15 Януари, 2026

Епископската базилика на Филипопол блесна отново като преди хилядолетие

Епископската базилика на Филипопол блесна отново като преди хилядолетие

Епископската базилика е новата голяма атракция на Пловдив, предаде  БГНЕС от града под тепетата.

Епископската базилика на Филипопол е уникална по своя мащаб, архитектурно решение и декорация и се нарежда сред най-представителните раннохристиянски обекти. Обектът е открит в Пловдив по време на спасителни археологически разкопки в периода 1982-1986 г. До 2002 г. е проучена почти половината от сградата, а през 2016-2017 г. е доразкрита изцяло. Общата дължина на базиликата е 82,80 метра, а ширината ѝ е 36 метра, което я прави най-голямата раннохристиянска базиликална сграда от IV-VI век на територията на България и една от най-големите на Балканите. На 20 януари 2018 г. тя беше включена в Индикативната листа за културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Базиликата има впечатляваща архитектура - централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум - платформа за епископа и духовенството. Базиликата е имала пет входа - три на централния кораб и по един вход на страничните кораби - северен и южен кораб. Вътрешността ѝ била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове.

Днес, заради пандемията от коронавирус откриването на древния храм, от който най-впечатляващи са уникалните мозайки, стана с ограничено присъствие на гости. Присъстваха кметът на Пловдив Здравко Димитров, американският посланик Херо Мустафа и президентът на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър. Дойдоха и всички археолози и архитекти, взели участие в работата по възстановяването на археологическия обект. Епископската базилика ще бъде отворена за посетители от понеделник, 19 април.

На откриването кметът подчерта специално ролята на екипа от Регионалния археологически музей, воден от Елена Кесякова и Жени Танкова, и на реставраторите под ръководството на доц. Елена Кантарева. Поздравления получи и епиграфът Николай Шаранков, благодарение на когото днес знаем, че базиликата е била дом на епископа на Филипопол още през 4 век.

За финансирането на реставрацията огроман помощ оказа фондация "Америка за България", която съвместно с Община Пловдив започна работа по възстановяването на базиликата през 2015 г.

"Не бива да забравяме заслугата на стотиците доброволци, които помогнаха за разкриването и съхранението на тези чудни мозайки. Признателни сме на бизнеса и гражданите, които се обединиха във фондация „Приятели на Базиликата – Пловдив“, напомни Здравко Димитров.

Американският посланик Херо Мустафа направи встъпително приветствие на български, като подчерта колко значим културен и археологически обект е Епископската базилика. С широка усмивка посланик Мустафа цитира на български език строфата "Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни".

"Знаем какво важно постижение е откриването на базиликата и колко икономически ползи ще донесе на Пловдив", заяви още Херо Мустафа.

„Над 50 фирми участваха в този невероятен проект. 49 от тях са български“, каза от своя страна президентът на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър. Тя припомни, че първите думи, които е научила от родителите си, са „Благодаря ви“. В словото си тя заяви, че е видяла базиликата за първи път през 2015 година. „В началото не бях впечатлена, но в един момент археологът Елена Кантарева взе една метла и ми показа образа на най-красивата птица, която съм виждала. Така идеята стана моя кауза“, каза Шилър пред гостите. Тя припомни, че всичко, което е постигнато досега, е благодарение на работата „ръка за ръка, камъче по камъче“ с Община Пловдив. Двете институции инвестираха в продължение на 6 години над 16 милиона лева в разкриване, реставрация и експониране на над 2 декара мозайки. /БГНЕС
Сподели:

Коментари (0)

"ЕЛЕНИТЕ" – една история за любовта и поредното изгубено време

"ЕЛЕНИТЕ" – една история за любовта и поредното изгубено време

Проф. Светлозар Игов отказва да бъде хроникьор на събитията и вместо това предлага археология на чувствата – един билдунгс-роман за изграждането на чувствителността, за паметта, меланхолията и платоническата любов

Изгубеният филм, който постави началото - 111 години българско кино

Изгубеният филм, който постави началото - 111 години българско кино

На днешния ден се състои първата публична прожекция на филма „Българан е галант“ на Васил Гендов, който обаче не е съхранен

Връчиха „Златния глобус“ за най-добър актьор на Тимоти Шаламе

Връчиха „Златния глобус“ за най-добър актьор на Тимоти Шаламе

30-годишният Шаламе продължи стремежа си към величие - и към „Оскар“ - като надмина звезди като Леонардо ди Каприо и Джордж Клуни в категорията за най-добър актьор в мюзикъл или комедия