Гардиън 

Мълчанието пред опорочените избори в Сърбия потвърждават, че Европа е принудена да се съгласи с авторитарна и етнонационалистическа програма.

Според президента на Сърбия Александър Вучич неотдавнашните парламентарни избори в страната са били "най-чистите и честни" в нейната история. Те са били и триумф за неговата неправилно наречена Сръбска прогресивна партия (СНС), която е спечелила с огромна преднина. Но Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа беше на друго мнение.

В изявлението на нейния екип от международни наблюдатели се казва, че изборите на 17 декември са се провели в "несправедливи условия", белязани от "пристрастност в медиите, натиск върху служителите в публичния сектор и злоупотреба с публични ресурси". Отбелязани бяха случаи на сплашване и "сериозни нередности", включително купуване на гласове и подправяне на бюлетини. Бяха отправени и други критики - че босненски сърби са били масово вкарвани в автобуси, за да гласуват с измама в Белград.

Пренебрегването на демократичните норми и върховенството на закона в Сърбия постепенно се ускорява, откакто СНС пое властта преди повече от десетилетие - процес на завладяване на държавата като по учебник, който от 2017 г. се наблюдава от президента. Като автократичен националист, чиито политически инстинкти са изковани в епохата на Милошевич, Вучич използва властта и влиянието си и за подклаждане на раздори в Западните Балкани, където сепаратистките кампании на етническите сърби са подкрепяни от Белград. Но амбицията да привлече Сърбия в орбитата на ЕС заглуши западната критика до компромисна степен, особено след нахлуването на Русия в Украйна.

Този смекчаващ подход може скоро да се изчерпи. След оспорваните избори последваха многодневни демонстрации, които надградиха започналото през лятото протестно движение срещу Вучич. През изминалия уикенд десетки хиляди се събираха на белградски площад, използван и за противопоставяне на управлението на Слободан Милошевич, и призоваха до голяма степен мълчаливата Европа да подкрепи тяхната кауза. В знак на това къде са инстинктивните симпатии на правителството, министър-председателят на г-н Вучич, Ана Бнабич, благодари на Русия, че е предоставила предполагаеми доказателства, че протестите били организирани на Запад.

Предположенията, че може да бъде подновен регионалният конфликт обещават да наложат по-твърда позиция от страна на Брюксел и Вашингтон. През ноември Вучич зловещо прогнозира, че 2024 г. ще донесе "много повече конфликти и вълнения" както в Косово, така и в Република Сръбска - етническото сръбско образувание в Босна и Херцеговина. В последната сепаратисткият лидер на босненските сърби Милорад Додик заплаши да развали Дейтънското мирно споразумение от 1995 г. в името на сръбското национално обединение. В Косово, чиято независимост Белград продължава да отказва да признае, сериозни изблици на конфликт в етнически сръбския север породиха опасения, че може да последва опит за отделяне.

Надеждите, че перспективата за членство в ЕС ще накара сръбското правителство да спазва демократичните норми у дома и да се въздържа от подкопаване на съседните държави, се оказаха неоснователни. Но стратегическата цел за изолиране на Русия - също неизпълнена - означава, че Западът продължава да дава на президента Вучич твърде много свобода да преследва своята авторитарна, етнонационалистическа програма.

Като един от главните инвеститори в растящата икономика на Сърбия, ЕС се възприема благосклонно от голяма част от населението и разполага с икономически и дипломатически лостове, които може да използва, ако реши. Досега Брюксел предпочиташе да не го прави поради разбираемия страх, споделян и от администрацията на Джо Байдън, да не остави Балканите още по-отворени за влиянието на Москва и Пекин. Но тъй като той се утвърждава още повече в източния двор на ЕС, третирането на Вучич като блуден син, който в крайна сметка ще се поправи, не дава никакъв резултат. /БГНЕС