Украйна продължава да преживява вътрешнополитическа криза. Оставката на Андрей Ермак, ръководител на президентската администрация, и назначаването на Кирил Буданов на негова позиция в крайна сметка не успяха да разрешат натрупаните проблеми. Вертикалната структура на властта продължава да бъде подкопавана както от евентуалните избори (които теоретично са възможни), така и от антикорупционни разследвания. В същото време е в ход рестартиране на правителството, като ръководни позиции се заемат от нови, млади лица...

• Какво се случи през трите месеца след оставката на Ермак?

Изминаха повече от три месеца  от  напускането на Ермак, но не са настъпили съществени промени във функционирането на президентската администрация. Новият ръководител на администрацията, Кирил Буданов, има ограничена роля във вътрешната политика, делегирайки я на своя заместник, Олег Татаров, когото наследи от предшественика си. Като служител в Министерството на вътрешните работи по времето на Янукович, Татаров е зает  с прочистването на протежетата на Ермак от регионалното ръководство, където военно-цивилните административни постове сега все по-често се заемат от служители в полицията и други служби за сигурност.

Буданов засега е запазил и други заместници, назначени от Ермак. Новият ръководител на Службата внимава да не нарушава установената система, като охотно делегира правомощия. Мина времето, когато служителите трябваше да чакат дълго, за да получат одобрение от Ермак, тъй като той имаше консолидиран контрол върху всички процеси. 

Буданов е фокусиран предимно върху мирните преговори

Но докато Ермак се стремеше да контролира изцяло процеса, новият ръководител на Службата е готов да координира работата си с Министерството на външните работи и парламента. Давид Арахамия, ръководител на фракцията „Слуга на народа“, официално се присъедини отново към преговарящия екип. Той е човек с опит, още по време на преговорите през 2022 г. той бе установил контакти с американците и някои руски посредници, един от които е Роман Абрамович.

Завръщането на Арахамия също така показва, че Върховната рада, която преди това беше под строгия контрол на президентската администрация, постепенно възвръща своята независимост. Нещо повече, подходите и мненията на преговарящата делегация станаха по-ясни и многостранни и това се вижда от огромната информация, която излиза в медиите и дори от различното облекло на участниците в преговорите. Много ясно се вижда цивилното облекло на Буданов, което контрастира рязко с облеклото на останалите делегати, които все още се придържат към военния стил. 

Новият ръководител на Службата успя да постигне известен успех. Преговорите с Русия временно се изместиха от исторически спорове и се фокусираха върху прагматични въпроси и решения, военните седнаха да разговарят с военните. Прекъсване на диалога беше избегнато дори след  опита за покушение  срещу първия заместник-началник на руското ГРУ, генерал Владимир Алексеев, въпреки че Украйна отрича всякакво участие в него.

Завръщането на Владимир Медински начело на руската делегация обаче показва , че изтърканият наратив за „половци и печенези“ е принципният подход на Кремъл към политическото уреждане на войната в Украйна. Киев трябва не само да приеме условията на Путин, но и да признае валидността на неговите исторически твърдения. Не може дори да си представим как дори и най-силният преговарящ може да се противопостави на това.

• Ситуацията в Министерството на отбраната и други служби за сигурност

Промените засегнаха и украинските служби за сигурност. Основна сред тях е назначаването за министър на отбраната на Михайло Федоров, млад технократ, от когото се очаква да внесе иновативни подходи в министерството. Новият министър вече направи редица смели  изявления  (например, призив за „убиване на 50 000 окупатори на месец“) и  привлече  популярни фигури – доброволци (блогърът Сергий Стерненко) и командири, които са наясно с иновациите (например, специалистът по дронове и колега блогър Сергий Бескрестный).

Този подход напомня на кадровата политика на Министерството на отбраната в началото на Антитерористичната операция (АТО) в Донбас през 2014-2015 г., когато представители на гражданския сектор  и назначени в армията служители бяха активно вербувани за работа в министерството. Това бележи началото на политическата кариера на Давид Арахамия, който отговаряше за връзката с доброволците от армията.

Постепено този импулс за обновление се изпари, смазан от консервативните генерали. Подобен резултат е възможен и сега – настоящият главнокомандващ Александър Сирски е скептичен  към  младия министър и неговите инициативи. Говори се, че Федоров, от своя страна, лобира за смяна на главнокомандващия.

Основната задача на новия министър на отбраната обаче е да намали нивото на негативизъм в украинското общество по отношение на мобилизацията и да направи нейното провеждане възможно най-прозрачно и справедливо, предвид недостига на подкрепления за фронта. Самият министър  призна , че два милиона укриващи се от военна служба са в списъка с издирвани лица.

Министерството все още не е разработило ясна стратегия за постигането на това, но вече обсъждат увеличаване на броя на войниците по договор. В страна с икономика, опустошена от войната, със сигурност има много желаещи да се бият за пари. Украйна обаче не разполага с необходимите финансови резерви. Зеленски смята, че Европа трябва да помогне, но не са ясни перспективите  за такава помощ.

Сложни процеси протичат и в други служби за сигурност.

По време на последните политически рокади президентът Зеленски обезглави и двете ключови разузнавателни служби: ръководителят на ГУР Буданов напусна поста си в президентската администрация, а ръководителят на СБУ Васил Малюк подаде оставка на фона на обвинения, че оказвал натиск върху независими антикорупционни агенции. 

Резките кадрови промени неизбежно доведоха до дестабилизация на ръководството на службите. СБУ все още няма пълноправен началник. Временно изпълняващият длъжността началник на специалната служба Евгений Хмара  е известен  като умел оперативен работник (  бил е  командир на специалните части „Алфа“), но е неопитен лидер, който разчита на заместниците си.

Смяната на ръководството във военното разузнаване не мина без предизвикателства.  Ермак назначи нов ръководител на агенцията - Олег Иващенко, като по този начин искаше да се отърве от Буданов. Затова хората в  екипа на Буданов не бяха във възторг  от  назначението на новия началник. Въпреки че Иващенко е от същата агенция, преди това той е ръководил службата за външно разузнаване.

• Турбуленцията в украинската политика и заради разследвания и евентуални избори

Проблемите, свързани с кадровите промени, бледнеят в сравнение с продължаващите антикорупционни чистки. През февруари Националното бюро за борба с корупцията задържа бившия министър на енергетиката Герман Галушченко при опит да напусне страната. Под негово ръководство в държавната компания „Енергоатом“ беше създадена корупционна схема, включваща приятеля на президента Тимур Миндич.

Арестът на Галушченко със сигурност е предизвикал безпокойство сред властите. От една страна, връзките му с вътрешния кръг на президента са добре известни – освен Миндич, това включва бившия първи помощник на президента Сергей Шефир (също съосновател на „Квартал 95“),  който  някога е лобирал за назначаването на Галушченко за министър.

От друга страна, Галушченко  е обвинен  , че е близък приятел на Андрей Деркач, някога дългогодишен ръководител на украинската ядрена индустрия, а сега е „елитен беглец в Русия“, където си е осигурил място в Съвета на федерацията. Потенциалната комбинация от две обвинения – корупция и държавна измяна – засилва напрежението около процесите, които се случват в Украйна. 

Освен това, арестът на Галушченко може да не е последният. Антикорупционните агенции също  споменават  името и на самия Ермак в публикации, както и бившия президентски помощник Сергий Шефир, който вече е  избягал  от страната. Облаци са надвиснали и над  друг дългогодишен кадър на президента - бившия началник на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Иван Баканов, който също е  обвинен  в корупция. Разследването срещу секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана Рустем Умеров също продължава.

Турбуленцията по върховете

се засилва и от слуховете за предстоящи избори.

Поне предишното табу по тази тема е премахнато: никакви избори до края на войната. Зеленски продължава да свързва изборите с дългосрочно прекратяване на огъня, но възможният формат на гласуване вече се обсъжда активно във Върховната рада.

В украинското общество броят на подкрепящите  провеждането  на избори възможно най-скоро нараства. Докато 78% от анкетираните в началото на 2025 г. са били за провеждане на избори едва след подписване на мирен договор, до края на годината този дял е спаднал до 59%. Броят на тези, които вярват, че изборите са възможни дори при временно прекратяване на огъня, обаче се е увеличил от 9% на 23%. 

Очакването да има избори вдъхнови не само ветераните от опозицията, но и една от водещите фигури в политиката на Украйна - бившият главнокомандващ на украинските въоръжени сили, Валерий Залужни. След като преди това избягваше открита конфронтация с президента, Залужни даде  интервю, в което критикува Зеленски, обвини го в натиск и на практика го държи отговорен за провала на контраофанзивата през 2023 година.

Този подход е неподходящ за статута на настоящия посланик в Лондон, но е напълно подходящ за бъдещ кандидат за президент. Опозицията вече се възползва от хода на Залужни: лагерът на бившия президент Петро Порошенко

започна да нажежава напрежението,  

твърдейки , че срещу Залужни се готви опит за покушение и че заминаването му за Лондон е средство за спасяване на живота на бившия главнокомандващ.

Въпреки това липсата на ясен график за провеждане на избори политическата конкуренция се разпалва, но много бързо отшумява. Залужни, например, веднага след като направи остри изявления за Зеленски, предпочете  да избегне  директен въпрос за президентските му амбиции. А дискусиите за евентуални избори си остават просто приказки, докато основният въпрос за Украйна е да избере между продължаването на войната и трудните компромиси, които Москва се опитва да наложи. Отговорът ще се определи от по-нататъшното развитие на вътрешнополитическата обстановка в Украйна.

Превод: Faktor.bg