Нетният ефект от прилагането на европейските фондове върху българската икономика е положителен, обяви вицепремиерът, отговарящ за еврофондовете и икономическата политика Томислав Дончев при представянето на ефекта от инвестициите чрез фондовете на ЕС за периода 2007-2013 г.

Реалният БВП в края на първия програмен период в 2015 г. е с 10.1% по-висок отколкото в сценарий, в който България не би разполага с възможност да инвестира средства по линия на седемте оперативни програми, Програмата за развитие на селските райони и Програма "Рибарство", посочи Дончев, цитиран от преслужбата на Министерски съвет. 

Данните от макроикономическия модел за оценка на въздействието на инвестициите, реализирани със средства от ЕС SIBILA (Simulation (model) of Bulgaria's Investment in Long-term Advance - Симулационен модел на българските инвестиции в дългосрочен растеж - бел. ред.), показват, че средствата от ЕС имат ключово значение за възстановяването на българската икономика от настъпилата през 2009-2010 г. финансова и икономическа криза, посочва вицепремиерът.

Този ефект се виждал и върху нарасналия експортен потенциал на предприятията. В края на 2015 г. износът на България е по-висок с 1.6% спрямо сценарий, в който страната няма възможност да инвестира средства от европейските фондове. Един от най-важните ефекти от разходването на средствата по линия на Кохезионната политика в страната със силно положително дългосрочно въздействие върху българската икономика е кумулативното нарастване на обема на частните инвестиции с 32.8% към края на 2015 г. спрямо сценария, в който европейските фондове отсъстват, допълва Дончев. 

Налице е положително нетно въздействие върху бизнес индикаторите на предприятията. На национално ниво то се свежда до 35% по-високи нива на инвестициите във фирмите, 24% увеличение в разходите за възнаграждения, 20% нарастване в произведената продукция на предприятията, 11% нарастване на приходите от дейността, показват още данните на правителството. 

"Мит е, че живеем само и единствено от еврофондовете", коментира Дончев. "Вярно е, че те заемат близо 80% дял от публичните инвестиции, но наред с това, ако съпоставим европейското финансиране към публичните разходи изобщо за периода 2007-2013 г., то възлиза на 9%. България получава от европейския бюджет пет пъти повече, отколкото внася, а разликата между внесеното и реално полученото по линия на европейските фондове е минимум 6 млрд. евро", подчерта вицепремиерът.  Според него тези данни трябва да се ползват, за да има ефективно планиране и да се кроят по-добре мерките в следващите години. Той напомня, че интензивното финансиране, което е налично сега, ще продължи не повече от още няколко години и предстои различен тип финансиране – "моделът на "рециклираните пари", базиран на кредитни инструменти.