Приемането на пакета „Мобилност“ не беше първа новина в новинарските емисии във Франция. Това далеч не е първа новина в дневния ред на френското общество. Това каза пред БНР Стефан Манов, който следи обществения живот във Франция. Той е категоричен, че названието на пакета „Макрон“ е некоректно, тъй като директиви за пръв път са вкарани в процедура едва две седмици след избирането на френския парламент.

„Когато говорим за този пакет „Мобилност“ трябва да сме наясно, че България проспа момента, в който можеше да повлияе върху тези процеси – 2015-2017 година“.

Некоректни са и внушенията за разделяне на Европа на център и на периферия заради пакета, коментира той в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ на БНР:

„Основен докладчик на единия от трите проекта за директива е финландски депутат, а по-периферна от Финландия едва ли има. Във вота вчера, ако погледнем гласуванията по групи, също нямаме такова разделение – периферия - център, каквото се опитват някои наши политици да представят. Депутати от френската десница подкрепиха отхвърлянето на пакетите, тоест гласуваха „против“. Нека гледаме малко по-реалистично. Трябва да знаем, че последните предложения за изменения на българските депутати към тези пакети дойдоха на 22-ри март - преди две седмици. Нали разбирате, че не се работи така в институции, които имат дълъг ход. Това не е българското Народно събрание, когато в 12.00 през нощта може да промените коренно преференциите и избирателната система в страната, ако направим намигване към господин Кирилов“.

„ЕС е доброволен съюз на държави, които са се събрали, с цел засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване“, припомни той.

„Когато по-бедна страна стане член на ЕС, по-богатите изливат в тези държави помощи като кохезионни фондове и фондове за укрепване на конкуренцията, защото целта на ЕС е хората живеят по-добре“, каза Манов и даде за пример Португалия, Испания и Гърция. 

Според Манов в транспортния сектор е имало „шмекерувания, тарикатлъци и откровени измами“ и с битките срещу пакета се защитават правата на работодателите, а не на работниците:

„Много е просто да разберем, че когато една фирма има да пренесе стока от Франкфурт до Барселона, примерно, и при нея се явят двама превозвачи - единият немски, а другият източноевропейски, и двамата карат един и същи тип камиони, наливат един и същи дизел на една и съща цена, разликата е работната заплата и времето за работа. Разликата в себестойността не идват тук оттук. Достатъчно е да видите в сайт какви са офертите за международни превозвачи - шофьори 3000 до 5000 лева или около 2600 евро. Средната заплата във Франция е 1700 евро. 2600 евро е началната заплата на инженер в „Еърбъс“ или крайната заплата на учител в средното образование след години трудов стаж. Значи не е проблемът в заплатата! Къде е проблемът? Ами, че тези 5000 лева заплата, която ще получи този шофьори, не са заплата. Това са командировъчни, върху които работодателят не отделя социални начисления в България. Ощетените са тези, които очакват здравеопазване, пенсии детски надбавки, безработица. Проблемът е, че тези работници се осигуряват за смешно ниски заплати – 800-1000 лева. Това е социалният дъмпинг. Той не е спрямо френските транспортни фирми, а спрямо българските пенсионери, безработни и здравеопазването. В една солидарна система, каквато е българската, е важно колко се внасят в НОИ. Това е ощетяването“.

Много македонски и албански фирми са регистрирани в България от хора, получили българско гражданство от ДАБЧ и оперират само на европейския пазар:

„Заобикалят се смисъла и духа на европейските правила чрез такива фирми. Това не го казвам аз, а депутат от ВМРО в стенограма на Комисията по политики за българите в чужбина в НС“.

Манов изтъкна, че е имало българско предложение за промени в пакета - когато камионът се движи с под 25 км в час, това да не се брои за работно време:

„Разбирате ли за какво става дума! И това е депозирано от български евродепутати преди две седмици. Значи човек, когато е в задръстване в някой център на голям европейски град или виси на границата, това да не му се начислява за трудово време. Очевидно е, че е тук елементарните права на хората зад волана не са изобщо в обекта на битките в момента в ЕП“.

Манов не очаква да пакетът „Мобилност“ да бъде гласуван в ЕП на второ четене преди края на мандата му.