"Откакто стана член на ЕС България трябва да говори с гласа на своите европейки партньори, но от друга страна ние трябва да имаме становище за всеки един международен въпрос или конфликт, защото премълчаването дава сигнал, че сме безгласна буква. Това обясни в интервю за предаването "12+3" на БНР бившият заместник-министърът на външните работи Милен Керемедчиев в коментар на различните позиции за Венецуела, изразени от президента и правителството. 

„Смятам, че изразяването на позиция - такава, каквато изразява правителството, е правилното решение, а от друга страна - изразяването на две различни позиции е типично българска, леко шизофренна, черта на нашата външна политика, което вече от няколко години е факт“, добави Керемедчиев и изтъкна, че в много други държави в Европа има различни позиции по темата. 

Според него президентът Румен Радев „има право да бъде коректив на управлението и има право на свое мнение“, но „официалната позиция на страната се изказва от избрано от мнозинството в парламента правителство“.
„Президентът като ляво ориентиран политик, избран с подкрепата на тази политическа сила и гласоподаватели с тази ориентация, по-скоро прие позицията на левите сили в света - Русия, Китай, лейбъристите, левичарите и с това се противопостави на политиката на кабинета, която поддържа общата световна тенденция, започваща от САЩ и преминаваща през Европа, за демократични промени съответно в страната“, коментира още Милен Керемедчиев, както и напомни, че „България, както останалите членки на ЕС“ не е признала „легитимността на изборите през 2018-а поради големия брой нарушения, натиск върху гласоподавателите и върху опозиционните сили“:
„В момента България има правилна позиция, т.е. следвайки позицията на ЕС за непризнаване на легитимността на изборите и легитимността на избирането на Николас Мадуро за президент на Венецуела, съответно да продължава да указва съмнение в крайния резултат на това, което се случва като политически живот във Венецуела“.


Според Керемедчиев 35-годишният Хуан Гуайдо „не е най-добрата алтернатива“ за Венецуела, но тъй като е единствената, „в момента получава такава широка подкрепа“.

„Това, което се случва във Венецуела вече не е просто вътрешен проблем на хората срещу управлението на страната, а се превърна в глобален проблем на световните леви срещу демократите или срещу републиканците на САЩ, т.е. в един момент това се превърна в световно противостоене на убеждения, което включи големите играчи. Тази битка се превърна в битката "Мадуро срещу Тръмп", а това не е така, всъщност е битката на хората срещу едно управление, което те не приемат“, добави Керемедчиев, според когото в страната трябва да се проведат „нови избори“ – „такива, каквито предлага опозицията“. 

„Не е страшно, че има такъв разнобой“, добави в коментар по темата в ефира на „Хоризонт“ доц. д-р Александър Сивилов - специалист по съвременна история и преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

„Правителството изразява официалната позиция и е нормално един политик като президента Радев да може да отстоява своите възгледи и е съвсем нормално това да се случи в една демократична държава, но по-страшното е едно изказване на министър Екатерина Захариева“, подчерта доц. Сивилов, според когото казаното от българския вицепремиерът и министър на външните работи, че нямаме „геостратегически интереси“ във Венецуела е недопустимо, „при положение, че нашата страна има дипломатически отношения с Венецуела“. 

„Ние нямаме реална представа какво се случва във Венецуела, тъй като виждаме само половината от информацията - тази, която идва от привържениците на Хуан Гуайдо“, коментира още доц. Александър Сивилов и обясни, че голяма част от медиите в страна са опозиционни.

„Във Венецуела има голяма част от обществото, която подкрепя Николас Мадуро и по-скоро подкрепя политиката, която водеше Уго Чавес“, допълни историкът и  изтъкна, че една ли изборите преди са били манипулирани, след „като е възможно опозицията да вземе връх в някои от органите“, давайки за пример Националното събрание, оглавявано от Хуан Гуайдо.

„Ситуацията във Венецуела е изключително тежка, като причина за това са икономическите проблеми, които има страната, както и фактът, че е изцяло зависима от нефта. Проблемът там тръгна с падането на цените на нефта“, обясни историкът, според когото „нещата във Венецуела са силно поляризирани“, а „обществото там започва да се разцепва“ и то „с помощ, идваща от вън“: 

„В момента намесата на Великите сили и най-вече на САЩ, но и на Русия, и на Китай, които застанаха от другата страна - ще доведат вероятно до пълното противопоставяне там и в крайна сметка до военен сблъсък“.