През последните години обаче се забелязва динамика в нагласите към религията и вярата
Две трети от населението по света твърдят, че са религиозни. Малко повече са хората, които казват, че вярват в Бог. Според мнозинството по света има и живот след смъртта. Мнозинство, също така, се съгласява, че има ад и рай (макар че респондентите са по-уверени в съществуването на "доброто място“, отколкото на "лошото“). Независимо дали са религиозни или не, повечето хора изглежда вярват, че има някаква велика сила отвъд нашите разбирания – Бог. Религиозните вярвания са най-вече повлияни от образованието, възрастта и личния доход.
Това са част от изводите от специално изследване, проведено от Световната асоциация "Галъп интернешънъл“ (GIA) в 61 държави, покриващо две трети от глобалното население (и над 90% от държавите, в които свободно се провеждат и публикуват изследвания на общественото мнение). Изследването е част от специалната изследователска програма за 75-ата годишнина на Световната асоциация "Галъп интернешънъл“.
Българското общество е сред умерено религиозните. Българите са по-скоро скептици, но в последните години в някои отношения у нас има и известна динамика.
У нас 53% заявяват, че са религиозни. Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти (9%). Други 10 на сто не могат да преценят как да отговорят. Страната ни е по-скоро в средата (или дори малко под нея) на "класацията“ по декларирана религиозност – под средните нива в глобален мащаб, но далеч от крайно ниските нива, които са наблюдават в други държави. България е близка по нагласи до другите източни държави от ЕС. Обществото ни обаче е по-религиозно в западноевропейските държави.
Тези нагласи и у нас се запазват по-скоро стабилни през последните години – делът на определилите се като религиозни остава същият, но атеизмът като че ли расте. Минимален спад има сред дела на заявилите, че не са вярващи.
Българите сякаш са скептици за живота след смъртта. 34% у нас вярват, че има, но 39% не вярват, че нещо се случва след като животът ни приключи. 20 на сто не са сигурни, а малцина не могат да отговорят. По този показател регистрираните у нас нагласи са под средните за ЕС – както за държавите от западната част на Съюза, така и от източната. Въпреки това делът на деклариралите, че вярват, че има живот след смъртта у нас, е повече от регистрирания през 2016 г – 29%.
Обществото ни е по-скоро сред скептичните и за съществуването на рай (32% казват, че има, но 42% – че няма) и ад (29% вярват, а 43% – не). Декларираните от българите нагласи съвпадат с регистрираните средно за Съюза, който също се оказва сред най-скептичните региони по отношение на вярата в ад и рай.
Общо 57 768 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода "лице в лице“, по телефона или онлайн.
Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.
В България изследването е финансирано и проведено от "Галъп интернешънъл болкан“ за световната Асоциация "Галъп интернешънъл“.
Фактор
Това са част от изводите от специално изследване, проведено от Световната асоциация "Галъп интернешънъл“ (GIA) в 61 държави, покриващо две трети от глобалното население (и над 90% от държавите, в които свободно се провеждат и публикуват изследвания на общественото мнение). Изследването е част от специалната изследователска програма за 75-ата годишнина на Световната асоциация "Галъп интернешънъл“.
Българското общество е сред умерено религиозните. Българите са по-скоро скептици, но в последните години в някои отношения у нас има и известна динамика.
У нас 53% заявяват, че са религиозни. Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти (9%). Други 10 на сто не могат да преценят как да отговорят. Страната ни е по-скоро в средата (или дори малко под нея) на "класацията“ по декларирана религиозност – под средните нива в глобален мащаб, но далеч от крайно ниските нива, които са наблюдават в други държави. България е близка по нагласи до другите източни държави от ЕС. Обществото ни обаче е по-религиозно в западноевропейските държави.
Тези нагласи и у нас се запазват по-скоро стабилни през последните години – делът на определилите се като религиозни остава същият, но атеизмът като че ли расте. Минимален спад има сред дела на заявилите, че не са вярващи.
Българите сякаш са скептици за живота след смъртта. 34% у нас вярват, че има, но 39% не вярват, че нещо се случва след като животът ни приключи. 20 на сто не са сигурни, а малцина не могат да отговорят. По този показател регистрираните у нас нагласи са под средните за ЕС – както за държавите от западната част на Съюза, така и от източната. Въпреки това делът на деклариралите, че вярват, че има живот след смъртта у нас, е повече от регистрирания през 2016 г – 29%.
Обществото ни е по-скоро сред скептичните и за съществуването на рай (32% казват, че има, но 42% – че няма) и ад (29% вярват, а 43% – не). Декларираните от българите нагласи съвпадат с регистрираните средно за Съюза, който също се оказва сред най-скептичните региони по отношение на вярата в ад и рай.
Общо 57 768 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода "лице в лице“, по телефона или онлайн.
Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.
В България изследването е финансирано и проведено от "Галъп интернешънъл болкан“ за световната Асоциация "Галъп интернешънъл“.
Още от Улицата
Европа брои мигриращите птици: 5 български града се включват с интересни инициативи
На 3 и 4 октомври 30 партньори на природозащитната организация BirdLife отбелязват Европейските дни на птиците в надпревара за броенето и наблюдението на пернатите съжители на континента, съобщи Българското дружество за защита на птиците
Гръцки учени: В споразумението за цар Самуил процедурата не е спазена
„Споразумението с България за размяната на свети реликви ни ощетява“, смята Драмският митрополит Доротей
„Това не е реставрация, а изтърбушване“: „Възраждане“ протестира срещу ремонта на Шипка
Депутатът Ангел Янчев постави въпроса за финансирането на ремонта на знаковия исторически монумент и заяви, че очаква отговор от премиера Румен Радев