Ако всичко върви с онова темпо, което виждаме сега, аз предвиждам кинетична победа на Украйна — до края на тази година, казва българският журналист Христо Грозев в интервю за UA. С условието, че западната помощ ще продължи. 

— Имаш предвид с освобождаването и на Крим, и на Донбас?
— Да. Знаете ли, дори мисля, че освобождаването на Крим е по-вероятно от това на Донбас.
— Защо?
— Защото мотивацията на украинците спрямо Крим е толкова силна, че съм уверен — именно той ще бъде приоритет.  Но ако мога да цитирам не собственото си мнение, а мнението на един от наемниците, с които периодично разговарям, за да чуя тяхната гледна точка. Той преди беше голям оптимист — „днес сме тук, утре сме в Киев, вдругиден вече празнуваме“ и така нататък. А последния път, когато го попитах: „Какво мислиш, какво ще стане сега?“, той ми отговори:  „До края на годината войната ще е приключила, но животът в Русия никога вече няма да стане по-добър.“
— Да допуснем, че Украйна постига победа. Какво, според теб, ще се случи в Русия? Гражданска война? Ще свали ли поражението Путин?
— Мисля, че да. Но ако цялата руска върхушка — политическата, макар че тогава политическа върхушка вече няма да има, защото ще бъде напълно компрометирана, — ако икономическата и дори силовите елити действат в собствения си интерес, тогава те ще трябва да предложат на света приемливо решение.
— Тоест?
— Решение, което не е диктатура, а съдържа съществен демократичен елемент — за да се договорят със Запада. Да постигнат споразумение за помощ, дори за нещо като план „Маршал“, който ще бъде не само за Украйна, но и за Русия.
— Значи се надяваш, че икономическата и силовата върхушка в Русия ще започнат да действат според собствения си интерес?

— Да. Много се надявам. Разбира се, по време на война разследващият журналист може да направи много повече.
— В какъв смисъл?
— В смисъл, че работата му става, така да се каже, „на стероиди“ — тя е изключително търсена. Не само от зрителите и читателите, но и от правоохранителните органи.
— Тоест журналист може дори да промени хода на бойните действия?
— Абсолютно. Но за това е по-добре да се говори след войната — за да не се излагат на опасност онези журналисти, които реално са успели да направят това.
— Да, и остава въпросът — къде е границата на журналистиката по време на война.
— Именно. Във всяко разследване има момент, в който трябва да решиш за себе си — да кажеш истината или да спасиш нечия свобода или живот. По време на война тези избори стават много по-чести и по-тежки — понякога всекидневни.

— И все пак, защо твърдиш, че разследващата журналистика е толкова търсена?
— Защото дори международни органи като Международния наказателен съд и прокуратури на различни държави се обръщат към журналистите, за да допълват информационните си квоти. Те просто нямат такава мрежа и присъствие в други страни — юридическите граници не им позволяват да разследват на чужда територия.
— Имаш предвид, че държавните разследващи органи реално се обръщат към вас, журналистите?
— Да. Например получих писмо от прокуратурата на Германия — те ми писаха: „Четохме вашето разследване. Можете ли да споделите някои от данните, защото виждаме потенциални нарушения на човешките права и военни престъпления?“

— Значи — работа „на стероиди“.  А от гледна точка на достъпа до данни — по време на войната по-трудно ли е да се прониква в мрежите, или напротив, сега има повече хаос и пропуски?

— И двете. Има опит от страна на държавата да подчинява корупционната система за търговия с данни — да я държи под контрол. Но в същото време същите хора, същите ФСБ-агенти и полицаи, които продават информация, не знаят какво бъдеще ги чака — ще имат ли пари, колко ще струва рублата след два месеца. И затова се опитват да изкарат колкото могат сега. В резултат на това сега дори е малко по-лесно да се добиват данни.

— А има ли саботаж — вътрешни симпатизанти, които нарочно изнасят информация?

— Да, и все по-често. Ще дам пример. Наскоро търсех информация за високопоставен офицер от ГРУ. Очаквах, че когато източникът види името, ще откаже. Вместо това получих отговор: „Да, ще ви я предоставим с удоволствие — и със съвсем малка отстъпка.“
— Невероятно.
— Хората са различни. А войната е време на кражби. Корупцията и в руската армия расте — защото „войната всичко прощава“.

— Дай пример.
— В началото на войната някои генерали от ГРУ решиха да създадат своя алтернатива на „Вагнер“ — собствена частна военна компания, ръководена от техни роднини. Така се появи „Вагнер 2“, която получи същите бюджети, каквито иначе щеше да получи оригиналният „Вагнер“. Деветдесет процента от тези пари бяха откраднати, преди дори да стигнат до фронта.
— Тоест — мъртви души, както при Гогол?
— Точно така. Никога не съм мислил, че ще видя това, което Гогол описваше — но ето, видях го.

— Нека продължим темата за разследващата журналистика. Засилва ли Русия своята шпионска и диверсионна активност на Запад по време на войната?
— Да, и именно затова прави повече грешки. Затова и чуваме толкова често за арестувани шпиони, за провалени резидентури. Почти всяка седмица идват новини: „Арестуван агент тук, разобличен там.“
— Тоест, колкото повече натискат, толкова повече грешат?
— Да. Рано имаше много повече шпиони — но след разобличенията на хора като Боширов и Петров, след техните паспорти бяха разкрити още десетки агенти. После, когато Русия започна да убива и трови хора в чужбина, Западът започна да гони шпионите под дипломатическо прикритие. Така Русия изгуби около 600 агенти само в Европа.

— Сега какво — обучават нови?
— Опитват се, но това е трудоемко и бавно. Или използват „спящи агенти“, които трябваше да живеят тихо, с прикритие в университети, фирми, туристически агенции. Но сега ги активират, пращат ги да вербуват, снимат, саботират. И именно тогава допускат грешки.

— И колко от дипломатите по посолствата всъщност са шпиони?
— Около една трета. При нормални държави са до 10%, Русия има поне три пъти повече.
— И западните служби ги знаят?
— Да. Вече 95% от тях са идентифицирани — защото западните служби започнаха да използват същите отворени източници и течове на данни, които ползваме и ние, журналистите.

— И накрая — очакваш ли, когато Русия осъзнае, че губи кинетичната война, да усили саботажа, кибератаките, терористичните действия?
— Абсолютно. Когато загубят фронтовата фаза, те ще преминат изцяло към диверсионно-подривна дейност. Засега техните хакери и дезинформационни структури са съсредоточени върху бойното поле в Украйна. Но когато се освободят оттам, ще се насочат към дестабилизация на Запада — това ще е единственият им начин да компенсират унижението от поражението.

— А има ли опасност за опозиционери и журналисти на Запад?
— Да. Когато няма репутационна цена и когато някой иска да докаже лоялност към шефа си, той е способен на всичко. Затова можем да очакваме от руски офицери самоволни действия — отмъщения, покушения, дори без заповед. Структурата на насилието вече не е контролирана. Това е много опасно.

— И затова си напуснал Виена?
— Да. Виена е отдавна пълна с шпиони — но днес насилието е децентрализирано. Преди всичко минаваше през групи като Боширов и Петров, които можехме да проследим. Сега има десетки криминални групи, с които Кремъл работи. И става все по-трудно да се предвиди откъде ще дойде ударът.

— Последен въпрос. Твоята личен прогноза за хода на войната?
— Формулата е сложна, но всичко зависи от това доколко Западът ще продължи да помага на Украйна. Ако тенденцията остане същата, виждам кинетична победа на Украйна до края на годината — с освобождаване и на Крим, и на Донбас.
И пак казвам: мисля, че Крим ще бъде освободен по-скоро от Донбас, защото мотивацията за това е несравнимо по-силна.