Косово, Черна гора и Република Сръбска в Босна и Херцеговина останаха извън обхвата на безвъзмездните средства, които Европейският съюз одобри за проекти по линия на Рамката за инвестиции в Западните Балкани.

От тези инвестиции се възползваха Сърбия, Албания, Северна Македония и Босна и Херцеговина, съответно Босненско-хърватската федерация. Рамката за инвестиции в Западните Балкани е съвместна инициатива на ЕС, финансовите институции и донорите, насочена към социално-икономическото развитие и европейската перспектива на страните от Западните Балкани. Общата стойност на рамката е 2,1 млрд. евро, съобщи „Albanian Daily News“.

Косово не се възползва от безвъзмездната помощ на ЕС, след като в края на юни съюзът наложи наказателни мерки срещу Прищина заради неизпълнението на исканията на Брюксел за деескалация на ситуацията в северната част на Косово. Сред наказателните мерки е спирането на всички финансови програми на ЕС.

През февруари т. г. правителството на Косово заяви, че е кандидатствало и за две финансирания за безвъзмездни средства за инвестиции и четири безвъзмездни финансирания за техническа помощ по инвестиционната рамка, но не уточни повече за тях.

Косово се възползва от този механизъм от 2009 г. насам. До 2021 г. тази рамка е подкрепила 30 проекта в Косово на стойност 1,8 млрд. евро. Проектите включват строителство на пътища, рехабилитация на железопътни линии, централни отоплителни системи и подобряване на канализационната система. За периода 2023-2030 г. в рамките на този механизъм са планирани и други проекти в Косово, като например: Магистралата на мира Прищина-Ниш, железопътната линия Белград-Прищина, захранвана от слънчеви панели отоплителна система за Прищина, пречиствателната станция за отпадъчни води за Прищина и др.

Черна гора с "неподходящи" проекти

Черна гора също не се е възползвала от безвъзмездните средства на блока, тъй като проектите, представени от Подгорица, са били оценени от Европейската комисия като "преждевременни и неподходящи".

"Черна гора е представила инвестиционни проекти в областта на енергетиката, околната среда и транспорта, които са оценени от Инвестиционната рамка за Западните Балкани като преждевременни за финансиране или неподходящи за финансиране", потвърди говорителката на ЕК Ана Писонеро в писмен отговор за медиите.

Тя допълни, че се надява Подгорица да продължи с подготовката и преосмислянето на тези инвестиционни предложения за серийното им представяне в новите покани в рамките на Рамката за инвестиции в Западните Балкани. Писонеро потвърди също, че Черна гора се възползва от три проекта за техническа помощ на стойност 3,5 млн. евро в рамките на тази покана за подготовка на инвестиции в транспортния и енергийния сектор. На 30 юни ЕК обяви одобрението на 14 големи инвестиционни проекта в областта на транспорта, енергетиката, околната среда, човешкия капитал и подкрепата за частния сектор в Западните Балкани.

Сръбският субект също не получава безвъзмездни средства

Безвъзмездни средства на стойност 303 млн. евро бяха одобрени и за инфраструктурни проекти в Босна и Херцеговина. Всички безвъзмездни средства обаче ще бъдат насочени към Босненско-хърватската федерация, а не към ентитета Република Сръбска.

Безвъзмездните средства, които са част от инвестиционния пакет на ЕС за Западните Балкани на стойност 2,1 млрд. долара, ще подпомогнат няколко проекта, включително изграждането на два участъка от паневропейската магистрала, свързваща Будапеща с хърватското пристанище Плоче. Други проекти в Босна, които ще бъдат подпомогнати от тези безвъзмездни средства, са свързани с подобряване на водоснабдяването в Сараево и с рехабилитацията на акумулиращи помпи във водноелектрическа централа в южната част на страната. Европейският съюз предупреди президента на Република Сръбска Милорад Додик да спре сепаратистката реторика и действията, които подкопават държавата Босна.

Одобрените средства са повече от половината от 528-те милиона евро, които бяха одобрени за региона под формата на безвъзмездни средства от предприсъединителните инструменти (ИПП), заедно с някои вноски от държавите от блока и Норвегия, както и заеми от международни финансови институции. /БГНЕС