Днес, на 12 септември, отбелязваме 108 години от смъртта на една от най-обичаните и уважавани личности в българската история – царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд. Наричана "българският ангел" заради нейната самоотвержена мисионерска дейност и безкрайната ѝ любов към хората, тя остава в сърцата ни като символ на милосърдието и съпричастността.

От Германия до България: Една нова съдба

Принцеса Елеонора Каролина Гасперине Луиза фон Ройс-Кьостриц е родена през 1860 г. в германско аристократично семейство. Тя получава отлично образование и възпитание, което оформя нейния силен и независим характер. След смъртта на първата съпруга на Фердинанд – Мария-Луиза, България се нуждае от царица. Фердинанд търси не просто съпруга, а партньор, който да подкрепи неговата мисия и да спечели доверието на народа. На 28 февруари 1908 г. в замъка на Кобург се състои сватбата на Елеонора и българския монарх.

Въпреки че бракът им е по-скоро по сметка, отколкото по любов. Нейната почтеност, скромност и жертвоготовност граничат със святост. Тя не е познала любовта на плътта (според изследователи бракът й с цар Фердинанд не е бил консумиран), но е имала любовта на човечеството. Елеонора посвещава цялата си енергия на своята нова родина. Тя приема като своя мисия да помага на българския народ и да се грижи за неговите нужди.

Милосърдието на фронта: Сестра на сестрите

За да не отежнява с излишни разходи своята част от цивилната листа, Елеонора се отказва от услугите на учител по български – изучава езика сама чрез руски и чрез разговори; при посещенията си в болници, санаториуми, заседания на Българския червен кръст или благотворителни организации. Тя се явява облечена в униформата на милосърдна сестра или в китела на полковник от подшефния й Двайсет и четвърти пехотен Черноморски полк – когато присъства на негови празници и маневри. А в същото време щедро дарява значителни суми от личния си фонд на Дружеството за борба с туберкулозата, на Съюза за благотворителност по време на война, на дружеството „Самарянка”. 

По волята и с финансовата помощ на Нейно Величество се основава благотворителен фонд „Елеонора”, откриват се болници, сестрински училища, сиропиталища и ясли, безплатни ученически и детски трапезарии, както и Интернат за слепи и глухонеми деца, за чието основаване тя дарява 30 000 лева.

И тъй до битката за Чаталджа. Тогава за пръв път Елеонора усеща, че силите й отпадат, но забранява на тези край нея да коментират състоянието й. А ракът вече е пълзял из отпадналото й тяло. Никой, дори личният й лекар, не знае диагнозата. А когато истината вече личи, той препоръчва лечение в немска клиника, но вместо в Германия, Главната милосърдна сестра заминава на фронта край Кюстендил. И когато гърците настъпват в Кресненското дефиле и положението изглежда неудържимо, в българския щаб пристига височайша заповед за отстъпление. Болницата на царицата със 170 души ранени трябвало да бъде изоставена на милостта на врага. 

И тогава – за пръв път в живота си на коронована съпруга – царица Елеонора си позволява да използва правата на своя ранг: тя заповядва на артилериста полковник Атанасов да й осигури преграден огън, докато ранените бъдат измъкнати от болницата и спасени. И после лично поема последствията от гнева на Фердинанд, а също и кръста за храброст IV степен. Както и името, дадено и от народа – „Майка на фронтоваците” и от европейската преса – „Коронования ангел на България”, забравен днес.

А Дядо Вазов и посвещава стихотверение, озаглавено „Царица Еленора”

„Жена венценосна, сестра милосердна
Сестра на геройте из боя жестоки,
Царице, ти цяла любов си победна,
Душа изтъкана от чувства високи…”

Защитничка на културното наследство

Освен с милосърдието си, царица Елеонора е известна и с любовта си към българската култура и история. Тя е може би най-големият защитник на Боянската църква. Когато е на посещение в Бояна е потресена от окаяното състояние на църквата и незабавно започва кампания за нейното спасяване и реставрация. Заедно с подкрепата на други видни личности, тя успява да събере средства и да гарантира, че уникалните стенописи ще бъдат запазени за бъдещите поколения.

Елеонора съдейства и за изграждането на редица училища, болници и социални домове. Тя вярва, че просветата и грижата за хората са ключът към просперитета на България.

Последни дни и вечен покой

В последните си години здравето на царицата се влошава. Тя умира от рак на 12 септември 1917 г., докато Първата световна война все още бушува. Според нейното предсмъртно желание е погребана в двора на Боянската църква, в подножието на Витоша. Мястото е избрано неслучайно – тя иска да бъде близо до хората, които е обичала, и до паметника, който е спасила.

Днес гробът ѝ е тихо и свято място, където можем да си спомним за "българския ангел" – царицата, която не се страхува да бъде наравно с най-бедните и най-страдащите, и която завинаги остава част от българската история.

По повод на годишнина от смъртта й поетът Румен Леонидов възкликва: „След 100 години никой няма да помни Румен Радев, но спасената от Елеонора черква в Бояна ще остане вечен духовен паметник“.