Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън публикува първата по рода си национална стратегия за борба с „вътрешния екстремизъм“, който, както посочват от Белия дом, е най-належащата терористична заплаха за страната, коментира The Hill.

„Не можем да пренебрегнем тази заплаха. Предотвратяването на вътрешния тероризъм и намаляването на факторите, които го подхранват, изисква многостранен отговор във федералното правителство и извън него“, пише Байдън в предговора на стратегията.

Стратегията включва призив за укрепване на правоприлагащите партньорства и спиране на екстремистката вербовка. В допълнение към плана са включени елементи, които се считат за по-важни след нападението на Капитолия на 6 януари, включително по-добър анализ на социалните медии, програми за насърчаване на образованието на гражданите и борба с дезинформацията.

Националната стратегия на САЩ за борба с „вътрешния тероризъм“ веднага се превърна в основна тема за дискусии в Русия и мигновенно задвижи кремълската пропагандна машина. Според идеолозите на Кремъл сега „всеки човек може да бъде посочен за терорист в Америка“ и дори най-обикновените хора, ако се противопоставят на правителството, на сегашната власт, на капиталистическия ред или на тенденциите на глобализация, вече се превръщат във „вътрешни терористи“.

Има ли и капка истина в поредната кремълска манипулация?

Всъщност подобна тактика на пропаганда е запазена марка на Москва, като се прилагат изпитани похвати и техники за манипулиране на общественото мнение. Те са широко използвани по отношение на Украйна, но реципрочно се пренасят и към Америка, колкото и различни да са двете държави. В тази добре позната традиционна пропагандна техника най-често отделни думи и фрази се изваждат от контекста и се използват в съвсем различно значение, което няма нищо общо със смисъла им в оригиналния документ. Така например много често руски пропагандатори и служители на властта се опитват да представят Украйна на международно ниво като държава, в която „се преследват гражданите заради руския език и любовта им към руската култура“. Този тип пропаганда умело се експлоатира от руските средства за дезинформация, с цел да се вменява на рускоговорящите украинци, че те са потенциални жертви на репресии и разправа, което само по себе си е вид „вътрешен тероризъм“. 

В използването на подобни техники на манипулации и дезинформация се крие и основната разлика между руския и американския подход. В подхода на Москва  излиза на повърхността декларативният наратив, че всичко се прави от „любов към Русия“. Зад него властта в Кремъл упорито прикрива  реални действия срещу хора с „екстремистки възгледи“, като извършване на наказателни преследвания и безспорни престъпления, включително военни, манипулации и шпионаж. В Америка, за разлика от Русия, не съществува правна концепция за „екстремистки възгледи“, която да налага наказателни санкции. В Съединените щати наказателната отговорност се носи само за конкретни актове на насилие или доказано намерение за извършване на насилие. В този контекст внушенията, които се опитва да правят управляващите в Москва около новата стратегия на САЩ за борба с „вътрешния тероризъм“ са меко казани измислени и манипулативни, и нямат нищо с реалното съдържание и цели, които преследва тази стратегия.