Интервю на  UA NEWS

— Христо, вярвате ли, че руските спецслужби са могли да получат компромат срещу Тръмп именно заради делото срещу Джефри Епстийн?

— Това не е задължително компроматът от типа, за който всички мислят от години. Някои се надяват, други се страхуват, че такъв компромат няма да се появи — именно от сексуален характер. Но това, което виждаме от кореспонденцията, публикувана вчера, говори за нещо друго. За това, че самият Джефри Епстийн е предлагал услугите си на руското разузнаване, на руската държава, за да могат те по-добре да профилират, да създадат психологически профил на самия Тръмп и да разберат какви са слабите му места като характер, как може да се водят преговори с него така, че те да печелят.

Там няма конкретни препратки към компромат от сексуален характер. Но това, разбира се, е изключително интересна тема, защото поражда въпроса защо човек, който е бил милиардер, който е имал собствен остров и собствена авиокомпания, който се е занимавал с трафик на сексуални услуги, включително с непълнолетни момичета — защо е пожелал да общува и при какви обстоятелства се е случило това общуване с руските служби?

Той сам твърди в писмата им, че се е срещал с представител на Русия — с тогавашния посланик Чуркин, който почина през 2017 година. Той беше ключов човек, който реално помогна на Тръмп да получи легитимност като международен фактор още преди да спечели изборите през 2016 година. Така че възниква въпросът — каква е била темата на това общуване?

За мен това е очевидно, защото руското разузнаване винаги е разбирало, че има богати хора, състоятелни хора от Запада, които, ако погледнем мотивацията им през пирамидата на Маслоу, вече са натрупали повече от достатъчно пари за няколко живота. Те се смятат за успешни, но им е нужно нещо още, нещо различно — да бъдат фактори в международен, геополитически план. Те имат определени неизпълнени мечти, които не са свързани с парите. И това не е нито първият, нито единственият случай.

Джефри Епстийн.... Такива случаи е имало и по-рано — с Робърт Максуел във Великобритания. А по-скоро и история, която е близка до мен, защото засегна и моя живот — историята с германо-австрийския бизнесмен и бивш милиардер Ян Марсалек, който сега се укрива в Москва.

Историята с Епстийн и с Марсалек е доста сходна, защото и двамата са разполагали с огромно количество компромати — личен компромат и познания за психологическите профили на влиятелни фигури. Епстийн — основно за американски политически дейци, включително Тръмп, а Марсалек — за германски и австрийски. И те открито са търгували с това с руските спецслужби, за да получат значимост, признание — да бъдат възприемани като „супершпиони“, като хора, които общуват с големи държави и до са фактор в геополитически план.

— Христо, а според вас как изобщо се използва този компромат, ако той действително е бил получен от Епстийн или чрез Епстийн от руските спецслужби? В какъв случай може да излезе публично и как би изглеждало това?

— Компромат от такъв характер действа само когато не излиза публично. Представете си, че Тръмп е разбрал — а той със сигурност е разбрал — че Епстийн е човек, който знае конкретни случаи на сексуални престъпления, за които се споменава и в други разговори. Че Тръмп е имал срещи с момичета, често възможно непълнолетни, а други не — но самият факт, че Тръмп знае, че Епстийн го знае, и че Тръмп знае, че Епстийн е общувал с представители на руската власт — този факт сам по себе си завинаги ще влияе и ще моделира поведението на Тръмп.

След това вече няма нужда нищо да се публикува. И никога не трябва да се публикува. Защото усещането за предпазливост, усещането, че руските спецслужби знаят всичко, което Епстийн знае, защото са общували с него — това е повече от достатъчно.

Затова още веднъж — и вчера отговарях на много въпроси от други журналисти — какъв точно е компроматът не е толкова важно. Самото усещане, че „те знаят всичко“, е напълно достатъчно и не трябва никога да излиза наяве.

— Често ли подобен компромат се използва в политически преговори — задкулисни или между спецслужби? И колко често се напомня, че едната страна разполага с компромат срещу другата?

— Дори не е необходимо да се напомня. Понякога това се прави, но самият факт на разбирането, че такъв компромат може да съществува — дори без точно определение какъв е той — е повече от достатъчен.

В случая с Ян Марсалек, когото споменах, той твърди, че разполага с компромат от сексуален характер срещу германски политици. И, разбира се, такива намеци — ако са стигнали до мен, със сигурност са стигнали и до тези политици. И те завинаги ще бъдат много по-внимателни към държавата, която притежава подобна информация. В този случай германската държава няма да настоява за връщането на Марсалек в Германия, защото се страхуват, че той може реално да публикува този компромат.

— Може да се предположи, че не само руските спецслужби събират компромати. Как мислите — има ли компромат срещу Тръмп или срещу други лица у спецслужбите на други държави, включително срещу Владимир Путин? И как би могъл да бъде използван срещу руските силови структури и политици?

— Не мога да твърдя, че знам със сигурност, но има слухове, че Агенцията за национална сигурност на САЩ разполага със средства за наблюдение — космически, електронни и други — които в стотици пъти превъзхождат това, с което разполага ФСБ. Затова най-вероятно всичко, което е било възможно да се снима, записва и открие, те го имат. Това е обективна реалност.

Субективно — да, чувал съм, че съществува такъв компромат конкретно за Путин и че е имало момент, в който е било обсъждано евентуалното му използване с цел дискредитация. Но проблемът е, че в демократичните общества все пак съществуват морални бариери. За тях е много трудно да използват подобен материал по начин, който да не изглежда като жълта преса или сензационност.

Разбира се, винаги съществува възможност това да бъде изтекло към някаква медия. Така че това е възможно. Но моето заключение е, че такъв компромат трябва да съществува, защото наблюдението им е реално много плътно и глобално.

— Как мислите — страхува ли се Путин от публикуването на компромат срещу него, или вече се е научил да отрича всичко? Защото виждаме колко разследвания са правени за корупцията в Русия, за управлението на Владимир Путин и за неговото обкръжение. Той винаги предпочита да ги игнорира. Колко опасен е този компромат за руската власт?

— Не съм съгласен, че той го игнорира. Той го прави публично, а след това изпраща своите отровители и убийци. Имам предвид, че публично, вътре в Русия, пред руските граждани, той предпочита да не го забелязва. Но е ясно, че репресивната машина работи на пълни обороти.

Важно е да се разбере, че ако репресивната машина работи, това означава, че това му влияе. Това му влияе и той се страхува. Публичното му поведение се различава от това, което реално прави зад кулисите.

След началото на войната, след пълномащабното нахлуване, това започна да го интересува по-малко. Наскоро четох чатове, които станаха част от наказателно дело срещу шпиони, следили мен и Роман Доброхотов. В тях представители на ФСБ директно обсъждат, че след началото на войната през 2022 година вече не ги интересува как изглеждат в чужбина. Репутационната цена, която преди е съществувала, е изчезнала напълно.

Затова мога да кажа, че след началото на войната публичният му имидж го интересува много по-малко и, съответно, те са готови на много по-страшни действия, отколкото преди.