Хелън Уитл, Дойче веле

Украсена с позлатена игуана и букет от плодове, увенчан с ананас – помпозната порцеланова ваза, висока малко над 116 сантиметра, беше продадена на 24 април за 300 000 евро в берлинския клон на германската аукционна къща "Лемперц". Смята се, че тя е била изработена като подарък от кайзер Вилхелм II, последния император на Германия, за неговия приятел принц Филип цу Ойленбург-Хертефелд.

Връзката между императора и принца е в центъра на скандал - т.нар. "афера Ойленбург", която според германския историк Норман Домайер разтърсва цяла Европа и променя общественото мнение за монархията.

"Неоромантика с хомоеротични признания"
Вилхелм II се възкачва на трона през 1888. Кайзерът има репутацията на нерешителен, несигурен и непредсказуем лидер. Обсебен е от това какво пише за пресата за него. Постепенно започва да проявява и все по-авторитарни наклонности. 

Ойленбург пък е дипломат, който бързо се издига и става най-важният извънпарламентарен съветник на кайзера. Той често организира ловни и артистични събития за тесен кръг от приятели в замъка Либенберг, на север от Берлин. Както по-късно ще бъде разкрито в съда, членовете на този кръг са наричали Ойленбург "Фили" или "Филине", а кайзер Вилхелм – "Либхен" ("любими/скъпи").

"Между тях е съществувало нещо като неоромантично мъжко приятелство, а кореспонденцията им е пълна с хомоеротични признания за приятелство", пише историкът Робърт Бичи в книгата си "Хомо Берлин: Родно място на една съвременна идентичност".

Скандален заговор за сваляне на монархията
Приятелският кръг от замъка Либенберг е презиран от критиците на кайзера като група лакеи, злоупотребяващи с близостта си до кайзера, за да влияят върху политиката. 

Сред тези критици е и влиятелният берлински журналист Максимилиан Харден, който е пламенен германски националист. Той е бил убеден, че германската заплаха да влезе във война с Франция заради Мароко по време на Първата мароканска криза (1905–1906 г.) е била отхвърлена като блъф от французите въз основа на информация, изтекла до френския посланик по време на лов, организиран от именно от кръга Либенберг. 

На 17 ноември 1906 Харден публикува статия, озаглавена "Прелюдия", в която обвинява обкръжението на кайзера, че е "изтъкало невидими нишки, които затрудняват дишането на Германската империя. Той посочва Ойленбург като човек с особено корумпиращо влияние. Те "не искат свят в пламъци, защото и без друго са достатъчно "горещи", пише Харден в много популярното и влиятелно тогава седмично списание Die Zukunft. По онова време "горещ" е бил жаргонен израз за хомосексуален.

След това Ойленбург бързо напуснал Берлин - заминал за Швейцария уж по "здравословни причини". Но той не се задържал там за дълго и през 1907 се върнал в Берлин, което разгневило Харден.

Последвала поредица от процеси във военни и цивилни съдилища, които привлекли световното внимание и възпроизвели скандал, отзвукът от който можел да се сравни с процеса срещу Оскар Уайлд в Англия през 1895 за "груба непристойност", или пък с аферата Драйфус от 1894, превърнала се в символ на несправедливостта и антисемитизма във Франция.

"Наистина е удивително как този скандал успява да раздели германското общество толкова силно. Може да се види как Германската империя, която отвън изглежда помпозно, отвътре се оказва една слаба и нестабилна структура с огромни различия между севера и юга, изтока и запада. Скандалът разкрива тези различия напълно", казва Домайер за ДВ.

В един от най-сензационните съдебни процеси около аферата "Ойленбург" е въвлечено името на генерал Куно фон Молтке, военен комендант на Берлин, който впоследствие подава оставка от поста, но завежда дело за клевета срещу Харден. В съдебната зала Харден твърди, че фон Молтке, който явно е бил известен като "Туту" (балетен костюм с пола от тюл) в кръга Либенберг, обичал да носи вкъщи руж и "ефектни костюми" като кимона и дълги поли.

По време на съдебния процес бившата съпруга на фон Молтке, Лили фон Елбе, обвинява приятелството на мъжа си с принц Ойленбург за провала на брака им и отдава на това факта, че фон Молтке отказвал да сексуални контакти с нея. 

Харден призовава и сексолога Магнус Хиршфелд, основател на първата в света организация за правата на хомосексуалните (в Берлин през 1897), да даде експертно мнение за фон Молтке. Въз основа на неговите наблюдения в съдебната зала Хиршфелд заключава, че фон Молтке имал женствена страна и проявявал "несъзнателна хомосексуалност". Харден е оправдан в делото за клевета. 

Теориите на Хиршфелд за пола и сексуалността, които привличат вниманието на широката общественост благодарение на процеса, са революционни за онова време. За него сексуалната ориентация е вродена, естествена биологична черта, а не избор на начин на живот, болестно състояние или престъпление.

Важна част от историята на куиър общността
Още дълго преди разцвета си по времето на Ваймарската република, Берлин вече си е извоювал репутацията на парти столица на Европа с динамична куиър сцена. В епоха, когато сексуалните отношения между мъже са криминализирани съгласно член 175 от Наказателния кодекс на Германия, градът дори разполага със специална полицейска част – т.нар нравствена полиция. Тя обаче не се е опитвала да предотвратява хомосексуалната активност, а по-скоро е затваряла очи и е защитавала високопоставени членове на обществото от потенциални изнудвачи, тъй като по онова време хомосексуалните мъже във властта са били лесна мишена за шпионаж и изнудване.

Според Фредерик Доктор, историк от университета във Фленсбург, аферата "Ойленбург" има тежки последствия за гей сцената в Берлин. "В крайна сметка това довежда до повече хомофобия, до широкото разпространение на идеята за "дегенерация", до определянето на хомосексуалните като "женствени мъже", до призиви за затягането на член 175, което нацистите десетилетия по-късно, през 1935, осъществяват, както и до отнемането на свободата от хомосексуалните мъже да изживяват своята сексуалност", каза той пред ДВ.

Постепенно хомосексуалността започва да се свързва и с липсата на патриотизъм, даже с измяна. През 1908 вестник "Нюйоркер Щаатсцайтунг" – важен глас на германската общност в САЩ – дори препоръчва "малка и весела война", за да се избави Германия от хомосексуалността.

Скандалът унищожава репутацията на Ойленбург, срещу когото по-късно Харден завежда дело за лъжесвидетелстване. По време на този процес един възрастен рибар и един дребен престъпник свидетелстват, че са имали сексуални отношения с принца в младостта си. След като припада в съда през 1909, съдебни лекари стигат до извода, че Ойленбург е твърде болен, за да бъде съден. Приятелите му се отвръщат от него, той е отхвърлен и самотен - чак до  смъртта си през 1921.

Либенбергският кръг продължава да се събира около кайзер Вилхелм II, а самият той е само на крачка от скандала. Така например по време на вечеря след лов в двореца Донауешинген през 1908 пруският генерал Дитрих граф фон Хюлсен-Хазелер, шеф на военния кабинет на кайзера, умира от сърдечен удар, докато танцува валс. Според някои разкази на свидетели той бил облечен в балната рокля на домакинята и носел шапка, украсена с паунови пера. Друг пък твърдят, че бил с розова балетна пола и корона от рози.

Този инцидент предизвиква нервен срив у кайзера, който по това време вече е под силен натиск, след като стават известни негови много недипломатични коментари за британците.

В крайна сметка Вилхелм II е отстранен от военните по време на Първата световна война и абдикира от трона през 1918. Последният император на Германия умира в изгнание в Нидерландия през 1941.