ЕС се стреми да привлече средните сили със споразуменията си за свободна търговия

Канадският министър-председател Марк Карни в последно време се превърна в геополитическа знаменитост. В реч през януари на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, която бързо се разпространи сред външнополитическите анализатори, той призова лидерите на други средни сили да се присъединят към Канада в противопоставянето на натиска от страна на големите сили.

Но докато речта на Карни привлече вниманието на медиите, Европейският съюз вече прилагаше стратегията за диверсификация, за която той пледира - най-вече в търговията, пише Агате Демаре във „Форин Полиси“. През последните седем месеца Съюзът подписа споразумения за свободна търговия с Австралия, Индия, Индонезия и Меркосур - съюз на южноамерикански икономики. 

Значението на тези четири споразумения далеч надхвърля икономиката. Брюксел се позиционира като предпочитана алтернатива за многото средни сили по света, които искат да избегнат избора между Съединените щати и Китай. В това отношение Европа постига реален успех.

Този успех не беше очевиден от самото начало. Европейската комисия има дългогодишен навик да обявява пробивни търговски сделки, които впоследствие не успяват да преминат през ратификация от държавите членки.

Само преди десетилетие Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP) трябваше да постави САЩ и Европа в златна ера на търговия и инвестиции. Сделката обаче се провали в средата на 2010-те години, след като леви партии и активистки групи в Европа организираха масови протести срещу нея.

Последните споразумения за свободна търговия на ЕС все още не са влезли в сила. Този път обаче има основания за оптимизъм относно тяхното бъдеще.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е очевиден двигател на усилията на ЕС за свободна търговия, тъй като европейците търсят алтернативи на американските митнически удари, стратегия за национална сигурност, открито враждебна към Европа, и дори странни заплахи за анексиране на Гренландия. Още по-важно е, че тези сделки се случват на фона на дълбоки промени в двете най-важни столици на ЕС - Берлин и Париж.

Скептиците обичат да отбелязват, че новите търговски споразумения на Европа имат ограничена икономическа стойност. Повечето прогнози сочат, че договорите с Меркосур и Индия ще увеличат БВП на ЕС едва с около 0,1 процентен пункт, и то след години. Истинската им стойност обаче е в друго. Брюксел тихо изгражда дългосрочна архитектура, която ще донесе ползи в три ключови области: стандарти, сигурност и стабилност.

По отношение на стандартите често се казва, че ЕС „изнася“ своите правила чрез търговските си споразумения - процес, известен като „ефекта Брюксел“. Когато държава като Индонезия приеме европейски санитарни, потребителски или технически стандарти, тя на практика изисква и от останалите си търговски партньори да ги спазват, ако искат достъп до нейния пазар. Така се насърчава глобалното разпространение на европейските правила, от което печелят всички страни.