Hudson Institute: Българският премиер Радев: Сложен съюзник в НАТО - нито „прокси“ на Путин, нито нов Орбан

Матю Бойс, Hudson Institute

Авторът е старши сътрудник в Центъра за Европа и Евразия към Hudson Institute. В периода 2018-2021 е помощник държавен секретар на САЩ. Познава изключително добре България, защото нашата страна му беше в ресора по време на пребиваването му в Държавния департамент.

Решителната победа на премиера Румен Радев на парламентарните избори на 19 април сложи край на шест години политическа нестабилност в България, през които страната премина през осем избора и седем премиери за пет години. Тя му даде практически пълен изпълнителен контрол над страната.

Създадената от него през март коалиция „Прогресивна България“ – съставена от център-леви, националистически и популистки партии – разполага с ясно мнозинство в Народното събрание, което предполага стабилно управление поне през следващите четири години. Бившият вицепрезидент Илияна Йотова зае президентския пост, който Радев заемаше от 2017 до 2025 г., и води в социологическите проучвания преди президентските избори на 25 октомври.

Нито една партия не е управлявала самостоятелно България от времето на Иван Костов между 1997 и 2001 г., а от падането на комунизма през 1989 г. насам нито един избран политик не е концентрирал толкова голямо влияние в страната. Тази концентрация на власт предизвика множество спекулации и немалко опасения накъде премиерът Радев ще поведе България – важен съюзник, партньор и приятел на Съединените щати в НАТО. Ще успее ли да се справи с корупцията, завладяването на държавата и проблемите с върховенството на закона, които преследваха страната, допринесоха за падането на предишни правителства и му помогнаха да дойде на власт? Ще подходи ли по различен начин към НАТО, Европейския съюз, Русия, Украйна, комунистически Китай и Съединените щати, отколкото по времето, когато беше президент между 2017 и 2025 г., особено като се има предвид, че премиерският пост му дава значително повече власт?

Сто дни след встъпването на премиера Радев в длъжност на 8 май подходът му към тези ключови въпроси вече е по-ясен. Той предприе някои стъпки по отношение на корупцията, завладяването на държавата и върховенството на закона, или както сам ги определя – срещу „олигархичния модел на управление“ в България. Във външната политика и политиката за сигурност обаче той остава същият 

сложен партньор,

какъвто беше и като президент.

Докато Радев беше президент, българските премиери следваха различни и понякога противоречиви политики по отношение на НАТО, ЕС и приоритетите в отношенията между България и САЩ. Някои – като Кирил Петков и Бойко Борисов – бяха по-позитивно настроени по тези теми от други, като Стефан Янев и Гълъб Донев. Премиерът Петков настояваше за национализация и продажба на рафинерията „Лукойл“ в Бургас, предостави значителна военна помощ на Украйна, освободи министъра си на отбраната заради определянето на руската война като „операция“ и изгони 70 служители на руското посолство за шпионаж.

Други правителства използваха като цяло позитивна реторика, но на практика правеха повече отстъпки пред руски или олигархични интереси. Като президент Радев се противопоставяше на част от тези политики, но не можеше да блокира всички. Сега, когато контролира всички лостове на властта, той затвърждава някои от предишните си предпочитания, което ще усложни усилията за постигане на успехи по линията НАТО, ЕС и отношенията със САЩ.

Миналото като пролог

Като президент Радев никога не е поставял под въпрос членството на България в НАТО. Той редовно е изразявал гордостта си, че е завършил Военновъздушния колеж в Алабама, където името му е поставено на Стената на славата, и че е летял с F-16 от базата „Максуел“. Той никога не е поставял под въпрос и членството на България в Европейския съюз, признавайки неговите ползи.

Зад тези общи позиции обаче Радев редовно влизаше в противоречие с подходите на НАТО и ЕС по отношение на Русия и Украйна, както и с ключови елементи от отношенията между САЩ и България. Парламентът трябваше да преодолее ветото му върху покупката на F-16 през 2019 г., докато той настояваше за шведските Gripen. През юли 2023 г. той публично влезе в спор с украинския президент Володимир Зеленски по време на посещението му в София и се противопостави на усилията на технократичните правителства да подкрепят Киев. През май 2024 г. той демонстративно пътува до Будапеща, за да се срещне с унгарския премиер Виктор Орбан, докато Парламентарната асамблея на НАТО заседаваше в София. През юли 2024 г. бойкотира срещата на върха на НАТО във Вашингтон по повод 75-годишнината на Алианса заради различията си относно подкрепата на НАТО за Украйна. Години наред той подкрепяше решения, които запазваха зависимостта от руски енергийни източници, и се противопоставяше на разширяването на военноморските операции на НАТО в Черно море. Той блокира мисия на НАТО за Air Policing в България, въпреки че военновъздушните сили, които преди това е командвал, разполагаха с малко самолети в летателна годност. Радев подкрепи продължаването на финансирането за остаряващите МиГ-29 и отказа закупуването на ракети „въздух-въздух“ за флота от F-16.

Той се противопоставяше и на ключови приоритети на ЕС. Поставяше под съмнение санкциите срещу Русия с аргумента, че са неефективни и вредят на българската икономика. Твърдеше, че усилията на ЕС в подкрепа на Украйна са „обречени“. Той твърдо се противопоставяше и на започването на преговори за членство на Северна Македония в ЕС, докато правата на българското малцинство не бъдат достатъчно гарантирани – позиция, която обаче се ползва с междупартиен консенсус в България. Радев използваше и евроскептичните нагласи в обществото, като предложи референдум – искане, подкрепяно от проруската партия „Възраждане“ – за приемането на еврото, въпреки че преди това сам беше одобрил процеса.

Докато публично критикуваше „брюкселските елити“, зад кулисите Радев се стремеше да ги увери, че в основата си остава убеден европеец. Негови сътрудници казват пред посолства на държави от НАТО в София, че реториката му е отговор на проруските настроения сред част от населението и че няма намерение да обслужва интересите на Москва. Години наред обаче той използваше авторитета на президентската институция, за да нормализира кремълски послания, да подкопава подкрепата за Украйна и да придава легитимност на позиции, които иначе биха останали в политическата периферия. Всъщност симпатиите към Владимир Путин не надхвърлят 25 процента от населението, а подходът на Радев прикрива политика, за чието формиране самият той е допринесъл.

Този модел на поведение му спечели репутацията на едно от по-слабите звена в НАТО и ЕС, макар че той никога не е оспорвал консенсусните позиции толкова директно, колкото Виктор Орбан. Подкрепата му за руските интереси беше по-скоро непряка. Той твърдеше, че просто иска да запази България извън войната, да насърчава „мира“ и да защитава националните интереси на страната.

Критиците проследяват това поведение до номинацията му за президент от БСП през 2016 г. През 2017 г. Wall Street Journal съобщи, че това е било резултат от руска операция за влияние, целяща поставянето на симпатизиращ на Москва човек начело на президентската институция преди реализацията на проекта „Турски поток“, необходим на Путин за заобикаляне на Украйна преди началото на пълномащабната инвазия. Според публикацията е съществувал и подробен изборен план, идващ от Москва. Докато лидерите на БСП и други отхвърлят това твърдение, неговата реторика редовно се е съчетавала с руските интереси, дори и да не е стигала дотам, че бивш руски посланик в ЕС през 2007 г. изрази надежда, „че [България] ще бъде наш специален партньор, един вид троянски кон в ЕС“. От друга страна, бившият руски премиер Михаил Касянов заяви, че Русия е обърнала специално внимание на България от години и че Москва е била изненадана от това как „българите са преизпълнили програмата“. 

Радев след президентството

След оставката си като президент през януари и по време на предизборната кампания Радев изпрати ясни сигнали, че ще продължи предишния си външнополитически курс. Малкото интервюта, които даде, бяха пред проруски YouTube коментатори като Мартин Карбовски и пред медии като Berliner Zeitung, която някои хора от политическите среди в София наричат „Берлинская правда“ заради проруската ѝ редакционна линия. В последните часове на кампанията той отново заяви, че „Крим е руски“ – коментар, който е правил повече от веднъж през последните години, защитавайки позицията си като „реалистична“, а не проруска. Той призова за възобновяване на руския внос в Европа, противопостави се на споразумение за отбрана с Украйна и даде сигнал, че ще пренастрои отношенията с ЕС. Същевременно обеща решителни действия срещу корупцията, завладяването на държавата и проблемите с върховенството на закона.

В речта си в изборната нощ Радев подчерта, че България ще остане на европейския си път, но призова за повече „критично мислене“, „прагматизъм“ и по-малко морализаторство. Той заяви, че няма да блокира важни решения на ЕС, включително преговорите за членство на Молдова и Украйна, но повтори твърдата си позиция по отношение на Северна Македония.

Премиерът Радев формира висшия си управленски екип основно от хора, участвали в седемте служебни кабинета, които той е назначавал между 2021 и 2026 г. Според наблюдатели министрите му като цяло са фигури от втори или трети политически ешелон, без собствена властова база, която да им позволи да му се противопоставят. От четиримата му вицепремиери Иво Христов е своеобразният primus inter pares – пръв сред равни – и отговаря за стратегията и комуникациите. Наблюдатели в София определят бившия телевизионен журналист като идеолог и „министър на външните работи в сянка“ заради широките му правомощия и проруската му репутация. Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев се противопоставяше на прекратяването на доставките на газ от „Газпром“ през 2022 г. Външният министър Велислава Петрова-Чамова, на която Радев възложи провеждането на своята „прагматична“ външна политика, има докторска степен по микробиология от Кеймбридж. Вътрешният министър Иван Демерджиев е опитен политик, докато министърът на правосъдието Николай Найденов остава сравнително непозната фигура, което поражда въпроси как ще се справи с демонтирането на олигархичните структури, придобили огромно влияние в държавата. Дългогодишният сътрудник на Радев Николай Копринков е началник на политическия му кабинет и има репутацията на човек, който „урежда“ проблеми и поддържа връзки с олигарси. Бившият бодигард Станчо Станев беше временно изпълняващ длъжността председател на ДАНС, което поражда спекулации как ще бъде управлявана тази ключова служба. Смяната на всички 28 областни управители допълнително консолидира контрола на Радев върху държавните институции извън София.

Корупция и завладяване на държавата

Премиерът Радев действа сравнително бавно по темата за борбата с корупцията. Малко след встъпването си в длъжност през май той предприе символично важна стъпка, като оттегли финансираната от държавата охрана на санкционирания по „Магнитски“ олигарх, превърнал се в политик, Делян Пеевски, както и на бившия премиер Бойко Борисов – и двамата възприемани от голяма част от обществото като символи на корупцията. Партията на Радев „Прогресивна България“ обаче не подкрепи предложението на опозицията за създаване на комисия, която да разследва имуществото на Пеевски, несъответствията между декларираните му доходи и реалния му жизнен стандарт, както и евентуални нарушения на Global Magnitsky Act.  Депутатите от ПБ се въздържаха, аргументирайки се, че комисията ще бъде просто „място за приказки“, което на практика провали инициативата. Въпреки това на 31 юли вътрешният министър Демерджиев внесе доклад до Сметната палата именно по този въпрос. От институцията заявиха, че очакват доклад в рамките на три месеца. Междувременно Пеевски остава депутат и се ползва със защита срещу наказателно преследване, докато е на поста си, освен ако парламентът не снеме тази защита.

Правителството възстанови и Комисията за противодействие на корупцията на 29 май, като независимостта ѝ остава предмет на сериозен обществен спор. В първата си сесия, приключила в края на юли, парламентът прие закони за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, както и за отчетността на главния прокурор. Правителството арестува и няколко души по обвинения в пране на пари и работи със сръбските власти за задържането на бившия ръководител на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев в очакване на екстрадицията му по обвинения за присвояване.

Въпреки че правителството предприе тези стъпки предимно за отключване на около 1,4 милиарда евро от трансфери от ЕС, включително средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (RRP) от ерата на COVID, които бяха спрени поради причини, свързани с върховенството на закона, те също така показват на избирателите, че правителството предприема някои действия по въпроси, по които те искат да видят резултати.

Външна политика

Премиерът Радев ясно показа, че ще следва по-независима линия във външната политика и политиката за сигурност, отколкото като президент, особено по въпросите, свързани с Русия, НАТО, ЕС и Съединените щати. Публичните му изявления и посещения показват, че той ще се стреми към максимална свобода на действие в рамките на съюзническите институции, лавирайки между основните полюси на българската външна политика след 1989 г. – НАТО, ЕС, Русия, САЩ и Турция – вместо ясно и недвусмислено да застане на страната на Запада.

В първата си реч пред парламента Радев постави акцент върху суверенитета, реализма и по-„прагматична“ външна политика. Този термин се превърна в негово политическо мото и отразява стремежа му към гъвкавост, вместо към пълно обвързване с която и да е страна. Той даде сигнал и за интерес към „нова архитектура на сигурността“ в Европа – формулировка, която би позволила търсенето на решения, благоприятни за Русия. Радев потвърди това, когато министърът му на отбраната обяви прекратяване на доставките на оръжие за Украйна на 9 юни, след като предишните правителства бяха изпратили 13 пакета военна помощ, без да се включват търговските сделки.

На заседанието на Европейския съвет на 18 юни Радев заяви, че ще се противопоставя на санкции, които биха навредили на икономическите интереси на България. С думите, че „епохата на кръстоносните походи е приключила“, той блокира 21-вия пакет санкции, докато от него не бъдат изключени три влиятелни руски фигури: патриарх Кирил, олигархът Вагит Алекперов – съсобственик и бивш главен изпълнителен директор на „Лукойл“ – и Искандер Махмудов, узбекско-руски олигарх, който контролира „Трансмашхолдинг“, чиято дъщерна компания „Метровагонмаш“ е доставяла влакове за софийското метро.

Радев демонстрира колебание и по отношение на ключови регионални формати за сигурност – Инициативата „Три морета“ и Букурещката деветка. Той не изпрати президента Йотова на срещата на върха на „Три морета“ на 28 април, а вместо това изпрати посланика си. Не я изпрати и на срещата между Букурещката деветка и северните съюзници на 13 май, като вместо нея изпрати посланика си в НАТО. Радев отказа да подкрепи трибунал на Съвета на Европа за руския президент Владимир Путин заради военните престъпления в Украйна, аргументирайки се, че това би имало смисъл само ако Путин бъде заловен, Украйна победи Русия или руският президент капитулира.

Първите външнополитически посещения на Радев също изпратиха послания за неговите приоритети. Като посети Берлин и Париж преди Брюксел и се срещна с белгийския премиер Барт де Вевер преди генералния секретар на НАТО Марк Рюте и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, той показа, че тези големи институции не са най-високо в списъка му с приоритети. След изборната му победа фон дер Лайен му напомни, че Брюксел очаква конкретни действия срещу корупцията, преди ЕС да освободи замразените средства, и че по тази линия има още много работа. Берлин остава основната европейска референтна точка за София, следвайки принципа „винаги с Германия, никога срещу Русия“, приписван на цар Борис III от времето на Втората световна война. Подобна нагласа се наблюдаваше и през почти десетте години, в които Бойко Борисов беше министър-председател.

Премиерът Радев посети Париж два пъти, което показва, че Франция ще бъде сред основните му приоритети. При първото посещение, на 26 и 27 юни, той се фокусира върху поддръжката, жизнения цикъл, безопасността и доставките на ядрено гориво от Framatome за Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“. Това потвърди, че Франция, която заема по-близка до Русия позиция по някои въпроси на ядрената енергетика, навлиза в сфера, в която Съединените щати досега имаха водеща роля. На 8 юли руският посланик в България Елеонора Митрофанова потвърди, че ядреното сътрудничество при „Козлодуй“ е намаляло. Радев изрази признателност за усилията на Франция по европейската интеграция на Северна Македония, като същевременно повтори, че Скопие трябва да изпълни условията на т.нар. френско предложение, включени в преговорната рамка.

Радев продължава да изразява слаба подкрепа за Украйна. В Берлин той отново призова за дипломатическо решение на войната. Срещите му с президента Зеленски в рамките на заседанието на Европейския съвет на 18 юни и на срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 юли показаха желание за запазване на каналите за комуникация и сътрудничество в областта на енергетиката и дроновете, но също така дадоха ясно да се разбере, че българската помощ ще бъде ограничена.

Той участва в Конференцията за възстановяване на Украйна на 25 и 26 юни в Гданск, Полша, и обеща подкрепа за възстановяването на страната – по-скоро с акцент върху участието на българската индустрия след края на военните действия. Там той подчерта, че „войната на изтощение, разрушение и опустошение трябва да приключи“. Той не участва в срещата на страните от Източния фланг, която се провеждаше по същото време в Гданск. Две седмици по-късно Радев подкрепи декларация от срещата на върха на НАТО, съдържаща критичен език към Русия, и заяви, че България ще подкрепя финансово Украйна „в рамките на своите възможности“. Той обясни, че София няма оръжие, което да може да предостави, но предложи ремонт на военна техника. Радев призова и за намаляване на риска от ескалация и Западът да не се стреми към пълна военна победа над Русия.

По време на второто си посещение в Париж за Деня на Бастилията Радев обяви изтеглянето на България от „Коалицията на желаещите“, която по това време провеждаше среща, на която той не присъства. На следващия ден декларацията от срещата „Украйна – Югоизточна Европа“ съдържаше стандартни формулировки за руската агресия и посочваше външния му министър сред подписалите. Радев публично се намеси, за да заяви, че България не е подкрепила документа. Министерството на външните работи се опита да изчисти ситуацията, като обясни, че не е подписало декларацията, тъй като тя е необвързваща, неформална и излиза извън рамките на ЕС. По-късно външният министър заяви пред парламента, че България изобщо никога не е била член на „Коалицията на желаещите“.

Тези обрати потвърждават, че Радев ще подкрепя формулировки на НАТО, но е силно чувствителен към език, който критикува Русия, особено в рамките на формати извън основните съюзнически структури. Изводът е, че подкрепата за Украйна остава ограничена, докато търговските продажби на оръжие продължават.

Какво следва

Корупция и завладяване на държавата

Премиерът Радев очевидно е чул тревогите на избирателите за управлението, корупцията и завладяването на държавата. Българите искат чисто и прозрачно управление. Те ще оценяват Радев преди всичко по тези въпроси, поради което той редовно повтаря призива си за демонтиране на „мафиотско-олигархичния модел“ и говори за „победа на морала“ и „надежда вместо недоверие“. Избирателите обаче очакват резултати по отношение на големите фигури, и най-вече по отношение на Пеевски, когото мнозина възприемат като централна фигура в мрежата на завладяната държава. Именно това ще бъде основният тест за Радев по темата за корупцията.

Лидери на опозицията заявяват, че ако Радев действително се заеме с корупцията и завладяването на държавата, ще го подкрепят. Те обаче ясно дават да се разбере, че ако не последва бърз напредък, ще организират протести с десетки хиляди участници и ще подложат Радев на същия обществен натиск, който той самият упражняваше върху предишните правителства като президент. Действията му през следващите месеци ще покажат дали е зависим от корумпирани структури или други центрове на влияние и дали е толкова независим и решителен, колкото предполага образът, който се стреми да изгради.

Радев е направил достатъчно по тези въпроси, за да може ЕС да освободи по-голямата част от задържаните 1,4 млрд. евро. Наскоро приетото законодателство отговаря на много от изискванията на ЕС, а Европейската комисия е дала срок до 31 август за решаване на оставащите проблеми. Напредъкът по назначаването на нов главен прокурор е бавен, а целевият срок е изместен към края на годината.

НАТО и Европейският съюз

Премиерът Радев провежда многопластова политика спрямо НАТО и ЕС.

Няма причина да се поставя под съмнение ангажиментът му за изпълнение на изискването на НАТО за 5 процента разходи за отбрана, но е малко вероятно България да достигне това ниво толкова бързо, колкото други държави членки. Той не се противопоставя на членството на Украйна в ЕС, но не подкрепя ускорено придвижване на преговорите. Макар Радев косвено да взема предвид руските интереси и публично да не е поставял ясни граници пред Путин, той поддържа определена дистанция от Москва. На 12 август посланик Митрофанова призова за възстановяване поне на „нормален двустранен диалог“, тъй като Русия не е имала контакти с България през първите сто дни от премиерския мандат на Радев. Руското външно министерство похвали неговата реторика като „по-сдържана“, с нов тон и „рационални елементи“. Москва определя действията на българския премиер като „положителен сигнал“, посочвайки акцента върху българските национални интереси, призивите ЕС да преосмисли подхода си към Украйна, предупрежденията за рисковете от стремеж към военна победа и настояването за дипломатическо решение. Русия обаче също заявява, че е „твърде рано да се говори за връщане към взаимноизгодно руско-българско сътрудничество“.

Години наред различията около начина, по който трябва да бъде определяна Русия, възпрепятстват приемането на Национална стратегия за сигурност и Радев не показва признаци, че възнамерява да промени това. Ако неговото правителство публикува такава стратегия, би било изненадващо, ако в нея Русия бъде определена като неприятелска държава. Междувременно руската стратегия за национална сигурност от 2021 и 2022 г. определя България като неприятелска страна, а говорителката на руското външно министерство Мария Захарова наскоро заяви, че България не се е обърнала към Москва и не бива да продължава подкрепата си за Киев.

Всичко това показва, че София балансира и се стреми да запази различни възможности, като премиерът Радев действа по начин, който е благоприятен за всички основни партньори на България, но не удовлетворява напълно никого. Някои анализатори определят това като „двойна политика“, при която Радев изпраща едно послание в Брюксел и друго пред българската аудитория. Други говорят за „многопластова дипломация“, а трети – за „многогласна“ политика, при която висши представители на властта казват различни неща пред различна публика. Опозиционни лидери наричат лавирането между партньорите „политическа шизофрения“.

Правителството вероятно няма да прекрати 10-годишното споразумение за отбрана с Киев, подписано през април от предишния премиер Росен Желязков, но е съмнително, че София ще предложи значителна подкрепа. Радев постоянно подчертава, че основният му приоритет са финансите на България и предотвратяването на икономически вреди от санкциите на ЕС. Ако нито едно от последните български правителства не е прилагало ефективно ограничителните мерки срещу санкционирани руснаци с имущество или активи в страната, то и Радев вероятно няма да го направи. Тази вратичка остава широко отворена.

Нито „прокси“ на Путин, нито нов Орбан

Премиерът Радев не действа напълно като „прокси на Путин“, както предполагат някои негови критици, нито като „троянски кон“, но  обслужва част от руските интереси. Политиката му на прагматизъм в отношенията с Москва го превръща в по-слабо звено в НАТО, отколкото България беше, когато той беше президент. Публичните му изявления за следване на „европейския път“, а не конкретно на „пътя на Европейския съюз“, също подсказват избирателно отношение към Брюксел. Свободата му на маневри обаче се стеснява след присъединяването на България към еврозоната на 1 януари. Европейската централна банка и Европейската комисия вече имат по-голямо влияние върху българската икономика. София има много да спечели и от европейската програма SAFE за отбрана, поради което Радев вероятно няма да иска да се отказва от тези възможности. Икономиката има и положителни показатели – съотношението държавен дълг към БВП е 32 процента, а България отчита най-висок ръст на реалните заплати в ЕС. Европейската комисия обаче предупреди България за дефицита от 5,7 процента в бюджета, приет от София на 30 юли, и Радев има нужда ЕС да бъде на негова страна.

Ще подкопае ли Радев усилията на НАТО за поддържане на колективното възпиране? Ще остане ли неутрален при сериозна конфронтация или би отказал да реагира при ситуация, попадаща под член 5 от Северноатлантическия договор? Той показва ясно предпочитание да бъде едновременно „вътре“, но и „не съвсем вътре“, и България да заема пространство между Изтока и Запада.

Това оставя въпроси колко надежден би бил той в условия на криза.

Спекулациите, че премиерът Радев ще бъде „новият Виктор Орбан“ не са напълно точни. Той прави отстъпки пред руски интереси и блокира част от европейските решения, но няма нито конституционно мнозинство, с което да промени основния закон, нито политическото влияние или амбицията да играе ролята, която Орбан има като лидер на европейската националистическа десница. София не зависи толкова силно от руската енергетика, а българският външен министър не поддържа пряка и постоянна връзка с руския външен министър Сергей Лавров.

Радев не е и класически идеолог. Той по-скоро действа опортюнистично, съсредоточавайки се върху България, и притежава по-скоро военен манталитет, отколкото профила на типичен политик на XXI век. Популярността му леко е намаляла след първите месеци на власт. Бюджетът му би бил под сериозен натиск, ако Европейската комисия реши да даде пример с България заради блокиране на европейски действия. Той поставя приоритет върху реформите, необходими за отключване на европейските средства, и не е влизал в толкова пряка конфронтация с ЕС, както Орбан.

Паралелите със словашкия премиер Роберт Фицо са по-близки, но също не са напълно точни. И двамата следват външна политика, която изпълнява минималните ангажименти към съюзите, без да се превръща в пример за съюзническо поведение. И двамата ограничиха държавната подкрепа за Киев и заемат по-строга позиция по отношение на европейските амбиции на Украйна, като същевременно поддържат активни политически и икономически отношения с Москва. Тъй като България и Словакия са част от еврозоната, ЕС има по-голямо влияние върху техните икономики, отколкото върху Унгария, която не прие еврото. Радев обаче не използва агресивната реторика и културните теми, характерни за Фицо. Той също така не е толкова враждебен към медиите. За разлика от словашкия премиер, Радев се държи на дистанция от Русия, като последното му посещение в Москва е било през 2019 г.

Вместо да копира Орбан или Фицо, Радев очертава собствен курс. Той е уникален политически играч в специфична страна и преследва това, което самият той определя като български национален интерес, чрез независимост, балансиране, запазване на различни възможности и все по-ясно изразен транзакционен подход към външната политика.

Съединените щати

Радев изпраща смесени послания и по отношение на Вашингтон. По време на първия си телефонен разговор с президента Доналд Тръмп на 20 май той зае по-твърда позиция по двустранните въпроси. Преди това Радев беше критикувал предшественика си, премиера Желязков, за готовността да предостави български летища за американски операции в Близкия изток, преди Вашингтон официално да е отправил такова искане. Радев заявил пред Тръмп, че американските самолети могат да останат до 30 юни, като отказал поисканото от САЩ удължаване до 31 юли. Пред медиите той заявил, че всяко удължаване след тази дата ще зависи от това Съединените щати спешно да предоставят на българските граждани достъп до Програмата за безвизово пътуване. Това беше по-рязко послание от обичайното в отношенията между български лидери и Вашингтон, но също така и неизпълнимо искане, тъй като България не отговаряше на законовите условия за включване в програмата.

На 20 юли премиерът Радев промени решението си и поиска от парламента да одобри използването на отдалечената авиобаза „Безмер“ от американските военни до 1 октомври. На 22 юли парламентът с огромно мнозинство одобри използването на базата от до осем самолета-цистерни KC-135 и 250 американски военнослужещи. На 24 юли, след срещата на Радев с американския министър на енергетиката Крис Райт, Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ – OFAC – удължи до 22 август лиценз, позволяващ на компании, които не са обект на американски санкции, да преговарят с „Лукойл“ за придобиване на негови чуждестранни активи. Това създава силното впечатление за транзакционна дипломация.

България предприе и необичайната стъпка да увери Иран, че не е страна във войната. На 30 юли външният министър Петрова разговаря с иранския си колега и заяви, че е „изключено“ от българска територия да бъдат предприемани преки действия. Тя добави, че няма да бъдат разполагани нападателни оръжия, че София няма да предприема враждебни действия срещу Иран и че страната просто изпълнява двустранното си споразумение за отбранително сътрудничество със САЩ от 2006 г. По думите ѝ разполагането на американските сили „по никакъв начин не означава промяна в подхода на България към Иран“. Въпреки това тези средства са били използвани в операция срещу Иран, след като Техеран предупреди, че България е съпричастна към „агресия и военни престъпления“. Министърът на отбраната увери парламента, че самолетите не превръщат България в страна в конфликта. Вашингтон също пое ангажимент да сведе до минимум риска за националната сигурност на България в отговор на предупрежденията от Техеран. Министърът на отбраната Стоянов потвърди на 25 август, че самолетите-цистерни са напуснали България окончателно на 21 август.

Енергетиката – следващият голям тест

Енергетиката ще бъде ключово изпитание, особено в областта на гражданското ядрено сътрудничество. Радев знае, че администрацията на Тръмп поставя енергийната сигурност сред основните си приоритети и би било неразумно да блокира вече започнали инициативи, особено след като последователни български правителства с години забавяха опитите за диверсификация на енергийните източници извън Русия. Междусистемната газова връзка между Гърция и България например се изграждаше повече от десет години. Като се има предвид склонността на Радев към действия, които се стремят да бъдат приемливи едновременно за Изтока и Запада, той може да даде зелена светлина на някои проекти, докато забавя друго сътрудничество. Работата по двата реактора AP-1000 в АЕЦ „Козлодуй“ продължава, въпреки че Радев смени целия съвет на директорите и обеща по-критичен подход. Работата по Вертикалния газов коридор също продължава с бързи темпове.

Руският натиск за връщане на контрола върху рафинерията „Лукойл“ в Бургас под контрола на Москва е огромен и всяко допълнително съобразяване с тези интереси би увеличило и без това значителното 

зловредно влияние на Кремъл в България

 В края на юли Русия удължи контрола си върху „Лукойл“, за да предотврати връщането на компанията към дружеството майка Lukoil International, което е под американски и британски санкции. Правителството обяви и други горивни обекти на „Лукойл“ за активи, свързани с националната сигурност, за да запази контрола върху тях и да предотврати сътресения в енергийните доставки. България ще остане поле на сблъсък между руски и неруски енергийни играчи за достъп до европейските пазари още години наред.

Двустранните отношения между София и Вашингтон вероятно ще получат нов импулс, ако Сенатът на САЩ потвърди номинацията на администрацията на Тръмп от 1 юни на бившия представител от щата Флорида Дъглас Холдър за посланик в България. България също трябва да назначи посланик в САЩ, тъй като страната няма такъв от април 2025 г. Предвид санкциите срещу настоящи и бивши български фигури за корупция, OFAC ще има важна роля и в двустранните отношения. Службата би могла например да преразгледа дерогацията, предоставена на рафинерията „Лукойл“ в Бургас. Подобен ход би могъл да постави България в ситуация, сходна със Сърбия, където OFAC принуди затварянето на голяма рафинерия.

Открит въпрос в отношенията между САЩ и България остава доколко президентът Тръмп ще ангажира лично премиера Радев. Публикацията му в Truth Social от 24 юли, в която благодари на Радев за решението относно разполагането на американските самолети, постави България на картата на Белия дом. По време на първия си мандат Тръмп проявяваше личен интерес към премиера Борисов и е възможно да изгради по-активни отношения и с Радев. Решението на българския премиер относно авиобазата му носи политически точки във Вашингтон, особено като се има предвид, че други съюзници първоначално не бяха склонни да предоставят своите бази за американски операции в Близкия изток.

Заключение

Вече е по-ясно накъде върви премиерът Румен Радев. България остава важен съюзник, партньор и приятел по силата на международните договори, но той ще бъде сложен партньор по въпросите на външната политика, отбраната и други ключови приоритети, както беше и по време на президентството си. Докъде ще стигне по отношение на други американски и съюзнически приоритети – като чистото и ефективно управление – предстои да се види. Склонността му към триангулация, лавиране, балансиране и запазване на различни възможности остава сериозно предизвикателство. Това ще затруднява постигането на ясни успехи в отношенията със съюзниците, както се случва и с други държави от НАТО. Но НАТО, Европейският съюз и Съединените щати имат и други сложни съюзници – и подобни отношения могат да бъдат управлявани.