3 Октомври, 2026

Епископската базилика на Филипопол блесна отново като преди хилядолетие

Епископската базилика на Филипопол блесна отново като преди хилядолетие

Епископската базилика е новата голяма атракция на Пловдив, предаде  БГНЕС от града под тепетата.

Епископската базилика на Филипопол е уникална по своя мащаб, архитектурно решение и декорация и се нарежда сред най-представителните раннохристиянски обекти. Обектът е открит в Пловдив по време на спасителни археологически разкопки в периода 1982-1986 г. До 2002 г. е проучена почти половината от сградата, а през 2016-2017 г. е доразкрита изцяло. Общата дължина на базиликата е 82,80 метра, а ширината ѝ е 36 метра, което я прави най-голямата раннохристиянска базиликална сграда от IV-VI век на територията на България и една от най-големите на Балканите. На 20 януари 2018 г. тя беше включена в Индикативната листа за културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Базиликата има впечатляваща архитектура - централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум - платформа за епископа и духовенството. Базиликата е имала пет входа - три на централния кораб и по един вход на страничните кораби - северен и южен кораб. Вътрешността ѝ била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове.

Днес, заради пандемията от коронавирус откриването на древния храм, от който най-впечатляващи са уникалните мозайки, стана с ограничено присъствие на гости. Присъстваха кметът на Пловдив Здравко Димитров, американският посланик Херо Мустафа и президентът на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър. Дойдоха и всички археолози и архитекти, взели участие в работата по възстановяването на археологическия обект. Епископската базилика ще бъде отворена за посетители от понеделник, 19 април.

На откриването кметът подчерта специално ролята на екипа от Регионалния археологически музей, воден от Елена Кесякова и Жени Танкова, и на реставраторите под ръководството на доц. Елена Кантарева. Поздравления получи и епиграфът Николай Шаранков, благодарение на когото днес знаем, че базиликата е била дом на епископа на Филипопол още през 4 век.

За финансирането на реставрацията огроман помощ оказа фондация "Америка за България", която съвместно с Община Пловдив започна работа по възстановяването на базиликата през 2015 г.

"Не бива да забравяме заслугата на стотиците доброволци, които помогнаха за разкриването и съхранението на тези чудни мозайки. Признателни сме на бизнеса и гражданите, които се обединиха във фондация „Приятели на Базиликата – Пловдив“, напомни Здравко Димитров.

Американският посланик Херо Мустафа направи встъпително приветствие на български, като подчерта колко значим културен и археологически обект е Епископската базилика. С широка усмивка посланик Мустафа цитира на български език строфата "Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни".

"Знаем какво важно постижение е откриването на базиликата и колко икономически ползи ще донесе на Пловдив", заяви още Херо Мустафа.

„Над 50 фирми участваха в този невероятен проект. 49 от тях са български“, каза от своя страна президентът на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър. Тя припомни, че първите думи, които е научила от родителите си, са „Благодаря ви“. В словото си тя заяви, че е видяла базиликата за първи път през 2015 година. „В началото не бях впечатлена, но в един момент археологът Елена Кантарева взе една метла и ми показа образа на най-красивата птица, която съм виждала. Така идеята стана моя кауза“, каза Шилър пред гостите. Тя припомни, че всичко, което е постигнато досега, е благодарение на работата „ръка за ръка, камъче по камъче“ с Община Пловдив. Двете институции инвестираха в продължение на 6 години над 16 милиона лева в разкриване, реставрация и експониране на над 2 декара мозайки. /БГНЕС
Сподели:
110 години без големия Димчо Дебелянов

110 години без големия Димчо Дебелянов

Създател на символистичната елегия, поетът става родоначалник на поемния жанр в българската литература

Саркофагът за тленните останки на цар Самуил вече е в София

Саркофагът за тленните останки на цар Самуил вече е в София

Реликвите на средновековния български владетел ще бъдат посрещнати утре - 3 октомври, на площад "Батенберг", откъдето ще тръгне шествие до храма

Директорът на НИМ с интересни подробности за артефактите, които даваме на Гърция

Директорът на НИМ с интересни подробности за артефактите, които даваме на Гърция

Заради подписан меморандум за конфиденциалност не могат да бъдат назовани поименно всичките 53 ценни предмета, които предоставяме временно на южната ни съседка

Коментари (0)