Как да се възпитава натовска армия - Военно-морското училище носи името на поет, но национален предател, поставил се в  служба на СССР, а авиобаза на НАТО е кръстена на руски  граф, допринесъл за обесването на Левски

В Служба „Военна информация” си чужд, ако нямаш препоръката на задкулисието от една политическа сила, казва пред Faktor.bg почетният председател на офицерския съюз „Атлантик”

Интервю на Мая Георгиева

-  Ген. Димитров, как да си обясним парадокса, че 31 години след рухването на Варшавския договор и 17 години след приемането ни в НАТО в МО е пълно с български офицери, които са готови да предават държавата си в полза на Москва?

- Много са причините за това. На първо място е неизвършената лустрация в началото на прехода. Всеизвестно е, че много от процесите по време на прехода се управляваха задкулисно от служители и агенти на бившата Държавна сигурност. Те успяха да заемат или поставят свои хора на ключови места в държавата. Отвличаха вниманието на обществото по различни сценарии. Спомнете си за „Царичинската дупка”. Обикновените хора очакваха чудо. А то се сбъдна по друг начин – ДС-арите успяха по това време да възвърнат сили и позиции; да раздадат куфарчетата с пари на свои хора, назначавайки ги за бизнесмени; да създадат банки и през тях да раздадат кредити на свои хора, които после не върнаха; да запазят позиции в медии, университети, служби.

В армията започнахме реформа, но тя срещна силна съпротива. Започна борба за овладяване на службите между партиите. За съжаление в СДС се оказа, че ченгетата командват и затова тази партия не успя да прокара лустрацията. Не само това, започна подмяната в службите - напуснаха бащите, но те бяха сменени от синове и зетьове.
В началото на прехода, въпреки извършената деполитизация, БСП продължаваше да диктува много от процесите в армията. Президентът Желев знаеше за деструктивната роля на БСП, държеше много на деполитизацията и постъпваше много строго. Затова той уволни дисциплинарно двама висши военни-генерали, освободи много офицери. Петър Стоянов бе малко по-плах, а президентът Първанов направи много за реполитизация на армията в полза на БСП. Същите опити прави сега и президентът Радев.

- Защо е възможен този шпионски скандал, само за кадрова грешка ли става дума?

- Твърде наивен е вашият термин „кадрова грешка”. Това се дължи на целенасочена кадрова политика на задкулисието. Започна се още в началото на прехода с подбора на офицерите, които да се обучават в САЩ и други западни академии. Имаше дори скандал с подбора на офицер от ВВС за безплатно обучение във Франция. Издържал бе теста с отличие, но не бе пратен , защото уж не бил подходил „по команден ред”. Предложиха друг, но французите го отказаха и така загубихме мястото. След години офицер  завършил  френска академия бе изпратен в „девета глуха”. Изпращането на езикови курсове на Запад и подбора на хората за тях отново бе извършен задкулисно.

Вземете неотдавнашната Декларацията на нашия Съюз на офицерите от резерва „Атлантик” Там, освен кадровите действия, сме посочили много от нещата, които трябва да се направят. А това означава, че не са се случили до сега.

Важното, което не сме посочили и трябва да се направи от бъдещото правителство е един Стратегически преглед на сектора за сигурност. Той трябва да се проведе от независими, партийно необвързани експерти и на базата на неговите изводи този сектор да се реформира. Защото, както се оказва, в него работят от два до пет и повече служители в сравнение със съизмерими със нас държави, а ефективността му е много по-малка от тяхната.

Ето нашата оценка на проблема от 2010 г.:  „Ръководството и управлението на сектора за сигурност продължава да се осъществява по модела на „прехода” на страната ни към демокрация и пазарна икономика, и е вече анахронизъм след пълноправното членство на България в НАТО и ЕС. Усилията на институциите следва да бъдат насочени към промяна на модела за управление на целия сектор за сигурност, а не в провокирането на отклоняващи вниманието на обществото скандали за отделни кадрови решения.”

- Някои от задържаните за шпионския скандал са били с висок достъп до секретна информация. Години наред ДКСИ контролираше този процес?

- ДКСИ контролираше този процес. А как го контролираше ? Още от създаването на ДКСИ стана ясно , че отново процесът ще го контролира бившата ДС. За шеф на тази институция бе назначена Цвета Маркова. Нейни заместници бяха бивши офицери от МВР и РУ ГЩ, щатни служители на бившата ДС. Така службата даваше достъп на свои хора до ключовите позиции, за които се изискваше достъп до класифицирана информация. С помощта на тази служба се изпращаха подбрани хора в структурите на НАТО,  ЕС, ООН, ДОВСЕ, в посолствата и други международни организации. Направете анализ - колко от цивилните ни дипломати, работещи в структурите на НАТО са с картончета? За представителите на армията в НАТО имаше скандален случай – върнаха ни генерал, който се оказа с картонче. Но пък после замина адмирал, пак с картонче? В Съюз „Атлантик” имаме хора, работили в щабовете на НАТО и те канят при нас бивши техни колеги, с които са работили там. Много от тях отказват и дори започват да работят против натовската политика на държавата. Ние си мислихме, че колегите офицери, работили по линия на НАТО в различните му структури, са преживели своя катарзис и тъга по Варшавския договор, но за съжаление това не стана.

В ДАНС пък се вля бившето ВКР, а то остана непокътнато, нереформирано. Тази служба, както и в Служба военна информация останаха затворени кутии за политическото ръководство на МО. В тях има и съвестни офицери, които си вършат работата, но тях почти не ги издигат в йерархията. Дори някои ги потискат или просто „преместват на друга работа”.

- Каква е причината в НАТО-вска армия да се разпространяват кремлинофилски и путинофилски настроения?

- Нека най–напред да тръгнем от обучението и възпитанието на младите офицери във военните училища. Бяха разкрити или запазени някои дисциплини, които се преподаваха от бивши политически офицери. Преди няколко години наш член посети училището във Велико Търново и ни разказа „чудеса” - там като говориш за НАТО те считат за извънземен. А от там минаха началници на училището като ген. С. Янев и други, от които едва ли можем да очакваме да възпитават бъдещите офицери в натовски дух. Вземете военно-морското училище - то още носи името на поет, но национален предател, разстрелян заради нарушаване на закон и поставил се в интерес на чужда държава - СССР.  Авиобазата на НАТО носи името на руски политик - граф Игнатиев, допринесъл за обесването на Левски. А какво да кажем за отказа  36-то СОУ в София да възстанови името си „Ген. Ив. Колев”? Ами Военния ТВ канал. Рядко го гледам, ама случайно попадам на филми, величаещи Съветската армия –по съвпадение на 23 февруари, както и на други руски и съветски филми.

В МО се изработваше доскоро (може и сега?)  вътрешна „сводка” - извадка от пресата  за служителите. В тези материали няма да срещнете аналитични от сериозни, но опозиционни на Русия издания.  Така се манипулира офицерският състав. Разпространяват се само материали от определени, даже някои проруски издания,  които демонстрират носталгия по соца, по Варшавския договор. Какво друго да очакваме когато министърът на отбраната е бивш агент на ДС и със себе си е довел цяло котило от ДС в тези структури.

А за националните медии –„не ми се говори”! Криворазбраният плурализъм се превърна в ПЛЮрализъм против НАТО и ЕС, в пропаганда срещу Европейския съюз. И ако това донякъде може да се обясни за частните медии, то какво да кажем за държавните медии - БНТ, БНР? И си задаваме въпроса: СЕМ, освен да получава високи заплати, какво друго прави?

Проблемът с НПО-та също не е маловажен. У нас има близо 40 НПО-та на бивши офицери. И забележете – само една пронатовска организация - Съюз на офицерите „Атлантик”. През годините тези организации се обединяваха в различни структури, които изкарваха по някоя година, свързваха се с политически партии (предимно БСП) и дори имаха представители в управлението като министри и зам.-министри.

Казионният офицерски съюз, който по време на Виденовото правителство успя да заграби имотите на офицерите и сержантите от царската армия,  проповядва днес носталгия по соца, по Варшавския договор, поддържа тесни връзки с подобни руски организации. В гарнизоните тези съюзи поддържат тесни връзки с командирите и офицери, спонсорират мероприятия и провеждат своята деструктивна политика в сферата на национална сигурност. Господин министърът на отбраната  финансира много от тези съюзи и присъства на техни мероприятия. Дори откри  и финансира съвместно мероприятие  на организации на наши и  руски запасни офицери.
Какво се получава реално – МО финансира НПО-та, които работят против НАТО.

- Главният прокурор Иван Гешев обяви, че не вярва на Военна полиция и съзнателно тя не е допусната да участва в операцията по задържането на обвинените в шпионаж. Може ли такава служба да продължи да съществува без да бъде преоснована?

- Това е много сериозно обвинение и не трябва да остане „да виси във въздуха”!

Не съм му фен на главния прокурор, но ако той се окаже прав, тази структура трябва веднага да се разформирова  и да се създаде нова, с подбрани и независими хора, готови да спазват уставите и закона, а не да изпълняват политически поръчки. За да стане това, се изисква  задълбочена проверка и оценка на дейността на тази служба. Тя е подчинена на министъра. Ако все пак главният прокурор е прав, учудващо за мен е защо премиерът не поиска веднага смяната на министъра на отбраната? В коя нормална държава един министър ще стои на поста си, когато две от най-важните му структури са се продънили? Независимо от предизборната ситуация, г-жа Караянчева трябва да свика парламента и този министър да бъде освободен!

Но, тук има и друг момент. Г-н Гешев си създаде своя структура, която той трябва да защитава пред „публиката”. Ако не се намерят доказателства за твърденията му, не бива  да се посяга на Служба „Военна полиция”. И следва, че това е поредният блъф на г-н Гешев.

- 31 години в България не се приложи със закон лустрация за кадрите на ДС и РУМНО, как може да се прочисти сега системата?

- Много труден въпрос.  На тази служба е лепнато поредното голямо  петно. Да не забравяме случая със заловеният по бели гащи полк. Янев, с арестуваният в Румъния полк. Зикулов, с още други неразгласени случаи. Временно минах през тази служба и мога да кажа, че там имаше  офицери, които изпълняваха съвестно своите задължения. Но мога да разкажа такива бисери, че ще ви настръхнат косите. ”Външни” хора, преминали през службата играят филма „Сам сред чужди и чужд сред свои”! Това е една „затворена къща”, в която „чуждите” се посрещат на нож. Но там си чужд, ако нямаш препоръката от задкулисието, от една политическа сила. Не напразно тази служба дълги години отказваше да предаде архивите си на Комисията по досиетата. Питате ли се защо? Ами тя насади много свои кадри в звената по защита на информацията в много министерства и ведомства. Даже през 2012 г. лице от тази служба, бивше военно аташе в САЩ, оглавяваше тази дирекция в Министерски съвет.  Арестуваният сега Медаров е роднина на известни служители в РУ и не е попаднал там случайно. Ето оценка за тази служба, която Съюз „Атлантик” е дала  през август 2010 г.:

„За всеки офицер, запознат в детайли с кадровата политика в служба „Военна информация”, е ясно, че през целия период на прехода там кадруваше една политическа сила. Затова всеки опит за външна намеса от административен или друг фактор среща истеричен отпор. В това затворено феодално владение, скрито зад високите стени на класифицираната информация, са пуснали дълбоки корени фамилните и приятелските връзки. Чести са случаите, когато подборът на кадри се извършва въз основа на отдавна отпадналия чл. 1 от старата конституция. Тази кадрова политика е заложила „приемственост” поне за 20 години напред...Опитът предаването на щафетата да се скрие зад паравана на приемственост и професионализъм е твърде прозрачен. В над стогодишната си история службата има достатъчно примери, когато са я ръководили „външни” лица, които са направили повече за развитието й, отколкото набедени „професионалисти”. Не отричаме опита и ерудицията на мнозинството офицери и експерти в тази служба, но не бива да премълчаваме факта, че част от тях също негодуват срещу порочната кадрова политика в нея.”

Какво ли се е променило от тогава , след като отново избухва скандал , в който отново е замесена същата служба?

Иска се  комплексна оценка на работата на службата. Проверка на цялостната дейност, като се започне от кадровия състав. Западните служби непрекъснато ни „проверяват за лоялност със свои методи. А ние какво правим? Защо на нашите  офицери в тези служби не се направи сериозна оценка на работата, защо да не минат и тест за лоялност, дори през детектора на лъжата? 

В провокирането на подобни скандали ясно личи липсата на политически консенсус за бъдещото развитие на сектора за сигурност.