Вчера в Европейския парламент се проведе хибридна конференция, посветена на потенциалната злоупотреба с фонда CCEI (оборудване за митнически контрол), който е в размер на 1 милиард евро. Идеята за провеждането на този форум реално тръгна от България, след като през лятото на тази година Агенция митници сключи договор със съмнителна фирма, без провеждане на обществена поръчка за доставка на скенери за митническо оборудване. Освен това доставчикът и  параметрите по договора бяха засекретени под предлог, че се отнасят за разузнавателна дейност.

В работата на форума се  включиха над 100 участника, от които над 60 институции, сред които
ОЛАФ, ЕК, ЕП, постоянни дипломатически представителства в Белгия, Британската Търговска Камера, митническите администрации на Белгия, Германия, Естония, Латвия, Чехия, България, представители на CELBET - организацията на обединяващи  митническите администрации на 11 държави членки.

В работата на конференцията активно се включиха и двама родни политици – депутатът от българския парламент Мартин Димитров и евродепутатът Радан Кънев. И двамата са ангажирани с темата за доставка на скенери и

пълна прозрачност при усвояването на европейските пари

 Димитров и Кънев са отправяли до сега неколкократно въпроси по конкретния казус към български и европейски институции.

Бившият генерален инспектор на Европейската инвестиционна банка Ян Вилем ван дер Каай – най-големият борец с измамите и корупцията в Европа – нарича „единично наддаване“ като действия за „ директно възлагане“ .  Визирайки българския случай, с до 100 милиона евро от средствата на ЕС, които ще бъдат изразходвани за сканиращо оборудване за митнически контрол на границите на ЕС след падането на доверието към китайския производител Nuctech, г-н Ван дер Каай отбелязва, че аргументите на Агенция митници за избор на "система за директно възлагане“ за това оборудване за митнически контрол под прикритието на „използване за разузнавателна дейност“ е „ далеч недостатъчна “. В резултат на това той „ силно препоръчва да се повтори цялата процедура с прилагане на открита обществена поръчка“.

 Народният представител Мартин Димитров, който откри конференцията заяви, че се гордее, че България ще бъде страна от „Шенген“ от януари 2025 г. „Това е добра новина за целия транспортен сектор в рамките на Общността, тъй като важни транспортни пътища от Азия към Европа минават през България . Мерките за повишаване на сигурността, включително по границите, не могат да бъдат с цената на намаляване на прозрачността, ограничаване на конкуренцията и класифициране на обществените поръчки. Досегашната добра практика в България и ЕС е

да има конкурентна процедура за избор на изпълнител

при закупуване на скенери, които са относително стандартни технически средства. Ако се съгласим, че такива процедури трябва да бъдат класифицирани/засекретени, съществува риск подобни подходи да бъдат приложени към друго стандартно техническо оборудване .” 

Евродепутат Радан Кънев акцентира: „На всеки шест месеца сме изправени пред служебни правителства. Това прави страната ни изключително нестабилна в много важни моменти, когато поемаме огромната отговорност да бъдем външната шенгенска граница на Европейския съюз. ….България, с всичките си процедури и решения, засяга всички в най-голямото пространство за свободно движение в света, което е и най-богато и най-уязвимо.“ И двамата политици бяха категорични, че е изключително важно да се изисква

България да бъде възможно най-прозрачна и коректна при използването на фондовете на ЕС,

както за положително вдъхновяване на българската нация, така и за обезсърчаване, така както депутатът Димитров заяви „хибридни заплахи от Русия“. 

Българските политици призоваха Европейската комисия да засили контрола върху използването на еврофондовете в България: „Цената за постигане на повече сигурност в ЕС не може да бъде непрозрачност на процедурите, защото практиката показва, че резултатите от подобен подход са нежелани. Европейската комисия може да играе важна роля в този процес, като обвърже по-строго разпределянето на европейски средства с процедурите за прозрачност и конкурентоспособност.“ Освен това евродепутатът Кънев добави: „Технологиите за сигурност, които ни заобикалят, трябва да бъдат произведени в Европа и контролирани от Европа и регулирани от Европа “. Тази призив беше повторен от всички оратори във форума.

По време на хибридната спешна среща в четвъртък, 19 декември 2024 в Европейския парламент, всички експертни говорители от областта на политиката, науката и практиката за борба с измамите и корупцията призоваха Европейската комисия да реагира на събитията в България и евентуално в други страни, особено с оглед на няколко въздействащи въпроса от участниците. В отговор на въпрос от Германия, проф. Титл потвърди, че изкуствен интелект в 90% от случаите на обществени поръчки изглежда правилно да предсказва корупцията чрез идентифициране на всички взаимоотношения между всички важни играчи. По думите на бившия генерален инспектор ван дер Краай : „Ако има някакво съмнение относно почтеността на процеса,

горещо препоръчвам да повторите целия процедура

 с прилагането на открита обществена поръчка. Това е още по-важно, защото един от въпросите на участниците остана без отговор. Твърди се, че българските власти са възложили многомилионния договор на компания, която е обвинена в изтичане на лични данни на опозиционни лидери към властите в Беларус.“

Подкрепяйки насоките на бившия генерален инспектор на ЕИБ Ван дер Краай относно повтарянето на целия процес чрез провеждане на открита процедура в България за обществена поръчка, в заключителното си изявление членът на Европейския парламент Воутер Беке каза: „ Върховенството на закона е в сърцето на европейското единство.“ Той се позова на сивите зони, възникващи, когато законите на ЕС може би са неефективно транспонирани в националното законодателство. „Нововъзникващият митнически орган на ЕС има за цел да се справи с тези пропуски… Тези сиви зони изискват от нас да идентифицираме и коригираме погрешни действия както от държавите-членки, така и от Европейската комисия. Държави като България се борят с върховенството на правото, а няколко държави-членки на ЕС показват липса на прозрачност и прилагане на законите, отслабвайки общественото доверие в Европейския съюз и отваряйки врати за автократични влияния. Възстановяването на вярата в равенството, справедливостта, правната сигурност е наложително за Европейския съвет, за Парламента и за Европейската комисия... Както президентът Урсула фон дер Лайен заяви пред Европейския парламент на 18 юли 2024 цитирам, „зачитането на върховенството на правото е задължително условие за използването на фондовете на ЕС“.

 Резултатите от тази хибридна конференция ще бъдат доклладвани на г-жа Урсула фон дер Лайен с призив да обмисли спешно предприемане на адекватни мерки. 

Какъв бе случаят със сканиращо оборудване за българската граница 

През 2022 г. Европейската комисия подписа с Българска Агенция Митници (БМА) Споразумение за безвъзмездна финансова помощ по проект CCEI 2021-BG-BCAROSS - 101079791 . През август 2023 г. БКА публикува открита процедура за възлагане на обществена поръчка за този проект.

През януари 2024 г., след две процедури за преглед, поискани от конкурентни оференти, Обявлението за поръчка на BCA беше анулирано с Решение 486/16.01.2024 г. на Върховния административен съд на България. Въпреки това, вместо да се съобрази с решението, да адаптира и пусне отново откритата процедура за обществена поръчка, BCA вместо това реши да  отмени откритата процедура,  да класифицира проекта,  да категоризира оборудването на CCEI като такова за „разузнавателни  дейности“, като по този начин се изключва приложимостта на Директива 2014/24/ЕС (както е транспонирана в националното законодателство) и др. 

Така се стигна до започване на тайно, непрозрачно и неконкурентно възлагане на поръчка, което може да се разглежда като опит за избягване на обществен/политически контрол. На 4 юни 2024 г. BCA сключи договор с компания с нулев опит в производството, доставката и поддръжката на оборудване за гранично сканиране. Според ръководството на Агенция “Митници“, няма нарушаване на европейските процедури и практики.