от чиято история извеждат произхода, героите и вълшебните си приказки; макар често да са в конфликт помежду си, понякога намират начин да се разберат и да се изправят заедно срещу общ враг, както става и за войната срещу Троя. 

Това не е бог знае колко като информация за гърците, но е далеч повече, отколкото се знае за съперниците им, троянците. Все пак е известна генеалогията на управляващата троянска династия, от която произхожда Приам, царят на Троя по време на войната. Както се и очаква, корените на тази династия са дълбоко в страховитите и красиви истории от митологичните времена. 

ХХХ

Началото слагат речният бог Скамандър и нимфа с прекрасното име Идея. Те имат син - Тевкър. Той владее парче земя на брега на Мала Азия, скромно наричано Тевкрия. Дъщеря му, Батия, се омъжва за Дардан, син - защо ли не съм изненадан – на Зевс и плеядата Електра. 

Ако се чудите какво значи „плеяда“, просто е – „плеяди“ са седемте дъщери на титана Атлант и океанидата Плейона. На тях е наречен звезден куп в съзвездието „Бик“, познат в българския фолклор като „Квачката с пиленцата“. А ако се чудите пък какво значи „океанида“ – това е една от трите хиляди дъщери на титана Океан и богинята Тетида. Океанидите са повелителки на нещо изключително важно за живота - всички сладководни източници на Земята. 

Но да не се отклоняваме прекалено. След смъртта на тъста си Тевкър, Дардан наследява земите му, заселва там собственото си племе, пак скромно наречено „дардани“, те се смесват с тевкрите, изглежда ги попретопяват и постепенно цялото царство започва да се нарича Дардания. Днешно наследство от Дардан е името на протока Дарданели. 

За развитията после има две версии. Според едната Трос, внук на Дардан, е основател и пръв владетел на Троя. Според другата, основател на великия град е Ил, син на Трос от връзката му с нимфата Калироя – затова и градът е известен още като Илион. 

ХХХ

Далеч преди Троянската война обаче, за Троя се води друга война. Тя не е толкова мащабна, но в нея пак са намесени богове, полубогове и хора. 

Историята е следната. Трос и Калироя имат трима сина, включително Ганимед – най-красивия младеж на света. По него си пада естетът Зевс, похищава го, превъплътен в орел, води го на Олимп и между споделените сексуални удоволствия, му възлага и малко работа – назначава го за виночерпец на боговете. Трос е разстроен от подлата постъпка, но Зевс го утешава, като му подарява колесница с три безсмъртни коня. 

По-късно на Олимп настъпва известен смут. Братът на Зевс, Посейдон, и синът му, Аполон, кроят заговор. Но Върховният ги надушва и налага на заговорниците доста унизително наказание – да служат на обикновен човек. Той ги праща на Земята в двора на Лаомедон, внук на Трос. Двамата богове построяват здрави стени на столицата му Троя, но Лаомедон отказва да им плати. За наказание, те предизвикват мор и докарват морско чудовище, което напада града. 

В името на спасението, Лаомедон трябва да даде в жертва на чудовището дъщеря си Хезиона, но тук се намесва Херакъл. Той идва отнякъде и предлага да спаси момичето, но в замяна иска да получи вълшебните коне. Лаомедон не е съгласен, тогава Херакъл атакува Троя и го убива, но убива и чудовището, като все пак спасява Хезиона. Той я дава за жена на Теламон, баща на Аякс Теламонид, един от страховитите гръцки воини при Троя. Хезиона пък откупува от Херакъл живота на брат си Подарк, който после става завинаги известен с името Приам /от глагола priasthai - откупен/, последният цар на великата Троя.

Е, като знаем всичко това, вече спокойно можем да се обърнем и към съдбата на нашия основен герой - Еней. Той е син на троянския принц Анхиз, съответно - племенник на Приам и втори братовчед на Хектор, Парис и другите 48 царски сина и 12 дъщери. 

ХХХ

Еней не е сред най-основните герои в „Илиада“, но все пак присъства. Той е главен лейтенант на Хектор, смятан е за втори по способности след него, а някои троянци го почитат като „по-добър от Хектор“ и „дори като бог“. Еней води отряда дардански съюзници на троянците, смел и почтен е в битките, но изглежда, поне от чичо си, цар Приам, не получава достатъчно признание, недоволен и от този факт и между двамата има напрежение.   

Въпреки силата му обаче, Еней трудно устоява на най-шеметните гръцки герои и на два пъти животът му е спасен директно от боговете. За него се грижат отблизо майка му, богинята на любовта Афродита, както и вуйчо му Аполон, богът на Слънцето. Те го измъкват от двубоя с Диомед, който почти го убива и го отнасят в Пергам да лекува раните си. 

Когато пък Ахил атакува Еней, спасява го сам морският бог Посейдон, нищо, че той принципно е на страната на гърците. Вероятно точно Посейдон пръв информира Еней за предопределението му да основе „втората Троя“, а на останалите богове обяснява: „Зевс ще се ядоса, ако Ахил убие Еней, който, в края на краищата, е предопределен да оцелее и да спаси дома на Дардан от изчезване. Родът на Приам е изпаднал в немилост пред Зевс, Еней ще бъде цар на Троя и ще бъде последван от децата на децата си в бъдещето“. 

За нас, обикновените простосмъртни, подобно пророчество, което наистина се сбъдва, звучи изумително, но за безсмъртните на Олимп вероятно е просто обикновена припомняне на информацията за бъдещето, с която разполагат на компютрите си. 

ХХХ

Пак при Омир, но в друго негово или приписвано на него произведение – „Химнът на Афродита“, намираме и любопитната история за раждането на Еней.  

Афродита има особено влияние над боговете и понякога го използва за забавление. Често праща Купидон да уцели с любовна стрела дори самия Зевс и така го подтиква към секс с разни същества, включително земни жени. Тези пикантни истории, най-вече заради силно негативните реакции на Хера, негова сестра и ревнива съпруга, най-често не завършват добре, включително за Върховния. Другите богове нямат достатъчно вълшебни сили, за да отговорят адекватно на Афродита, но след една нейна поредна закачка, Зевс все пак успява да ѝ внуши силна любов – не, но силно сексуално желание, към земен мъж – троянския принц Анхиз. 

Макар да е принц, Анхиз пасе добитък на хълмовете край планината Ида, когато, с летящи златни сандали и горящи слабини, при него пристига Афродита. Не мога да ви опиша колко тя е прекрасна в небесната си сватбена дреха, но на бърза ръка я смъква, а на заслепения от божествената красота младеж обяснява, че е някаква фригийска принцеса. Казва му истината, чак когато му се насища. 

Анхиз се страхува от евентуални лоши последици, задето е правил любов с богиня, но Афродита го успокоява. Тя му съобщава също, че ще роди син, когото ще нарече Еней, той ще дойде да живее при земния си баща, когато стане на пет. Анхиз обаче на никого не трябва да казва, че е спал с богинята. 

Афродита дава Еней на нимфите от планината Ида да го отгледат, а на пет те го водят в Троя. Анхиз обаче не издържа, хвали се с божествения секс, който е правил, затова Зевс го удря с мълния в крака и той окуцява. Но тъй като във всяка хубава история всички детайли трябва да са здраво навързани и оплетени, този бащин недъг играе важна роля в разказа за живота и бъдещето на Еней. 

В онази последна нощ, когато гръцките командоси изскачат от корема на дървения кон и подлагат Троя на клане и опожаряване, Еней понася на ръце хромия си баща, за да го спаси, но не успява да спаси любимата си жена, Креуза, и тръгва на знаменития си поход през европейската история без нея. 

Помислете обаче - ако беше тръгнал с нея, резултатите щяха да са съвършено различни. Нямаше да я има великата любовна история на Еней с картагенската царица Дидона, нямаше да я има и сватбата му с Лавиния, дъщерята на италийския цар Латин, нямаше да се родят децата и внуците им, така че и самата Европа днес със сигурност нямаше да бъде същата. 

ХХХ

Няма да се спирам подробно на самата Троянска война, в чиито край Еней поема на своя поход. Ще разкажа обаче малко от предисторията – не само защото е интересна, но и защото донякъде изяснява кой от боговете коя страна заема в нея и защо, съответно – кой помага и кой пречи на Еней в пътешествието му. 

За да се подсигури срещу реализацията на едно сложно за обяснение пророчество, Зевс решава да ожени морската нимфа Тетида, с която /може би/ първо изкарва една любов, за Пелей, най-възрастния цар. Пелей всъщност е внук на Зевс - син е на сина му Еак от нимфата Егина. 

От брака между Пелей и Тетида се ражда страховитият гръцки герой Ахил, който има важна роля в Троянската война. Той може да си позволи да е смел, дори безразсъден, защото е почти безсмъртен – като бебе майка му го потапя във водите на реката Стикс, така тялото му става недосегаемо, уязвима е само петата, за която Тетида го държи при потапянето. 

Точно на сватбата на Пелей и Тетида се поставят митологичните основи за бъдещия гръко-троянски конфликт. Иначе вероятно в дъното на цялата работа има и немалко икономическо и политическо съперничество – например за богатствата на Изтока, ключ към които, от гръцка гледна точка, е точно Троя. 

Така или иначе, всички са поканени на сватбата на Пелей и Тетида, но не и Ерида, богинята на раздора и отмъщението. А тя веднага посява раздор – подхвърля в тълпата златна ябълка с надпис: „За най-красивата“. И за нея веднага започват да спорят Хера, официалната жена на Зевс, и двете му дъщери - Атина, богиня на мъдростта и военните стратегии, и Афродита, богинята на любовта.  

Настава голяма разправия, но никой от боговете не иска да отсъди, за да не си навлече гнева на двете красавици, които ще трябва да отхвърли - така че цялата работа се прехвърля в ръцете на хората. По поръка на Зевс, Хермес води богините на планината Ида, където Парис, като всеки уважаващ себе си троянски принц, пасе стадата на баща си. Богините веднага започват да го изкушават със съблазнителни подкупи. Атина му обещава мъдрост и военни успехи, Хера – голяма политическа власт, Афродита – любовта на най-красивата жена. 

За най-красивата жена на света тогава се смята Елена - дъщеря на Леда, жената на спартанския цар Тиндарей, и Зевс, който каца една нощ в леглото ѝ под формата на лебед. Парис, горкият жаден за секс глупак, избира любовта и красотата – а така обрича собствения си народ и великата Троя на унищожение. 

ХХХ

Както всички знаят, след доста интересни перипетии, в които са намесени и стрелите на Купидон, Парис отвлича Елена и това е повод ахейците да тръгнат срещу Троя. Във войната Афродита, естествено, е на страната на троянците – тя не само е призната от троянеца Парис за най-красивата, но троянец е и синът ѝ, Еней. С нея – къде ще ходи, та няма да е с нея - е и нейният небесен любовник, богът на войната Арес. 

Отритнатите от Парис богини - Хера и Атина, са за гърците, както и куцият Хефест, рогоносецът, който хваща съпругата си Афродита и Арес заедно в леглото. Майката на Ахил – Тетида, е за гърците, а Скамандър, почитаният бог на една от осемте реки, които текат край Троя, е за троянците. По една или друга причина, на страната на троянците са още Аполон, бог на Слънцето, и близначката му, ловджийката Артемида, плюс майка им, Лето, а за гърците са Посейдон и Хермес. 

Върховният Зевс пък принципно е на страната на троянците по различни причини, включително защото жена му, Хера, е за гърците. По принцип обаче той гледа да не се бута в шамарите и се прави на неутрален – или поне балансирано справедлив - за да не настройва част от обитателите на Олимп срещу себе си. Тази балансираност стига до там, че не спасява от смърт дори сина си Сарпедон, роден от връзката му с Лаодамия, дъщеря на коринтския герой Белерофонт. Хера му изтъква аргумент, срещу който Зевс не може да възрази – много деца на богове от Олимп загиват във войната, защо те не са спасени, а ще бъде спасен само неговият син.   

Така или иначе, накрая Троя потъва в руини, а това май се отразява негативно както върху отношенията на самия Олимп, така и върху отношенията между богове и хора изобщо. Да, гръцкият Пантеон е почитан още дълги векове, дори е възприет и в Рим, където имената на боговете се латинизират, макар същността и функциите им да се запазват. Ако се проследят нещата хронологично обаче, ще се види, че от Троянската война насетне гръцките богове постепенно започват все по-рядко да слизат на земята и все по-малко да се месят пряко в живота на хората. 

Този процес на намаляващо присъствие се развива около 7 века, но се стига дотам, че през V век драматургът Еврипид в пиесите си най-спокойно поставя боговете изцяло в миманса. А понякога и направо в декора. 

ХХХ

Походът на Еней през европейската Съдба завършва с пълен триумф, макар че започва с истинска катастрофа. Любимата му Троя е завладяна, опожарена и унищожена от гърците завинаги, а огромна част от троянците са избити в нощното клане, сложило край на 10-годишната война. 

Еней е предупреден за тези събития – на сън му се явява мъртвият троянски герой Хектор, разкрива му неизбежната съдба на града и му казва да вземе троянските богове и да избяга с тях през морето. Еней обаче не слуша, опитва да защити Троя, но няма шанс и вижда гибелта на народа си, начело с цар Приам. 

Една версия гласи, че гърците не убиват Еней, а го пускат, защото са с добри спомени от гостоприемството му отпреди войната, но, още по-важно - знаят, че той през цялото време е против Елена да остане в Троя и настоява да бъде върната на мъжа ѝ, цар Менелай. Според другата, митологичната версия пък, Афродита го измъква и го води в дома му. Там Еней взима на ръце куция си баща Анхиз и го понася през разпадащите се градски стени към спасението. С него тръгва и жена му, Креуза, която обаче изчезва в хаоса, а пред героя се явява нейният призрак, който, според текста на „Енеида“, му разкрива вече и подробности за предопределената му Съдба: „Предстои ти изгнание дълго. / Морски простори безкрай ще преминеш. Най-сетне / ти ще пристигнеш в Хесперия…../ Съдбата / щастие там ти отрежда – съпруга от царско коляно, / също и царство“. Така от видението Еней разбира, че Креуза е мъртва - и тръгва. 

Около него се събира група, в която е синът му Асканий – Юл от римската митология, който после основава град Алба Лонга, предшественикът на Рим. Тук са тръбачът Мизен, син на Еол, повелителя на ветровете, лечителят Япикс, син вероятно на Дедал, тоест, брат на Икар, приятелите на Еней - Ахат, Сергест и Акмон, както и опитният моряк Палинур. Присъединяват се и други оцелели троянци, всички се качват на няколко кораба и тръгват през морето, без всъщност да знаят къде отиват. И без да има къде да отидат. Но все пак, накрая намират истинското си място – всички те са обезсмъртени в римската митология като „енеади“, тоест, „хората на Еней“. 

ХХХ

В поемата „Енеида“, създадена около 12 века след Троянската война и пътешествията на Еней, Вергилий, изключително умен и талантлив писател, се пази да не прекалява с епитетите и описва героя лаконично. Това е хитър ход, с който устоява, дори подсилва, „документалния“ характер на разказа. 

Според Вергилий, Еней е „силен и красив“ – толкоз. Но това са качества, които всеки знае, че са налични, защото са логично свързани с действията на героя и събитията в живота му – битки, победи, любовни истории, а не с конкретна налична информация за него. 

По-късни източници обаче си позволяват доста по-подробни описания на Еней, макар изобщо да не е сигурно, че те имат нещо общо с реалността. 

На Дарес Фригийски, според Омир – троянски жрец на Хефест и жив свидетел на унищожаването на Троя, се приписва книга за зловещите събития, в която се казва, че Еней е „с кестенява коса, набит, красноречив, учтив, благоразумен, благочестив и очарователен“. Много добре, но проблемът е, че езикът на въпросната книга е 1600 – 1700 години по-късен от времето на събитията, чак някъде от V в. след Христа. Да, винаги може просто да разполагаме с късен препис, но тук вече навлизаме изцяло в сферата на гаданията. 

През VI век след Христа пък византийският хронист Йоан Малала от Антиохия описва Еней така: „Нисък, дебел, с широки гърди, мощен, с румен тен, широко лице, хубав нос, светла кожа, плешив на темето, но с гъста брада, сиви очи“. Не е ясно откъде той има тази информация, но ако има истина в това описание, то ми се струва по-скоро ориентирано към Еней на късни години, когато практически е изпълнил мисията си в Италия и вече се е поотпуснал, натежал, оплешивял. Иначе, ако изглеждаше така като млад, едва ли щеше да бъде познатия от разказите силен биткаджия и желан любовник. 

ХХХ

„Пея за бранния път на героя, в Италия стигнал / пръв на лавинския бряг, от съдбата прокуден на Троя. / Дълго той беше преследван по сушата и по морето / от разгневена Юнона и силата на боговете; / дълго воюва, додето, Града основал, той пренесе / в Лациум родни пенати – оттам е латинското племе / и праотците на Алба, и римската крепост висока“. 

Така започва великата поема „Енеида“ на Вергилий. Във времето на Август, първият римски император и негов покровител, поетът се връща към митологичните корени на Рим, вдъхновен от Омир …