В момента геополитическата турбуленция е благоприятна за газовия хъб „Балкан“. Това каза в интервю за  „Фокус“ енергийният експерт проф. Атанас Тасев.

„Първо, имаме разрешение от ЕК да постъпва руски газ. Г-н Мигел Ариес Каниете изпрати официално писмо до нашето правителство. Това е безпрецедентен случай, само че обърнете внимание – от турското направление. Всъщност „Южен поток“ не се състоя поради факта, че имаше спор дали изключителната икономическа зона на България е част от ЕС. Докато за Турция тази зона си е собственост на Турция, но не е част от ЕС, поради което тръбата минава безпрепятствено. Тази тръба ще стигне до нашата граница очевидно по празните тръби на „Турски поток“, а оттам нататък ние вземаме тези количества на газ и това вече не е руски, а български газ или предварително можем да го продадем на някого“, коментира проф. Тасев. По думите му възниква и въпросът за какви количества става дума.

„Елементарният баланс по отношение на двете тръби за „Турски поток“ показва, че ако се отклонят 14 млрд. куб. м към Истанбул, ако се отклонят 3 млрд. куб. м към България, защото това е нашата консумация, ако се отклонят 3 млрд. куб. м към Гърция и 800 млн. към Македония, то остават излишни 10,7 млрд. куб. м, които руската страна няма какво да прави. Идеалният вариант е по празните тръби това да тръгне обратно, да мине по нашите тръби и след това от Националната газопреносна мрежа плюс допълните+лно построени връзки със Сърбия, която вече декларира възможност да приема между 12 и 14 млрд. куб. м.“, допълни енергийният експерт. Той посочи, че от друга страна Сърбия има договореност с Унгария, че тя е готова също да приема количества газ и при това положение да доставяме до 12 или 14 млрд. куб. м газ, от които 10,7 млрд. куб. м руски плюс количества, които могат да минат по интерконектора Комотини-Стара Загора. „Там максималният капацитет е 5 млрд. куб. м., досега има заявка за 3,5 млрд. куб. м. Но 1 млрд. куб. м. ще постъпва от азерския газ, който ние при пазар 3 млрд. няма какво да правим, освен да го продаваме. Спокойно към западното направление с допълнителни количества през Комотини-Стара Загора ние можем да наберем 14-15 млрд. куб. м. Тогава наистина ставаме газов хъб, защото хъбът е не просто транзитиране, а и търговия – виртуална, реална. Като прибавим и разширението на Чирен, виждате, че има всички предпоставки газовият хъб наистина да бъде реализиран и най-важното – тръбите ни да не останат празни. Иначе се лишаваме от годишен приход 120 млн. долара от транзита през България“, каза още проф. Атанас Тасев.