По-малко от 17 месеца бяха достатъчни за Доналд Дж. Тръмп, за да превземе Белия дом в битка с противници, бленуващи за това от години. Но политическите амбиции на милиардера ексцентрик датират поне от 1988 г. Разбрахме го от предаването на телевизионната звезда Опра Уинфри. "Ако тръгна в тази посока, е твърде възможно да спечеля, защото на хората им е писнало да гледат как този и онзи разграбват САЩ", кротко изрича тогава светлокестенявият търговец с недвижими имоти, чиято усмивка толкова често краси първите страници на нюйоркските таблоиди. Това пише в публикация във "Франс прес", цитирана от БТА.
Тогава авторът на бестселъра "Изкуството на сделката" е на 42 години. Всъщност той решава да не участва в тогавашните избори, но семето вече е посято.
Идва 1999 г. - време за ребелот
Този път Доналд Тръмп прави нова стъпка. Напуска републиканците с намерението да грабне номинацията на малката Реформистка партия, избирайки курс между лявото и дясното, за да брани "хората на труда". След четири месеца обаче се отказва. Същевременно магнатът шлифова патриотичното говорене с протекционистки уклон, което ще му осигури успех 17 години по-късно. Милиардерът заклеймява страните, които "мамят" САЩ в международната търговия - Германия, Япония и Франция - "един ужасен партньор".
Прехвърляме се бързо към месец юни 2015 г. Надпреварата за Белия дом е в разгара си. Демократите Хилари Клинтън и Бърни Сандърс, както и 11 републиканци, сред които Джеб Буш, Марко Рубио и Тед Круз, вече се борят за номинациите на своите партии. Във фоайето на "Тръмп тауър" в Манхатън Доналд Тръмп обявява намерението си да участва в президентските избори и обещава "да върне величието на Америка".
Месец преди това името му не се споменава в проучванията. Разбрали за кандидатурата му, коментатори и чуждестранни дипломати се подсмихват. През юли той за пръв път излиза начело в една анкета. Кандидатурата му - досущ като блокбъстър, предизвиква бурни спорове и дъжд от нападки, но Господин Тръмп никога не се извинява и не слиза от екраните на новинарските канали.
Политическата класа е шокирана, когато на 7 декември 2015 г., малко след атентатите в Париж, той предлага да се затворят границите за мюсюлмани. Това изстрелва популярния вече Доналд още по-нагоре в допитванията с 25, после 30, после 35 на сто сред участниците с републикански нагласи.
В навечерието на първичните избори
През февруари 2016 г. "твърдият" републикански електорат е убеден, че кандидатът популист - с други думи, противникът на системата и елитите, ще достиген този таван от 30-35% и ще остане там. А накрая някой ще обедини останалата част от партията и ще спечели двубоя с Доналд Тръмп. Партията обаче е обзета от гражданска война и сякаш понесена от вълната на протест срещу елитите, олицетворявана от Доналд Тръмп и Тед Круз - сенатор от "Чаеното парти".
На 1 февруари 2016 г. тексасецът се класира първи на партийните събрания в щата Айова. За всеобщо учудване продължаващите първични избори се превръщат в рядко ожесточено състезание между тези две фигури, охулвани от своите противници в партията.
Милиони пропиляват напразно поддръжниците на призива "Всеки друг, но не и Тръмп". През май нещата приключват с победа на милиардера. Войнствено настроен, той приема номинацията през юли и отправя зов за съдействие под лозунга "Америка преди всичко!".
Тактиката му остава непроменена в битката с кандидатката на демократите, по-щедро финансирана и подкрепяна от популярния Барак Обама. Републиканецът събира дивиденти от
обществения гняв, развихрил се в САЩ
И все по-силно сплотява своята партия. Пред стотиците хиляди американци, които идват да го слушат по митинги, той описва Хилари Клинтън като радетелка за елита, свързана с Уолстрийт, защитничка на статуквото и бъдеща затворничка заради аферата с нейните имейли. Седемдесетгодишният кандидат се възползва без притеснение от прилошаването, сполетяло през септември 68-годишната жена, бивш държавен секретар. Но все така изостава в анкетите сред населението. Съперничката му взема връх в трите телевизионни дебата, а той се забърква в препирни с роднините на убит войник мюсюлманин, с бивша Мис Вселена и в спорове ту около данъчната декларация, ту около фондацията му. Месец преди изборите републиканската партия открито се примирява с перспективата да изгуби Белия дом, след като е изровен видеозапис от 2005 г., на който Доналд Тръмп се хвали, че хваща жените за интимните им части.
Но в последните седмици късметът напуска фаворитката. На 7 октомври Уикилийкс започва да публикува хакнати имейли на Джон Подеста, оглавяващ предизборния й щаб. Изложени са на показ архивите около кандидатурата на Клинтън - частна кореспонденция, пълна с всевъзможни разкрития за цинизма и задните мисли, свързани с една политическа инициатива. Междувременно ФБР изненадващо възкресява аферата за имейлите; всичко това е съкрушителен удар за кандидатката, чийто глас вече не се чува.
Съчетани, полемиката срещу Клинтън и посланието за промяна на Доналд Тръмп дават на магната възможност да изтъкне разликите между двете кандидатури. Светът вижда с почуда как предпочели някога Барак Обама бели избиратели от народните класи са гласували този път малко по-охотно за кандидата на републиканците. Милиардерът също е изненадан.
"Смятах, че съм изгубил", сподели той и призна, че съзнателно е наел малка заличка за вечерното си изборно парти в Ню Йорк.
