„Имам потребност да пиша, защото сцената и екранът се отдалечиха от мен. Затова искам да напиша всичко, което искам да кажа. Човек не трябва да се изоставя. Писането е голяма отговорност. На екрана се прави монтаж, постановката може да се довърши, но при писането трябва да има редактор“.  Това заяви пред БНТ1 актрисата емилия Радева, която написа трета поредна книга „Ние, артистите“, в която прави профили на свои колеги.

„Артистите сме най-обикновени хора. Само в работата човек може да опознае човека. Става въпрос за дълги репетиции. По време на паузите отдъхваме и си разказваме различни случки от живота. Георги Калоянчев съм нарекла белия клоун. Това е едно лице, което носи черти от английските и френските клоуни. Прави различни пантомими на сцената. Стоянка Мутафова е клоун, който се прави на по-глуповат. Нея съм я определила като червения клон“, разказа Радева.

„Благодарна съм на възпитанието си и на семейната среда – да бъдем чисти по дух и по тяло. Хората трябва да се радват на природата. Копала съм по нивите, вадила съм картофи, брала съм царевица. Била съм много уязвима винаги, тъй като на 5 години останах без майка. Чувствала съм се като сираче цял живот, въпреки че баща ми се грижеше много за нас. Актьорската професия ми даде усещането да се чувствам човек. Първата награда, която получих, беше Димитровската. Винаги обаче от колежките си оставах последна сред първи. Когато започнаха да ни вземат званията като „народен артист“ и „заслужил артист“ си помислих, че вече съм празна бутилка. Някои хора казваха, че не сме ги взели заслужено, но хората продължиха да ни обичат“, каза още актрисата.