Българският разследващ журналист Христо Грозев съобщи голяма новина в интервю за UA NEWS. 

Съвместното разследване на Bellingcat и „Инсайдер“ и „Шпигел“  е извадило на светло руските военни престъпници, които насочват управляемите ракети към украински цивилни обекти.  Той дори е говорил с повечето от тях и е ги е питал дали осъзнават какво вършат.

Журналистите имат техните имена, снимки, адреси...

Украинските и руски зрители засипват със суперлативи работата на българина и екипа му.  "Христо- гордость Болгарии", коментира зрител. 

–– Благодарение на съвместното разследване на Bellingcat и „Инсайдер“ и „Шпигел“ успяхте да определите кой и как насочва управляемите ракети към украинските цивилни обекти, кой носи отговорност за убийството и нараняването на нашите граждани. Първото, което искам да ви попитам — запознах се с разследването и разбрах, че сте успели да откриете нещо като основен изчислителен център. Бихте ли разказали как го търсихте и как намирахте тези хора?

–– Да, основният изчислителен център е горе-долу намерен. А това, което ние открихме, е подразделение вътре в този център, което се занимава именно с програмирането на тези ракети — прецизни, „свръхточни“, както Русия ги нарича. Но в действителност те съвсем не се оказаха такива точни. А може би всъщност и са били точни — защото по план са разрушавали именно гражданска инфраструктура и са убивали хора. Търсихме ги дълго. Още от първия месец на войната беше ясно, че някой програмира маршрутите на тези ракети.

Нашият анализ и това, което четяхме за високоточните ракети — как се програмират, как летят — показа, че не може просто да се зададат координати на целта и те сами да я намерят. Не става така. Те летят не само по геолокация от сателитни връзки, които лесно могат да бъдат смутени, а по система от така наречени waypoints — ключови обекти, които ракетата трябва оптически да види по време на полета си. Тоест хората, които ги програмират, трябва да симулират целия полет на ракетата — все едно това е компютърна игра.

 И така започнахме да търсим тези хора, осъзнавайки, че ролята им във войната е много важна и че рано или късно те може да бъдат съпричастни към военни престъпления. А както се оказа, това вече е факт. Търсихме ги сред випускниците на институти, които се занимават с космически и стратегически ракети. Такива академии има две в Русия — една в Москва (в Балашиха) и друга край Санкт Петербург. Проверявахме стотици, може би хиляди випускници, с какво се занимават сега.

В различни руски Telegram-ботове открихме, че някои от тях работят в изчислителен център и всички са регистрирани на адреса на Знаменка 19 — това е адресът на Генералния щаб на руската армия. И ни се стори странно: защо ракетни инженери и софтуерни специалисти по ракетни системи работят в център, който официално уж се занимава с изчисляване на пенсиите на военните? Това ни заинтригува и започнахме да се ровим по-дълбоко.

Намерихме шефа на организацията и придобихме достъп до неговите фактури и регистри на обажданията. В регистрите видяхме, че той получава обаждания от определен номер почти винаги, когато има масирани ракетни удари по Украйна. Направихме проста корелация между обажданията и известните ни моменти на обстрел. Така установихме, че този човек е полковник от отдела на ГВЦ с ракетна специализация.

След това се сдобихме и с неговия собствен регистър, благодарение на който успяхме да идентифицираме всички служители — млади инженери, които са общували с него в часовете преди ракетните удари. Търсехме необичайни комуникации — нощем, в неделя — и ги свързвахме с ударите. После видяхме много висока корелация между обажданията и самите обстрели. Така ги открихме.

 Интересен момент е, че когато журналистите звъняха на тези хора, всички веднага имаха готови легенди. Един казва, че е шофьор на автобус, друг — че работи във ферма за свине, трети — че има цветарски магазин. Явно им бяха дали инструкции какво да казват.

 Аз имам ясна представа как е станало това. В началото те бяха сигурни, че никой няма да ги открие, затова легенди още нямаше. Още през май се свързах лично с един от тях — избрах този, който ми се стори най-нормален: пишеше в Twitter за нови филми, качваше снимки с модерни дрехи, жена му е дизайнер. Реших, че такъв човек не може да върши това с удоволствие.

 Написах му в таен Telegram-чат: „Знаем кой си и с какво се занимаваш. Как спиш нощем?“ Той отговори: „Бъдете по-професионални, задавайте по-професионални въпроси.“ Аз му написах: „Добре, как изчислявате целите и защо ракети постоянно попадат в цивилни обекти?“ Той каза: „Разбирате, че не мога да отговоря.“ Но видях, че направи скрийншот на разговора — Telegram показва това в секретен чат. Така разбрах, че ще го покаже на шефа си или на ФСБ. И явно така е станало, защото след това всички започнаха да отговарят вече с легенди — кой шофьор, кой цветар, кой свинар.

–– В статията се споменава, че един от инженерите се е съгласил да сподели някаква информация анонимно. Как го убедихте и какво ви каза?

–– Раздадохме им по няколко ProtonMail адреса, през които можеха да изпращат информация, дори ако не признават нищо. Не сме сигурни кой от тях ни изпрати няколко снимки и кратък текст, но сред тези хора има родени в Украйна — възможно е някой да е проговорил.

–– За аудиторията да обясним: тези 33 инженери са разделени на три групи, всяка програмира различни ракети.

–– Да. Не сме сигурни, че това са всички програмисти, но свързахме ги с трите най-страшни типа ракети:

„Калибр“ — морска ракета, изстрелвана от кораби и подводници. Програмират ги инженери, учили в Петербург, в морския инженерно-технически институт. Някои от тях са били капитани на кораби, после са преквалифицирани.

„Искандер-М“, ракета Р-500 — с тях се занимават инженери от московската академия, които са учили балистика и програмиране на системи за ракети.

Х-101 и Х-55 — въздушни ракети. Те са изключително разрушителни, за първи път използвани в Сирия, и същите млади инженери тогава са били в Дамаск, откъдето са управлявали ударите.

–– А какво ще кажете за точността на тези ракети? Русия ги нарича високоточни, но те често падат върху жилищни сгради, площадки, убиват цивилни. Те ли са неточни или нарочно стрелят по хора?

–– Това беше основният въпрос на нашето разследване. До край не сме сигурни, но можем да предположим, че често просто работят зле. Виждаме, че по време на работния ден някои от тези инженери седят по търговски сайтове — самият Багнюк, техният шеф, по това време купува и продава монети в eocoin.ru. Друг пък е по сайтове за запознанства и договаря цени с проститутки. И това — точно в деня, когато групата му е подготвяла ракетния обстрел на енергийната инфраструктура на Киев на 16 октомври.

–– Тоест е възможно да не си вършат добре работата.

–– Да, но това никого не оправдава. Системата е така устроена, че никой не носи отговорност за „неточни попадения“. А това означава, че неточността всъщност работи в полза на терористичната стратегия на Кремъл.

–– Знам, че отделно сте анализирали събитията на 10 октомври, когато отново започнаха масови ракетни атаки.

–– Да. Видяхме рязко увеличение на комуникацията между групите и техния шеф още на 2 октомври. За мен това е доказателство, че са подготвяли мащабната атака като „ответен удар“ за загубите на фронта и общественото недоволство в Русия. Националистическите кръгове изискваха удар по „центровете за вземане на решения“. И тъй като всичко вече беше готово, Кремъл го представи именно така — макар че ударът беше по гражданската инфраструктура.

–– Христо, да се отклоним малко. Знам, че имате източници в руските силови структури. Как се обсъждаше взривът на Кримския мост?

–– За тях това беше удар по честта. Никой от нашите източници не го възприе като повод за ескалация. Напротив.