доц. Огнян Минчев*

Фашистът-психопат (извинете за частичната тавтология) Александър Дугин пак "обърна табелата" - без да осъзнава напълно това. След като десетилетия наред воюваше с "упадъчния Запад" - модерен, постмодерен, декадентски - водещият черносотник на Кремъл искрено се възрадва на впечатляващия възход на Доналд Тръмп за втори мандат, подкрепен от шарена политическа коалиция - MAGA, обединяваща широк спектър от крайно десни течения от дясната периферия на американската политика, оказали се неочаквано в центъра на печеливш политически проект.

В MAGA Дугин провидя общност от сродни нему души

- партньори и съюзници в унищожаването на омразната му западна цивилизация. С течение на времето стана очевидно, че нито MAGA, а още по-малко Доналд Тръмп се бяха качили на политическата сцена, за да сбъдват мокрите сънища на перверзния теоретик на съвременния великоруски фашизъм. 

Дугин очакваше - заедно с цялата кремълска кохорта - Тръмп да "прибере" САЩ на американския континент и в "западното полукълбо" и да "предостави" Европа, Азия, Африка и ... може би Луната - на разположение на московските постимперски примитиви в съюз с неомаоистки Китай и ислямистки Иран.

"Изолационизъм" се превърна в дума, причиняваща мощно слюноотделяне по коридорите на Кремъл. Проблемът на индивиди като Дугин е, че не са в състояние да прокарват разумна граница между своите великодържавни съновидения и  фактите на реално съществуващия свят. Този тип полусънно съществуване на великодържавната картина на света е причинявал както смайващи победи на руската имперска амбиция - когато сънищата ситуационно съвпадат в известна степен с действителността, така и катастрофални поражения - когато сънуването и реалността се оказват два съвършено различни свята.

Не е необходимо да се убеждаваме дълго, че картината на

света на Ал. Дугин е сериозна клинична картина

По-опасното в случая е фактът, че тази клинична картина не може да бъде лекувана на индивидуално ниво, защото - повече или по-малко - тя характеризира визията на опасно голяма част от кремълския държавен и пропаганден елит, която подобно на самия Дугин често губи представа за границата между желано и действително, причинявайки огромни страдания както на собствения си народ, така и на много други народи.

Администрацията на Доналд Тръмп е доста по-сложен комплекс от визии и интереси, отколкото предполагаха ентусиазираните любители на "изолационизма" в Кремъл. Поведението на тази администрация очевидно не е сводимо до очакванията и претенциите на Марджори Тейлър Грийн, на стипендианта на Доха Тъкър Карлсън и на оптимистката за иранската ядрена програма Тулси Габард...

Дори и да желае, Доналд Тръмп

не може "да прибере" Америка "у дома"

Реалната власт - военна, стопанска, финансова и политическа - на Вашингтон от осем десетилетия е основана върху определени структури на лидерство и хегемония, наследени след 1945-та от Британската империя. Тръмп дойде на власт с радикална претенция да разруши този международен порядък и да го замени с подбрани от самия него инструменти за силово управление на международните реалности, на "транзакционна" основа и в полза на американското могъщество. Дали този подход ще се окаже полезен за глобалните интереси на САЩ или не - ще стане ясно в процеса на този втори мандат на Тръмп в Белия дом. (По мое скромно мнение - този подход не е в полза на по-голямата част от света, защото отваря пространство за силова политика и в по-общ план - пространство за "правото на силата", а не за силата на правото.)

Едно е сигурно -

Вашингтон не се готви да подари половината свят на Москва или на Пекин

само защото Дугин § С-ие са провидяли в активистите на MAGA свои сродни души. Дугин страда, разочарованието е дълбоко и болезнено... Искрено се надявам да страда още по-дълбоко! От време на време рецидивите на психопатичния фашизъм трябва безмилостно да бъдат изхвърляни на бунището на историята.

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg