Джейкъб Паракилас и Павло Шкуренко*, Форин полиси 

Докато инвазията в Украйна продължава, руските въоръжени сили все по-често подлагат на изпитание европейската отбрана с дронове, пилотирани самолети и военни кораби. Това

не са просто грешки или обикновени разузнавателни операции

целта е подобни действия да бъдат представени като приемлива практика. Зад всяка подобна „проверка“ стои преструктурирана и все по-ефективна военно-промишлена машина: корабостроителници, които произвеждат подводници, способни да действат в полярни води; заводи за ракети, работещи на три смени, за да трупат оръжия за удари на далечни разстояния; предприятия за взривни вещества, които разширяват производството си до стратегически мащаб.

По-внимателният поглед към решенията на Москва в областта на поръчките към военната индустрия показва защо

Европа трябва да се подготви за кампания на устойчив руски натиск

далеч надхвърлящ войната в Украйна. В руските военноморски и ракетни сектори – ключови за европейския театър – се открояват тревожни тенденции: бързо разрастване на производствените мощности, ясно приоритизиране на стратегически платформи и инвестиции, насочени към дългосрочна оперативна издръжливост, а не към краткосрочен военен пик.

Ако НАТО не премине от постфактум действия към активна и надеждна стратегия за възпиране – с ясно дефинирани „червени линии“,

способност за нанасяне на ответни удари

и устойчива подкрепа за украинските иновации в областта на дроновете – Москва ще продължи да диктува условията на конфронтацията дълго след сегашната фаза на войната.

Черноморският флот на Русия понесе тежки загуби от украински морски дронове и удари на далечни разстояния. Освен това тези загуби не могат лесно да бъдат компенсирани заради „тясното място“ в Босфора. Турция, съюзник в НАТО, затвори проливите за воюващи кораби още през 2022 г. съгласно Конвенцията от Монтрьо – ситуация, която почти сигурно ще се запази до края на войната.

Ако Русия действително беше съсредоточена единствено върху Украйна, логично би било да се откаже от приоритетното корабостроене и да насочи усилията си към сухопътни системи и авиация. Вместо това, въпреки санкциите и хроничната неефективност, руските корабостроителници решително се преориентираха към

платформи, които представляват пряка заплаха за Европа

Новите руски проекти се съсредоточават върху кораби, пригодени за плаване в ледове, съдове за обслужване, поддръжка и логистика на ядрени инсталации и ядрени подводници, и дизелово-електрически подводници. Тези платформи са проектирани да пренасят крилати ракети и системи за електронна война в най-уязвимите морски коридори на НАТО. Те не са предназначени да се конкурират с Военноморските сили на САЩ в открития океан, а да действат близо до дома – основно във водите около Северна Европа.

През 2023 г. Балтийската корабостроителница – водещ обект на руската военноморска индустрия в Санкт Петербург – отчете загуба от около 264 млн. долара. Само за една година резултатът се обърна в печалба от 41 млн. долара, след като предприятието получи серия държавни поръчки. Те включват и плавателни съдове за логистика, предназначени за операции в Арктика – регион, в който НАТО провежда учения и където се пресичат някои от ключовите подводни кабели на Европа.

Потреблението на стомана в Балтийската корабостроителница е нараснало с 98% само за една година, а във Виборгската корабостроителница – с 93% от 2022 г. насам. Това показва до каква степен Москва е готова да субсидира възстановяването на флота. Паралелно с това властите в Санкт Петербург и Обединената корабостроителна корпорация, която е под управлението на банката ВТБ, придвижват план за обединяване на пет градски корабостроителници в единен клъстер, като за модернизация са предвидени 2,6 млрд. долара. Целта е проста – руската военноморска индустрия да стане по-бърза, по-устойчива на прекъсване и по-способна за мащабна мобилизация.

Резултатите вече са видими. „Адмиралтейските корабостроителници“ продължават серийното производство на неядрени подводници, включително „Якутск“ от проект 636.3, спусната на вода за Тихоокеанския флот през октомври 2024 г., както и подводницата „Кронщат“ от клас „Лада“ (проект 677), която влезе в експлоатация в началото на 2024 г. след преработка на проекта. Макар тези подводници да са по-малки и конвенционални в сравнение с ядрените си аналози, в по-малки зони като Северно море, Балтийско море или Средиземно море те представляват сериозна заплаха.

Руският акцент върху въоръжаването на малките бойни платформи – както подводни, така и надводни – с крилати ракети с голям обсег допълнително задълбочава съществуващите пропуски в европейската противовъздушна отбрана.

Това дава на руските командири възможност да заплашват с удари дълбоко във вътрешността на Европа от множество направления – тактика, усъвършенствана чрез години на многовекторни атаки срещу украински градове и гражданска инфраструктура.

Производството на ракети в Русия също рязко се увеличи след 2023 г.

Това показва не просто опит за попълване на използваните запаси или за тероризиране на Украйна. По данни на украинското разузнаване Русия произвежда между 115 и 130 далекобойни ракетни системи месечно – темп, който, ако се запази, ще доведе до натрупване на арсенали, далеч надхвърлящи непосредствените нужди на войната.

Крилатите ракети „Калибър“, авиационните Х-101/102 и балистичните „Искандер“, които идват от производствените линии, могат да застрашат европейски столици и бази на НАТО. Като се има предвид, че Русия използва сравнително малък брой такива ракети в редовните си удари срещу Украйна, предпочитайки масови атаки с евтини дронове от типа „Шахед“, този производствен темп ясно подсказва трупане на запаси за операции отвъд сегашната война. Модернизацията на оборудването и масовото наемане на персонал във Воткинския машиностроителен завод – производител на „Искандер“ и компоненти за междуконтинентални балистични ракети – допълнително потвърждават това. Разследвания на медии документират хиляди нови машини и хиляди нови служители, назначени след 2022 г., а активният подбор на кадри продължава и през 2025 г.

Междувременно Русия изгражда ново съоръжение в Бийския олеумен завод за производство на до 6000 метрични тона високоенергийни експлозиви годишно. Заводът „Свердлов“, производител на боеприпаси, получи милиарди държавни инвестиции за

увеличаване на производството на тротил

ключов за бойните глави на ракетите. Конструкторското бюро МКБ „Новатор“, част от „Алмаз-Антей“, премина към денонощно производство на ракети „Калибър“ и „Искандер“ още в началото на войната. А Красноярският машиностроителен завод ускорява серийното производство на тежката междуконтинентална балистична ракета РС-28 „Сармат“, като през 2024 г. бяха отчетени сериозни инфраструктурни обновления.

Тези оръжия ще позволят на Москва да засили натиска върху НАТО. Руски военноморски кораби, въоръжени с ракети „Калибър“, оперират на разстояние, позволяващо удари по европейски столици както в Балтийско море, така и в Средиземно море. Далекобойните стратегически бомбардировачи на Русия – много от които са преоборудвани да носят споменатите крилати ракети – извършват регулярни полети над и край Баренцово и Норвежко море. Тези полети превръщат северните подстъпи към НАТО в тренировъчни зони и нормализират руското военно присъствие по начин, сходен с военноморските патрули.

Руски бомбардировачи и боеприпаси все по-често се разполагат на предна линия

– включително на обновеното летище Североморск-2 на Колския полуостров – с цел да се улеснят удари в дълбочина срещу европейски цели, вместо да се поддържа защитна позиция.

Разширяването на индустриалния капацитет на Русия разкрива стратегия, насочена към това натискът върху Европа да бъде евтин и дългосрочно устойчив. Освен това се създава възможност мишени на целия континент да бъдат държани под заплаха от множество направления едновременно, което усложнява стратегическите дилеми пред европейската отбрана. В морската и ракетната сфера Москва подлага на изпит единството на НАТО и тества пределите на реакцията на Алианса. Ограничени отговори като прихващания, затваряне на въздушно пространство и декларации без последствия насърчават повторения в още по-голям мащаб.

Затова НАТО и ЕС трябва ясно да определят и прилагат „червени линии“, да съчетаят противовъздушната отбрана с реални възможности за ответен удар и да поддържат предимството на Украйна в иновациите.

„Червените линии“ трябва да се превърнат в оперативни правила, а не в изявления за медиите.

НАТО трябва публично да дефинира автоматични реакции при нарушения

дроновете да бъдат прихващани по подразбиране, достъпът на военноморски сили до определени зони да бъде отказван, а санкции срещу подпомагащите структури да се налагат в рамките на 48 часа. Нарушенията трябва да водят до предвидими и автоматични последици. Алиансът вече започна да сигнализира за промяна в подхода си – стъпка в правилната посока, но само първата.

Възпирането изисква и

съчетаване на отбраната с офанзивен потенциал

„Стена от дронове“ – сензори, системи за електронна война и точкова отбрана – е необходима, но недостатъчна, както и по-добре интегрирана противовъздушна и противоракетна отбрана в цяла Европа. Ефективното възпиране предполага способност за ответен удар. Европейските столици трябва открито да обсъдят възможности за далечен удар – чрез крилати ракети, въоръжени дронове или киберсредства, които да повишат цената на саботажа и проникванията. Достоверният офанзивен потенциал ще промени сметките на Москва.

Накрая, Европа трябва да поддържа украинските иновации в областта на дроновете, които вече функционират като нейна предна линия на отбрана. Украинската екосистема за дронове – масово производство, бърза адаптация и бойно тестване – развива способности, от които Европа ще има нужда. Финансирането на тези иновации не е благотворителност, а гаранция, че когато натискът се прехвърли върху територията на НАТО, Европа ще разполага с готови инструменти и тактики.

Изграждането на военноморски и ракетен капацитет от Русия е оформено от войната в Украйна, но рискът надхвърля този конфликт. То вече променя средата за сигурност в Европа. Индустриалните инвестиции на Москва изграждат инструментариум за принуда, насочен пряко към европейската територия. Ако Европа продължи да избягва ясно формулиране на собствените си „червени линии“, Москва ще продължи да пише сценария. /БГНЕС

*Джейкъб Паракилас e ръководител на изследванията в областта на отбраната, сигурността и правосъдието в RAND Europe.
Павло Шкуренко е изследовател по санкциите в Института към Киевското училище по икономика.