Ще се еманципира ли премиерът Румен Радев от Кремъл? А искат ли богатите българи диктатура?

Димитър Попов

Радев продължава да мълчи за политиката, която смята да води в бъдеще. Защо? Нали спечели исканото пълно мнозинство, нали зад него се строи кажи речи целият български елит, единен както никога в желанието си да успокои обстановката и да прекрати политическата криза. Вижте Борисов, вижте Пеевски…Те приеха съмнителните избори и мълчат чинно очаквайки съдбата си от новия повелител! А той мълчи и не казва какво смята да прави с тях, с цените, със съдебната система, с инфлацията…

Според мен основната причина е, че

 Радев е изправен пред дилема,

 която трудно ще реши. 

Първата част от дилемата е, че българските избиратели очакват от него да наложи еднолична авторитарна власт с твърда ръка. Затова избраха генерала, който от години демонстрира тъкмо такъв управленски профил. Хората не се интересуват толкова от политиките на новата власт, колкото от прекратяване на хаоса и политическата криза, която в последните години изнерви обществото. Мнозинството иска обуздаване на прекалено разхайтената многопартийна демокрация, без това да засегне стандарта на живот, който всички вече приемат за даденост, а това е много трудна работа.

Защо стигнахме до времена, в които 

замогналите се българи искат връщане на диктатурата,

 е въпрос за дълъг отговор. Причините са неадекватните политици, липсата на демократична традиция, провала на политическите партии, кризата на многопартийната либерална демокрация в Европа. 

Има естествено и конкретен повод за българския гняв. Той е свързан с партии като ГЕРБ, ДПС, ППДБ, които предизвикаха дълбока политическа криза и пълно отсъствие на власт в последните години. Ние сме млада демокрация, нямаме историческа и политическа култура, която да разграничи демокрацията от анархията. Настъпи ли криза, лесно се обръщаме към единствения ни добре познат модел – едноличната власт на някой генерал. В случая той се оказа проруският Румен Радев. Сега премиерът Радев трябва да демонстрира, че е хванал юздите на държавата. Команда „мирно“ на всички партии и институции – това очакват от него. Той лесно може да даде такава заповед, но много трудно може да я изпълни без да разруши държавата. Защото едноличното му управление ще срещне остра европейска реакция срещу появата на нов Виктор Орбан в ЕС. 

Това е другата част от дилемата пред Радев. Той не е нов човек в политиката. В Европа той от години е наричан проруски президент и беше поставен в международна изолация заради лобирането си срещу руските санкции и срещу инициативи в подкрепа на Украйна. Когато той спечели пълно мнозинство на изборите, в Брюксел бяха силно изненадани, че в България властта я взема нов приятел на Русия. Доминиращите коментари - че България тръгва по стъпките на Словакия и Путин си осигурява ново силно лоби в ЕС - заляха заглавията на всички европейски и американски вестници. А един италиански коментатор дори написа, че щом българите избират проруско управление, може би е време да си ходят в Евразия, където им е мястото и закъдето без друго са се запътили. 

Напоследък всички в Европа са силно изнервени заради хаоса около Тръмп, заради войната на Путин, заради партии като Алтернатива за Германия и Националния блок на Льо Пен, които може да вземат властта в Германия и Франция, заплашвайки самото съществуване на Европейския съюз. Ето защо всеки опит на някой в периферията на Европа да се прави на руски приятел се приема като 

предателство и ще се наказва,

 както стана с Унгария на Орбан. На Радев вече са му обяснили, че за България такова наказание ще бъде пагубно и с много тежки последици. Последният път, когато бяхме в изолация, беше при правителството на Виденов и всички помним как завърши това. Налагането на евроскептична еднолична власт с руски уклон ще е фатално за българската икономика и финанси, и за високия стандарт на живота, който вече придобихме.

Ето защо Радев сега е между чука и наковалнята. Той хем трябва да демонстрира пред българите, че ще овладее с твърда ръка политическата криза и ще се грижи само и единствено за българските интереси, свързани и с Русия; хем трябва да успокои изнервената Европа, че не е новия Орбан.

По традиция, когато имат две взаимно изключващи се възможности пред себе си, българските политици избират трета. Тя винаги е среден, компромисен път, съчетание на едното и другото. Ако поеме по този трети път, Радев ще има едно не особено продължително управление, което сравнително бързо ще изгуби доверието и на избирателите, и на Европа. Но трусове в страната са изключени.

Ние обаче не знаем доколко Радев е зависим от Кремъл и може ли да си позволи самостоятелен избор на своя политика. През последните години той и неговите служебни правителства обслужваха Москва открито и доста безцеремонно. Ако зависимостите му от Кремъл са твърде големи, може страховете за нов Орбан да се сбъднат и да получим това, което българите най-не са очаквали – 

евроскептична диктатура със срив на доходите и високи данъци

Така че най-интересният въпрос, който стои пред новото правителство е този: ще се еманципира ли Румен Радев от Кремъл и от олигархията, която му осигури победата на последните избори!