Да намалим енергийната си зависимост от Русия, това допринася за повишаване на способността ни за възпиране

В момента НАТО  не може да защити своята критична инфраструктура и нашите европейски граждани от руски ракетен удар -няма да има само една ракета,  а бараж, казва бившият шеф на командването на Сухопътните сили на САЩ в Европа

Интервю на Октавиан Манеа,  smallwarsjournal.com

- Генерал Ходжис, вашата професионална биография обхваща различни бойни полета, множество кампании, както и различни войни, като операция „Свобода за Ирак“ (2003-2006 г.), афганистанската криза (2009-2010 г.), и като връхна точка включва командването на Сухопътните сили на САЩ в Европа (2014-2017 г.) в средата за сигурност след анексирането на Крим. По някакъв начин сте свидетел и на средата за сигурност след 11 септември, както и  ефектите от завръщането на конкуренцията на великите сили. Погледнато през Вашия оперативен опит, как се промени характерът на войната?

- Характерът на войната се промени най-съществено по отношение на скоростта, с която се случват нещата. Част от това очевидно са скоростта на оръжията и военните платформи, но също така и скоростта, с която информацията, включително дезинформацията, е в състояние да се разпространява и да ни обърка. В крайна сметка въвеждането на безпилотни системи, на дронове, които са сравнително евтини и имат способността да действат като рояк, ще създадат изцяло куп нови проблеми. Така че промяната е по отношение на скоростта на оръжията, скоростта на информация и на събития, както и на растежа на безпилотните системи. През следващите 10 години тази промяна ще експлодира поради възможности, които имат изкуствения интелект, квантовите изчисления, машинното обучение, големи масиви от данни, които ще ускорят експоненциално скоростта, за която говоря, и ще предложат нови начини за водене на война.

- Какво означава тази трансформация на войната за европейската сигурност и НАТО в по-широк план? 

- Първото нещо е свързано с необходимостта да се признае, че всъщност съществува заплаха от Кремъл, както и от Китайската комунистическа партия. Ние знаем от хилядолетната човешка история, че ако се самоуспокоявате или се опитвате да избегнете ескалация, това ще е гаранция, че ще трябва да продължите да си имате работа с тази заплаха. Знаем това и все пак изглежда, че това е предпочитаният дипломатически подход. Ако искаме да се отнасяме сериозно към възпирането, към защитата на нашите граждани и интереси, трябва да имате огромни способности, не само военни, но и във всички области – имаме необходимост включително от силна икономика, от силна устойчивост на обществата, от хора, които вярват на своето правителство и своите либерални демократични институции. Това за мен е проблем номер едно, пред който е изправена Европа.

Вторият аспект на този въпрос е признаването, че Кремъл винаги е в състояние на война. Това не означава, че тя реално ще се случи. Но руснаците ще използват всичко - от заплахата от ядрена война и разполагането на 100 000 войници на Вашата граница, използването на сила и промяна на границите, до дезинформация и заплаха да ви спрат газа. В крайна сметка това е руска война. Те винаги са използвали всички елементи на силата. Руснаците не мислят единствено в посока „във война сме – не сме във война“. Става дума за постоянен вид натиск, при който те се стремят да създават и използва пукнатини, пропуски, уязвимости на противника, независимо дали това ще бъде чрез кибератаки, заплахи от ядрен удар, мащабни учения, конфискуване на плавателни съдове, дезинформация, използване на енергията като лост за натиск. За тях това е един континуум.

Вникването в този техен начин на мислене, в това, че Кремъл в мисленето си винаги е в състояние на война, ще помогне на Европа да бъде по-добре подготвена за по-решително и ефективно възпиране и защита на транспортната инфраструктура, но също така да има противовъздушна и противоракетна отбрана, за да може да защити ключовите европейски летища от всякакви ракетни удари.

- Основен акцент в книгата, на която сте съавтор „Бъдещето на войната и защитата на Европа“, е образът на 5D войната (използване на дезинформацията, измамата, радикалните промени вследствие на нововъведения (disruption) и дестабилизацията, подсилени от подразбираща се заплаха от унищожение), който основно се практикува от Русия, както посочвате Вие. Последните няколко месеца разкриха контурите на една руска кампания за дестабилизация на „много домейни“ в източните съседи на НАТО – прогресивно натрупване на конвенционална руска военна мощ близо до украинската граница, опити за използване на мигрантите като оръжие на полската и балтийските граници и спад в доставките на руски газ за Европа точно преди зимния сезон. Нека обясним по-подробно какво представлява тази 5D война? 

- Тъй като характерът на войната се е променил и при все че руснаците използват толкова много различни комбинации в различна последователност, за да постигнат резултата, който искат, те не мислят в посока „във война сме – не сме във война“. Много е трудно да ги категоризираме,  за да можем да ги разберем. Сигурно сте чували за „доктрината Герасимов”. Мисля, че генерал Герасимов би се радвал да разбере, че му се отдава особена заслуга за нещо, въпреки че това не е неговата доктрина. И разбира се, хората го наричат „сивата зона“, защото реално това не е действие, което би довело до активирането на член 5 на Алианса, но е нещо повече от обикновена дезинформация. Някои хора го поставят под прага, малко преди да бъде задействан член 5. Така че това отразява усилията на Запада да се опита да разбере действията на руснаците, за да може да ги разпознаваме и възпираме, и ако е необходимо, да можем да ги победим.

Това представлява 5D войната. За мен това е здравословен дебат, защото ключът към успешното възпиране, според мен, е разпознаването, скоростта на разпознаване. Помислете какво правят всяка европейска столица и САЩ в момента. Всички се опитваме да разберем какво прави Кремъл? Какво всъщност правят? Какви са техните намерения? Има толкова много противоречиви доклади в публичното пространство и несигурност, каквато Кремъл обича, че не сме съвсем сигурни какво наистина ще направят или къде ще ударят руснаците, дали ще ударят – и поради цялата тази мъгла повечето столици са парализирани, защото не искат да правят нещо, с което да ескалират ситуацията, не искат да бъдат разглеждани като провокатори, което е нелепо. Това, което провокира Кремъл, е бездействието, това, което провокира Кремъл, е слабостта, това им дава превъзходство. 5D (войната - бел.ред.) е свързана със способността да разберете кой е това, с неговото достатъчно бързо разпознаване, така че да можете по най-бързия начин да  вземате решение и да направите това, което е необходимо, така че да постигнете нужния капацитет и да изпратите съобщението – ние Ви виждаме какво правите! 

Тази скорост на разпознаване е повече от това да осъзнаваме, че става дума точно за дезинформация, за пробив и сродни действия, но изисква и реални промени в политиката, за да можем да споделяме разузнавателни данни и информация. Румънските ВМС ще знаят какво се случва в Черно море много по-бързо от ВМС на САЩ. Румъния е НАТО, но не е от „Петте очи“. Имаме ли въведени ефективни политики, които биха позволили добър обмен на информация между Румъния, САЩ, Украйна и Грузия, така че да можем да наблюдаваме с немигащо око какво се случва в и около Черно море?

- Как трябва да реагират САЩ и Европа на руския натиск към няколко домейна? Една от основните идеи в същността на отбранителната политика на САЩ е тази за „интегрирано възпиране“.

- Съгласен съм с администрацията на Байдън, че водещ трябва да бъде дипломатическият подход, който да бъде подкрепен от силна военна и икономическа мощ. Най-ефективно е, когато  САЩ и всички членове на ЕС работят заедно. Комбинирана дипломатическа и икономическата мощ става огромна. Проблемът тогава ще бъде: дали Кремъл, когато ни гледа от другата страна на масата, ни вижда като едно цяло? Или пък си казва: „Не мислим, че германците са сериозни“? Когато меката сила е комбинирана и подкрепена от достоверна и реална заплаха (включително тези санкции, за които продължаваме да чуваме) и ако руснаците наистина повярват в това, мисля, че може да отстъпят или поне да бъдат спрени. Но ако те си мислят, че това са само САЩ, и дори тогава все още в някаква степен да са объркани, руснаците ще продължат да настъпват.

Кремъл се постави в ситуация, в която войските и оборудването, които са разположи, са нещо много скъпо. Не може просто ей така да ги оставите на полето и да не правите с тях нищо, ако нямате намерение да покажете нещо с това. Или Кремъл трябва да получи някакви значителни отстъпки от Запада, за да може да обяви своята победа и да върне войските обратно, или ще трябва да направи нещо, за да оправдае тяхното присъствие там. Декларацията на Кремъл, че случващото се в Донбас изглежда като геноцид, ме тревожи. Това е класическият Кремъл: създаване на условия за оправдаване на намесата на руските войски в хуманитарни мисии за защита на руските граждани, живеещи в Донбас. Когато говорите за мека сила, когато Кремъл вижда разединение или вярва, че не е на лице решителност, това реално го подтиква към допълнителна агресия. 

Бих искал също да видя по какъв начин можем да вземем инициативата. Защо трябва винаги ние да реагираме на това, което прави или казва Кремъл, вместо ние да го държим отговорен пред нас?

Например, това може да бъде нещо толкова тактическо, като например предоставяне на ново въоръжение или изпращане на кораб в Украйна; или може да бъде разполагането в Румъния или Полша на допълнителни военни сили и системи с голям обсег, които биха могли да ударят руския флот, Черноморския флот и Севастопол. Това са неща, които биха накарали руснаците да си мислят, че САЩ или НАТО наистина са поставили на позиция такива бойни способности, които могат да им нанесат вреди. Нещо по-интересно за мен е осигуряването на бойни способности на Украйна, които да им позволяват да достигнат Севастопол с противокорабни ракети, например. Това трябва да е нещо, което трябва да повлияе на сметките, които си прави командващият руския Черноморския флот.

Най-интересна за мен обаче е Конвенцията от Монтрьо. Но това ще изисква от нас да оправим отношенията си с Турция. Като цяло Турция върши много добра работа по спазването и прилагането на Конвенцията от Монтрьо. Но също така е добре известно, че руските подводници я нарушават непрекъснато. Ако Турция беше уверена, че Западът ще я подкрепи, тогава турците биха могли да започнат да ограничат преминаването на кораби през проливите и да наказват Кремъл всеки път, когато руски кораб наруши Конвенцията. Това ще започне да привлича вниманието. Това е област, в която можем да окажем известен натиск. Трябва да има някои креативни начини да правим нещата там, където можем да имаме инициативата, вместо винаги да отговаряме на това, което други правят.

- Вие сте водеща фигура в адаптацията на НАТО от 2014 г. Въпреки че разполагането на силите, числеността и степента на готовност на силите на Алианса се промени значително след Крим, това все още е в процес на работа. Очертанията на състоянието на силите от 90-те години на миналия век все още са актуални – малко сили на Изток, като масата са в Западна Европа, в изпълнение на стратегия за възпиране чрез подсилване. Действително ли сме поставени пред необходимостта да признаем негодността на Блицкриг, която бе най-приемливата теория за победена над една озлобена ревизионистична власт?... Какво друго трябва да се направи по отношение на едно наистина надеждно възпиращо разполагане?

- Алиансът наистина свърши добра работа от 2014 г. и след срещата на върха на НАТО във Варшава, за да подобри способностите, да подобри нивото на готовност. Сега сме много по-добри, отколкото бяхме преди 7 години. В това няма съмнение. Трябва също така да внимаваме и да не надценяваме възможностите, които руснаците имат. Те имат хиляди ядрени оръжия, имат неограничени природни ресурси, но не съм особено впечатлен от способността им да провеждат в дългосрочен план устойчиви операции. Те могат да преместват много неща много бързо, имат много добри възможности за кибервойна, те продължават да подобряват своите способности за далечни удари. Но когато добавите 30-те държави от НАТО плюс партньорите като население, икономика, военна мощ, паричен ресурс, всичко това намалява ресурса, който те имат. Така че един от ключовите подходи е да действаме заедно.

В стратегически план трябва да продължим да имаме силно ядрено възпиране. Това означава, че трябва да се модернизираме, трябва да практикуваме и упражняваме вземането на решения, когато сме уверени, че споразуменията за споделяне на ядрените оръжия с Германия остават в сила. Това е решаващ аспект на ядреното възпиране. Трябва също така да ограничим нашата уязвимостта в областите, в които руснаците имат предимство, което разбира се е енергетиката. Всичко, което можем да направим, за да намалим енергийната си зависимост от Русия, допринася за повишаване на способността ни за възпиране.

По-конкретно за НАТО, има четири от пет неща, които трябва да подобрим, а ЕС и Алиансът ще трябва да работят заедно, за да подобрят повечето от тях.

На първо място е споделянето на разузнавателна информация, с цел да се разпознае и разбере достатъчно бързо какво се случва, за да се вземат необходимите решения за предотвратяване на кризата. Така че да предприемем правилната политика, да вземем правилното технологично решение, да се уверим, че имаме немигащо око, за да видим всичко (че виждаме всичко под лупа). НАТО само го маркира, така че ние трябва да го разберем това.

Трябва да подобрим нашата противовъздушна и противоракетна отбрана. Ако Кремъл е готов да използва сила срещу страна от НАТО, тогава руснаците вече са взели решението да нанесат удари по морските пристанища, летищата и транспортната инфраструктура. Те трябва да направят това, защото знаят, че нашата истинска сила идва от укрепването и активирането на зоната за отговорност на върховния главнокомандващ силите на НАТО в Европа. Това означава, че морските пристанища, летища, железопътен транспорт, мостове са от съществено значение. В момента ние абсолютно не можем да защитим нашата критична инфраструктура и нашите европейски граждани от руски ракетен удар. Няма да има само една ракета в даден момент, а бараж, атаки срещу множество точки на Европа и рояци от дронове, преследващи всеки сензор, така че определено не сме подготвени за това.

Не мисля, че тренираме достатъчно на ниво сложност и трудност. Правим много учения и сме свършили много добра работа, която продължава. Но това, което почти никога не  виждате, е учение, при което се проваляме. Вярвам в принципа „тренирай за провал“. Ако не накараме и не дадем на врага възможност да мисли сам и да го объркаме, тогава никога наистина няма да стигнем до точката да подобрим или да идентифицираме къде са пропуските. Говоря за сила срещу сила, където врагът е свободомислещ противник, който може да използва всички инструменти.

Военната мобилност е нещо, за която аз ще продължа да се обявявам, защото смятам, че ако не сме в състояние да се движим толкова бързо или по-бързо от силите на Руската федерация (ако смятат, че могат да превземат част от съюзническата територия, преди Алиансът да може да реагира), тогава рискът те да вземат ужасно решение нараства. Военната мобилност е за това, че да даде на политическите лидери възможности, способността за бързо придвижване, за да предотвратят криза или да предотвратят ескалацията на криза. Подобряване на правно-дипломатическата част, но и подобряване на инфраструктурата, наличието на достатъчно мостове, които могат да пренасят „Ейбрамс“ и „Леопарди“, тунели, които са достатъчно големи, за да пропускат превозни средства, и разбира се с достатъчно капацитет. Deutsche Bahn Cargo могат да пренесат само една и половина бронирани бригади едновременно. Това е напълно неадекватно. Кибер-архитектурата, която позволява транспортиране, трябва да бъде защитена. Кибер-удар, който поразява пристанището Бремерхафен, е също толкова опасен, колкото и ракета „Искандер“.

Друго измерение е командната архитектура. Имаме толкова много централи и това е естеството за съюзите, но ако сме сериозни, трябва да разгледаме някои важни въпроси за това кой какво прави и кой какви правомощия има. След почти три години все още не сме наясно с ролята на Съвместно логистично командване на НАТО. Все още не е ясно какви са ролите на Съвместното командване на силите в Брунсум, Многонационалния корпус Североизток в Шчечин и двете дивизии в границите на засиленото предно присъствие и щабните елементи за интегриране на силите. Фактът, че имаме засилено предно присъствие на север и адаптирано предно присъствие в Черно море, създава уязвимости. Нуждаем се от тризвезден щаб, който всяка сутрин да се събужда с миризма на черноморски въздух – съвместен щаб на всички домейни.

И накрая, за Алианса жизненоважно остава постигането на съгласуваност на източния фланг, така че да нямаме пропуски както физически, така и ментални. Има неописуема пропаст между Балтийския и Черноморския регион, където имате засилено предно присъствие спрямо адаптирано предно присъствие. Ако имате кохерентен и единен фланг, тогава мислите по различен начин за интегрираната противовъздушна и противоракетна отбрана, което е задължително изискване. Вие мислите различно за военната мобилност, за необходимостта от бързо преминаване от Западна Европа към Балтийския регион и към Вишеградския регион, или надолу в Черноморския регион. Единният фланг подобрява вашето мислене.

Превод (със съкращения): Faktor.bg