Вадим Денисенко*

Два руски товарни кораба, които трябваше да извозват оборудване от Сирия, претърпяха аварии някъде в Средиземно море, единият от тях потъна. И сега руснаците спешно търсят с какво да ги заменят. Разбира се, може да е приятно да злорадстваме за това, но има друг важен аспект: този дребен по същността си инцидент е своеобразен лакмус за готовността на Русия за Трета световна война, с каквато ни плашат от всички страни. Но нито сега, нито пет години след като си „поемат въздух“, нито Путин, нито този, който ще дойде след него, ще са готови да воюват с НАТО.

И за да е ясно за всички: Русия се готвеше за сегашните бойни действия в продължение на четиринадесет години (от 2008 г., след войната в Грузия). Затова, когато някой казва, че пауза от 4-5 години ще върне на Русия могъществото - това е мит. При сегашното финансово състояние на Руската федерация, дефицитът на технологии и провалите в самолетостроенето и корабостроенето, Русия не може да стане държава, която да е 

водещ фактор при Трета световна война

 Единственото, което Русия може, е да прави мръсотии. В края на краищата, тя и досега прави това относително успешно.

Но не всичко е толкова просто. Ако сега колективният Запад успее да пречупи гръбнака на Иран (а той се оказа значително по-слаб, отколкото това изглеждаше до 2022 г.), на Русия ще ѝ остане само един военен съюзник – Северна Корея. Китай и занапред ще играе своята игра, в която войната и военните действия ще си останат последни козове, които е по-добре да не бъдат използвани. А и Северна Корея винаги е играла играта „дайте повече пари“.

Има още  един важен аспект, който в момента не се взема под внимание: за руснаците засега нашата война все още не е екзистенциална война, въпреки всички старания на руската пропаганда.

Тази война е преди всичко

 за пари

Третата световна  ще бъде война без пари и война за идея.

А за това е нужно радикално да се промени армията, която е свикнала да припечелва от войната.

За да обобщим накратко – трябва да сме наясно с няколко важни момента.

Първо, в близко време няма да има никаква Трета световна война във вида, в който са станали нещата през 1914 или 1939 г. Разбира се, очакват ни редица локални войни. Но тях ги е имало и преди, и ще продължат да се водят в бъдеще.

Второ, всички, които сега прокарват тезата за скорошна Трета световна война, се делят като цяло на четири категории: идиоти; такива, които са повярвали, понеже за това много се говори; такива, които яхват информационната вълна и вдигат врява или сами плашат себе си; и такива, които искат за извлекат политическа изгода от това.

За съжаление се намираме в епицентъра на цялата тази история. Затова, когато говорим за бъдещи преговори, не бива да забравяме, че виртуалната и почти нереална според мен в средносрочна перспектива Трета световна война се превръща в реална част от бъдещите споразумения (или не-споразумения) за Украйна.

Трето, нашият голям проблем е в това, че Путин (а в по-широк план и руските елити, и голяма част от руснаците) изпаднаха в патологично зацикляне върху Украйна – като основна компенсаторна реакция на военното им унижение. За руснака през последните 400 години единственият източник на гордост беше армията. А сегашната война показва цялата слабост на тази армия. Руснаците имат нужда от някаква хиперкомпенсация. И тук излизаме от пределите на същинските военни действия и се изправяме срещу пропагандата.

Четвърто, именно поради това, наред с военния  аспект, който е водещ, за нас е крайно важно да обърнем внимание на информационната част от войната. При това, както вътре в страната, така и на територията на врага.

За съжаление, американците (Западът) по принцип се 

самоотстраниха от информационната борба 

на територията на Русия.

Упованието им в добрите руснаци окончателно се провали в средата на тази година. Работата е там, че по това време станаха две важни събития. От една страна, руснаците ускориха "самообозначаването" на своите консерви, които започнаха да лансират следния основен наратив (де факто дублиращ американския): "Путин ще е на власт още много дълго и нещо може да се промени едва след смъртта на Путин." От друга страна, през същия този период добрите руснаци окончателно се убедиха, че няма да могат да влязат в Кремъл на гърба на ВСУ (Въоръжените сили на Украйна – б.р.). И затова започнаха да променят реториката си в същата посока – "ще може нещо да се промени едва след Путин".

Но при всички случаи трябва да имаме предвид един важен аспект: съвременните войни не може да бъдат спечелени без информационен компонент. И преди всичко на територията на врага.

*Вадим Денисенко е политолог, бивш депутат в украинската Върховна Рада, бивш съветник в Министерството на вътрешните работи на Украйна.

Превод: Faktor.bg