Ситуацията в КТБ далеч преди момента на затварянето й е била достояние на регулатора в лицето на управление "Банков надзор" на БНБ. Това се казва в анализ на екип от Центъра за либерални стратегии, Програма "Достъп до информация" и Асоциация "Прозрачност без граници".

Обвиненията за проспиването на всичко, което се е случило в КТБ, въпреки че поне от 2013 г. (а частично и по-рано) то е публично достояние, са напълно основателни, се посочва в доклада, цитиран от "Дневник". Той е придружен и от доклад от надзорна инспекция в банката от есента на 2010 г. Документът, който е класифициран като банкова тайна, сега се публикува от авторите на анализа.

Те подчертават, че всички индикации са, че в регулатора е имало доста добро знание за това, което се е случвало в КТБ – за поеманите рискове и за заобикалянето на правилата. Според авторите на анализа причината за пропуските не е некадърност, а умишлено затваряне на очите от страна на ръководството на БНБ, като изводите затова идват както от поведението на "Банков надзор" преди банката да започне да расте с политически протекции, така и след това, но вече заровено в секретните й надзорни инспекции.

Една инспекция от 2010 г.

Оповестеният доклад от надзорна проверка в КТБ обхваща периода 24 септември - 3 ноември 2010 г. Тя е имала за цел да направи оценка на системите за идентифициране, управление, оценка и контрол на кредитния риск, оценка на ликвидността, както и оценка на дейността на ръководството по обезпечаване на достатъчен капитал за покриване на поеманите от банката рискове.

Инспекцията излиза със заключение, че общото финансово състояние и управлението на рисковия профил на банката е на добро ниво. Въпреки това се посочва, че системата за идентифициране, оценка, наблюдение и контрол на кредитния риск се нуждае от подобрения. Освен това се предупреждава, че въпреки добрата и диверсифицирана депозитна база банката може да пострада при изтеглянето на големи суми в случай на криза.

"Депозитната база е стабилна и се отчитат положителни резултати от диверсификацията на привлечените ресурси, но въпреки това наличните концентрации повишават чувствителността на банката към изтегляне на големи по размер суми в случай на криза", пише в заключенията.

В доклада се посочват и нарушения при три кредита, отпуснати на фирми, за които надзорът преценява, че не добре е оценен рискът, но се посочва, че към датата на доклада нарушенията били отстранени.

И още доказателства в аванс

Авторите на анализа казват и че плетениците от фирми около КТБ не са били тайна за регулатора, което пък може да се види в тримесечните издания на БНБ - "Банките в България". В тях до 2007 г. като собственици се посочва не само мажоритарният акционер - "Бромак" на Цветан Василев, но и следващите по големина – ТЦ-ИМЕ и "Корси-5" като свързани с него лица.

Когато в началото на лятото на 2014 г. банката е затворена ТЦ-ИМЕ и дъщерните му дружества имат 300 млн. лв. кредити, а второто (вече под името "Принт инвест 1") – над 40 млн. лв. Това означава, че на практика регулаторът е имал пред очите си факта, че банката има големи експозиции към свързани лица.

Свързаността с тези акционери обаче изчезва от изданията на БНБ година по-късно, когато начело на надзора застава Румен Симеонов. Това съвпада и с времето, когато около банката започва да се вдига шум заради медийните придобивки на Ирена Кръстева - майка на депутата от ДПС Делян Пеевски.

Но както се видя от доклада на инспекцията от есента на 2010 г., дори под ръководството на Симеонов в банковия надзор са били наясно с проблемите в КТБ. Въпреки това заключенията след проверката, последвала затварянето на банката, са същите констатации, но с изненада.

Или накратко, регулаторът наистина е бил "пленен", но не чрез пълното му обезкървявне (нещо, което до голяма степен се случи в Комисията за финансов надзор), а чрез пленяването на конкретни ключови фигури, заключават анализаторите. Те посочват обаче, че засега само може да се гадае извън тези, които се разследват по случая, каква част от управителния съвет на БНБ и лично управителят й Иван Искров са били запознати с банката.

Възход и падение

Фалитът на КТБ… е най-големият в историята на България. Отписаните активи са на стойност от 4.22 млрд лв., което се равнява на около 5% от годишния национален доход. Преведено към размера на икономиката на САЩ, това би се равнявало на близо три трилиона долара. Сумата е по-голяма от годишните разходи на държавата за национална отбрана и сигурност, за образование, за здравеопазване или за всички социални плащания извън пенсиите. Тя е приблизително равна на сумата на всички пенсии за половин година. Изплащането само на гарантираните влогове на граждани увеличи публичния дълг на България с близо 20%.

Така авторите на проекта, който цели да разкрие събитията около КТБ и да проследи причините за тях, мотивират работата си. И също заради опасенията, че липсата на сериозно изследване на всички обществено-политически аспекти на явлението КТБ да доведе до загуба на уроците от нейния провал и до неспособност на българското общество да предотврати бъдещи опити за хващане на държавата му в плен.

Отбелязва се, че текущите разследвания от страна на прокуратурата и на парламента досега се плъзгат по легалистки и политически повърхности и не е сигурно дали ще изкарат на повърхността скритите, преплетени механизми за хващане на държавата в плен дори при огромния мащаб на провала КТБ.

Затова трите неправителствени организации – Център за либерални стратегии, Асоциация "Прозрачност без граници" и Програма "Достъп до информация", – са решили да се обединят в общо усилие.

"Стратегическата ни цел е да помогнем за създаването на истински капацитет на българските публични институции да служат по автентичен начин на публичния интерес и за значителното намаляване на тяхната податливост към хващане в плен и към корупция. За постигането на тази цел ще се стремим към три неща: да разкрием механизмите за хващане на държавата в плен, да очертаем промени в институциите и законите, да създадем публичност на темата за случилото се с КТБ", обявяват организациите. Всички публикации по проекта могат да се следят на сайта "КТБ - какво се случи?".