Санкциите не дават ясни и категорични резултати, тъй като Кремъл все още е имунизиран срещу тях, казва политологът от университета „Джордж Мейсън“, Вирджиния

Интервю на Юрий Жигалкин, Радио „Свобода“

- Кой от вътрешния кръг на президента Тръмп влияе върху политиката на Белия дом спрямо Русия и Украйна? Каква роля преди са играли съветниците и какви фактори биха могли да определят стратегията на Тръмп спрямо Русия сега?

- Седем месеца след началото на втория мандат на Доналд Тръмп стратегията му за Русия остава един от най-трудните за предвиждане и тълкуване аспекти от политиката му. „На чия страна сте, президент Тръмп, на Украйна или на Русия?“, го попита един репортер. „Аз съм на страната на човечеството“, отговори президентът, чийто постоянен рефрен през последните месеци е да спре война, която убива десетки хиляди украинци и руснаци. В същото време коментарите му за президентите на Украйна и Русия са били, в зависимост от обстоятелствата, понякога критични, понякога положителни.

Според наличните данни, няма хора на високопоставени позиции в Белия дом, които да са професионално ангажирани с Русия.

В миналото ясен индикатор за намеренията на президентите е бил техният вътрешен кръг: съветници по националната сигурност, държавни секретари. Това обикновено са били влиятелни фигури в администрацията, чиито възгледи за външната политика са били добре познати на експертите. Администрацията на Доналд Тръмп е уникална. Държавният секретар Марко Рубио е назначен за изпълняващ длъжността съветник по националната сигурност, след като Майк Уолц се оттегли, а няколко души, фокусирани върху Украйна и Русия, бяха уволнени от съвета, включително ръководителят на руския и европейски отдел на Съвета за национална сигурност. Рубио беше известен с критиките си към Владимир Путин като сенатор, но като държавен секретар той по същество повтаря изявленията на президента Тръмп.

Според наличните данни, няма хора на видни позиции в Белия дом, които да са професионално ангажирани с Русия. Специалният представител на президента Тръмп, Стив Уиткоф, на когото президентът е възложил да преговаря с Владимир Путин, няма дипломатически опит и, доколкото е известно, никога не се е интересувал от Русия. С други думи, наблюдателите не разполагат с този инструмент за прогнозиране на действията на президента. Затова и да се предскаже какви ще са действията на Доналд Тръмп е изключително трудно. Човек може да прави само общи заключения. Няколко неща обаче са очевидни:

Първо, Тръмп обича да води политика и дипломация с помощта на финанси и икономически лостове. Виждаме това ясно. Не само изявленията му, но и действията му показват, че хората, които са отговорни за финансовата политика, диктуват икономическата политика и по този начин външнополитическия курс. Те винаги са в полезрението на президента.

Второ, политиката на Тръмп спрямо много страни и особено спрямо Русия е много непостоянна. Той променя гледната си точка, както се променя времето в Лондон или Санкт Петербург през есента. Ясно е, че подобен курс не може да е резултат от добре обмислена стратегия. Би било изненадващо, ако след известно време научим, че има един или двама съветници, които казват: Господин президент, движете се на зигзаги, обърквайте всички и дръжте всички в неведение. Това е самият Тръмп, неговият личен стил. Той адаптира тези, които го съветват, към своя стил. И ако Тръмп е в лошо настроение към Русия днес, той ще се вслуша в тези, които му говорят за санкции. Ако е в добро настроение, ще се вслуша в тези, които му внушават обратното. Тръмп си остава енигма, мистерия.

- Наистина е загадка, но въпреки всички обрати в руската му стратегия, общият курс като цяло е очевиден: това е натиск върху Русия, наложен от обстоятелствата, макар и незабележим.

- Да, Тръмп като строител, като бизнесмен иска проектът да бъде завършен. Той иска да види напредък, иска да строи, иска да възстановява и иска да спре разрушенията. Въпросът е как да се постигне това? Методите на строителство често не работят. Реверансите и обещанията понякога работят, заплахите също понякога работят. Засега обаче това не се случва в Русия: санкциите не дават ясни и категорични резултати, тъй като Русия все още е имунизирана срещу тях. За Тръмп Русия е далечна страна, той знаеше малко за нея, няма ясен план как да сложи край на тази война, затова опитва различни варианти, които разиграва като в покера: ще проработи ли - няма ли да проработи. Поне така изглеждат нещата в края на лятото на 2025 г.

– Поразително е, че подходът на Доналд Тръмп е много различен от подхода на неговите предшественици, всеки от които е имал съветници и асистенти, които са оказали силно влияние върху политиката им към Русия.

- Вярно е. Вземете например Джон Кенеди. Въпреки че беше сенатор и знаеше много за външната политика, той се нуждаеше от близък съветник. И за него това беше Макджордж Бънди. Той беше неговият основен съветник, чиито съвети по външната политика Кенеди следваше.

Президентът Линдън Джонсън беше съвсем друга работа. Той, казано по-просто, газеше хората. Джонсън имаше своя собствена гледна точка и се наслаждаваше на оказването на натиск върху хората. Но той слушаше министъра на отбраната Робърт Макнамара, оценявайки неговия подход. Макнамара, с цифри в ръка, доказа кое е добро и кое е лошо за Съединените щати във външната политика.

Ричард Никсън много се доверяваше на Хенри Кисинджър. Всички важни стъпки в отношенията със Съветския съюз, Китай, Израел бяха предприети по съвет на Кисинджър.

Джими Картър дойде в Белия дом с брилянтни идеологически идеи за доброта, хуманизъм и обвързване на външната политика с универсалните ценности: мир, хуманизъм, приятелство, свобода на словото, религията и други подобни. Но реалността го принуди да прибегне до съветите на Збигнев Бжежински, който беше известен антикомунист. Той даде на Бжежински афганистанската стратегия, помощта на Америка за муджахидините беше идея на Бжежински. Да се ​​нанесе кървава рана и да се държи отворена, така че Съветският съюз да кърви възможно най-дълго - цитирам Бжежински. И всички преговори за мир, за компромис трябва да се проточат. Най-важната цел е да се изтощи Русия.

– Роналд Рейгън се откроява сред президентите, когото мнозина не разбираха и дори го бичуваха като подстрекател на война. Но, както ми каза един от съветниците на Рейгън - Ричард Пайпс, президентът Рейгън е имал свои собствени много ясни възгледи за отношенията със Съветския съюз, възгледи, които е прилагал в политиката си.

– Рейгън е бил дълбоко религиозен човек и е бил стратег. Според спомените на бившите му съветници, Рейгън е искал да спре надпреварата във въоръжаването още от самото начало след идването си в Белия дом, той наистина е искал да постигне споразумение със Съветския съюз, наистина е вярвал във възможността за мир. Но много хора тогава са възприемали Рейгън като ястреб, като чудовище, като динозавър. И един много интересен детайл: той е имал неофициален съветник, Сюзан Маси, чиято роля е била оценявана различно от хора от неговия кръг. Някои казват, че тя изобщо не е имала влияние, други казват, че е имала силно влияние върху него, просто като му е разказвала за Съветския съюз. Тя му е разказвала как съветските хора възприемат критиката, какво е ласкателството в съветското общество, какви ценности имат, каква история имат, какво ценят в историята, какво пренебрегват. Тя е помогнала на Рейгън да разбере много за Русия, да разбере другата страна на това общество.

Един интересен пример: неотдавна бях в Държавния департамент и попитах един от чиновниците там защо нямат достатъчно хора, които да познават добре страната, с която имат работа, които да не говорят свободно езика, които да нямат корени в тази страна. Няма да назовавам страната, за която го попитах. Той каза: „Вижте, защо бих искал да правя това? Моите хора представляват Америка, а не тази страна. Така че, имаме хора, които може да нямат много опит и живот в тази страна и които нямат корени, но са американци и те провеждат нашата политика спрямо тази страна.“ Контрааргументът е историята на Сюзан Маси. Тя разказа на Рейгън за Съветския съюз, за ​​културата, за традицията. Може би това е помогнало на Рейгън да бъде по-добър комуникатор в преговорите си с Горбачов.

- Предвид всичко което знаем за възгледите на президента Тръмп, хората около него, факторите, които влияят на решенията му, можем ли да направим някакви разумни предположения за това какво можем да очакваме от него в обозримо бъдеще в отношенията с Украйна и Русия?

- Голяма част от политиката на Тръмп е предвидима, особено във финансовата и имиграционната политика. Но по отношение на Русия действията му са непредсказуеми. Дали това е добро или лошо обаче, е трудно да отговорим на този въпрос. Кое е по-ефективно във външната политика? Предсказуемостта, когато всеки знае какво ще каже и е готов за това, или непредсказуемостта? Не изключвам, Тръмп да смята, че този стил, който спонтанно използва, да се окаже неговият коз до известна степен. Хората не знаят какво ще направи, не разбират външната му политика и в това да е неговата сила. Но, за съжаление, това може да доведе до опасни и непредсказуеми последици – за Украйна и света.

Превод: Faktor.bg