Не е вярно, че еврозоната ще разболее българската икономика, напротив еврозоната ще я оздрави, ще я разтовари от недобри практики. Това заяви в интервю за БГНЕС финансистът Румен Гълъбинов.
Според него България продължава да има възможност за присъединяване към еврозоната през 2025 г., но от политиците зависи дали това ще се случи. „Възможно е, но дали ще е по-малко или повече вероятно зависи от политическия процес в страната. Дали ще продължим да правим начесто избори, дали ще имаме възможност да съставим правителство при това стабилно, което да има хоризонт поне 1 година напред, за да може да финализира членството ни в еврозоната, сухопътен Шенген и влизането ни в ОИСР“, обясни Гълъбинов.
Коментирайки дали страната ни наистина е готова за приемането на еврото, той подчерта, че макроикономическите показатели и към средата на тази година ще отговарят на повечето от критериите по Маастрихт за членство в еврозоната. „Единствената въпросителна е относно инфлацията. И там, ако не отговаряме, ще е с много малко. Дори може да бъде пренебрежимо малко отклонението към средата на годината. Нашата инфлация да бъде равна на трите държави с най-ниска инфлация плюс 1.5, както е по Маастрихтския критерий“, посочи Гълъбинов и добави, че всички останали показатели – дълг, лихвени проценти, валутен курс – отговаряме. „Отговаряме и то с доста преднина. Дефицитът също ще е под 3%. Тук не трябва да има съмнение, че няма да отговаряме на критериите“.
Според него съмненията по-скоро могат да се породят от това дали някои стопански субекти и някои отрасли от икономиката на България, ще успеят да се адаптират. Става дума за структуроопределящи отрасли, където все още работещите се осигуряват на минимална заплата. „Те трябва по най-бързия начин да се адаптират. Защото след приемането в еврозоната такава практика ще е трудно осъществима и няма да се толерира от регулаторна и надзорна гледна точка“, заяви финансистът.
Той припомни че сме си поставили за цел да свием сивата икономика и да увеличим данъчната събираемост, както и постъпленията от осигурителни вноски в пенсионната и здравната осигурителни системи.
„Приемането на еврото е силно оздравителен процес за българската икономика, а не обратно както се представя. Не е вярно, че еврозоната ще разболее българската икономика, напротив еврозоната ще я оздрави, ще я разтовари от недобри практики, ще усили възможността на държавата да събира повече данъци и осигуровки и като цяло ще увеличи конкурентоспособността на целия български бизнес и в европейски, и в световен мащаб. Т.е. нашите предприемачи ще могат много по-уверено и с много по-голямо самочувствие да работят на външните пазари“, категоричен е Румен Гълъбинов.
Еврото също така ще съдейства и за увеличаване на инвестициите. Те може и да не нараснат 10 пъти, както е било в Австрия след приемането на единната валута, но е достатъчно да нараснат, за да се почувства едно оживление в България, смятат финансистът.
„По съвсем различен начин България, като член на еврозоната, ще привлича вниманието на чуждестранните инвеститори. Ние вече ще имаме друга репутация, по друг начин ще гледат и кредиторите. Може да се изкачим и по-нагоре, да отидем на рейтинг А. Тогава условията за кредитиране ще са по-благоприятни“, каза Гълъбинов. /БГНЕС
Фактор
Според него България продължава да има възможност за присъединяване към еврозоната през 2025 г., но от политиците зависи дали това ще се случи. „Възможно е, но дали ще е по-малко или повече вероятно зависи от политическия процес в страната. Дали ще продължим да правим начесто избори, дали ще имаме възможност да съставим правителство при това стабилно, което да има хоризонт поне 1 година напред, за да може да финализира членството ни в еврозоната, сухопътен Шенген и влизането ни в ОИСР“, обясни Гълъбинов.
Коментирайки дали страната ни наистина е готова за приемането на еврото, той подчерта, че макроикономическите показатели и към средата на тази година ще отговарят на повечето от критериите по Маастрихт за членство в еврозоната. „Единствената въпросителна е относно инфлацията. И там, ако не отговаряме, ще е с много малко. Дори може да бъде пренебрежимо малко отклонението към средата на годината. Нашата инфлация да бъде равна на трите държави с най-ниска инфлация плюс 1.5, както е по Маастрихтския критерий“, посочи Гълъбинов и добави, че всички останали показатели – дълг, лихвени проценти, валутен курс – отговаряме. „Отговаряме и то с доста преднина. Дефицитът също ще е под 3%. Тук не трябва да има съмнение, че няма да отговаряме на критериите“.
Според него съмненията по-скоро могат да се породят от това дали някои стопански субекти и някои отрасли от икономиката на България, ще успеят да се адаптират. Става дума за структуроопределящи отрасли, където все още работещите се осигуряват на минимална заплата. „Те трябва по най-бързия начин да се адаптират. Защото след приемането в еврозоната такава практика ще е трудно осъществима и няма да се толерира от регулаторна и надзорна гледна точка“, заяви финансистът.
Той припомни че сме си поставили за цел да свием сивата икономика и да увеличим данъчната събираемост, както и постъпленията от осигурителни вноски в пенсионната и здравната осигурителни системи.
„Приемането на еврото е силно оздравителен процес за българската икономика, а не обратно както се представя. Не е вярно, че еврозоната ще разболее българската икономика, напротив еврозоната ще я оздрави, ще я разтовари от недобри практики, ще усили възможността на държавата да събира повече данъци и осигуровки и като цяло ще увеличи конкурентоспособността на целия български бизнес и в европейски, и в световен мащаб. Т.е. нашите предприемачи ще могат много по-уверено и с много по-голямо самочувствие да работят на външните пазари“, категоричен е Румен Гълъбинов.
Еврото също така ще съдейства и за увеличаване на инвестициите. Те може и да не нараснат 10 пъти, както е било в Австрия след приемането на единната валута, но е достатъчно да нараснат, за да се почувства едно оживление в България, смятат финансистът.
„По съвсем различен начин България, като член на еврозоната, ще привлича вниманието на чуждестранните инвеститори. Ние вече ще имаме друга репутация, по друг начин ще гледат и кредиторите. Може да се изкачим и по-нагоре, да отидем на рейтинг А. Тогава условията за кредитиране ще са по-благоприятни“, каза Гълъбинов. /БГНЕС
Още от Бизнес
Милен Велчев и Николай Василев говорят на различни езици - две царски юпита, два различни прочита на кабинета „Радев“
Единият вижда стабилност в лицето на Гълъб Донев, другият определя бюджета му като „свинщина“ и настоява той да бъде изхвърлен
NYT: Близо 1 млн. фенове на Тръмп са загубили почти 4 млрд. долара от мемкойна $TRUMP
Според изданието моделът на мемкойна е бил структуриран така, че да носи приходи на Тръмп независимо дали цената на токена се покачва или спада.
CNN: Решението на Тръмп да не поднови споразумението с Мексико и Канада създава още повече несигурност
През 2024 г. САЩ са внесли стоки на стойност над 900 милиарда долара от двете съседни страни