Експерт по глобално здраве ще чакаме да води сложни преговори с новите микроби

Калина Андролова

Външната министърка (или вънкашната, както я наричат на шега из мрежите) е странен случай. Класически представител на глобалистката доктрина, нищо общо с дипломацията, експерт по глобално здраве. Ще чакаме да води сложни преговори с новите микроби. Румен Радев трябваше да сложи перфектен външен министър, защото отношението на външните фактори към него е ЗАДОВОЛИТЕЛНО. Нищо, че той си мисли обратното. Човек, който НЕ РАЗБИРА от дипломация, може да се самозабрави от любезностите, които външните фактори ползват във формалните отношения. Това е обичайната 

фалшивост на задължителната куртоазия

 Както са добре с теб, така те тряскат по главата да се съобразяваш. В дипломацията не е като в математиката. Въпрос на свързаности, познанства, комуникационни способности и изградено с години доверие. Новата външна министърка е разпознаваема от ИТН, макар че казват, че нямала общо. Всяко съприкосновение с ИТН звучи нелепо. Самият Радев (или задкулисието на Радев) ползваше ИТН да навлиза на партийния терен инкогнито, когато беше президент. Помним 

Теодора Генчовска, упражненията на Радев по дипломация

 в сложната коалиция на неговите авансови политически продукти. ИТН беше платформа, в която човек с пари можеше да постави човек на позиция. Нещо като панаир с павилиони за продаване. В този смисъл на външната министърка са й търсели позиция ту тук, ту там, ако някъде може. Като не става в един сектор, значи може да опита в друг. Румен Радев наистина е среден, и в партията, и в кабинета си. Той продължава да ДЕВАЛВИРА ДЪРЖАВНИТЕ СТОЙНОСТИ, които почитателите му очакват, че ще започне да изгражда. Нищо неочаквано за България още от времената на върховете на комунистическата номенклатура. Повтаряме едно и също до безкрайност. Наистина може би няма друг материал. Мекият национализъм в някакъв момент изглеждаше като терапевтична необходимост за рехуманизиране и свестяване на нацията. Видяхме как и тази идеологическа постановка се провали с гръм и трясък, отново заради материала. Няма идеология, която може да вдигне държавата. Комунистическо, червено, ляво, дясно, синьо, манархическо, център, прогресистко, либерално, глобалистко, националистическо/патриотично, консервативно и пр. Нищо не помага. България е колонизиран или, ако ви звучи по-добре, уж постколонизиран субект, 

ВЪТРЕШНО НЕСПОСОБЕН да се справи със самоуправлението си

 И идеологиите, и емоциите нямат значение. Имат значение хората на оперативната управленска дейност. Високият хуманитарен профил е изключително важен, за да се употребяваш в полза на обществото. А ние разгъваме непрекъснато патологии и форми на нарцисизма и простащината. Средата недопуска други възможности. Тя е безкислородна за хора, които биха намерили сили да се справят с упадъка. Защото всеки реформатор трябва да води война. А войната неминуемо дава жертви.