Илиян Василев, bulgariaanalytica.org

Ежедневникът Ведомoсти публикува статия за развитията около Турски поток, цитирайки външният министър Лавров за нуждата от гаранции за реализацията на втора тръба на Турски поток, но не от страните в региона, а пряко от Брюксел. Това издава нервност в Кремъл, която е логична на фона на напредъка в изграждането на проекта. Това изказване е много показателно за промяната във възприятията за това, което Москва и нейния основен енергиен играч – Газпром – могат да си позволят тези дни, като несъобразяване с пазарните реалности в преследване на геополитически цели. Руският газов монопол призна през юни, че не е в състояние да осигури проектно финансиране нито от Русия, нито от чужбина. Новите санкции оставиха Газпром без избор освен да бръкне в собствения си джоб – програмата за капиталови разходи за 2017 година. Банките и инвестиционните фондове просто пренебрегнаха запитванията на руската газова компания, опасявайки се от несигурността около проекта и и ответни мерки на американските власти във връзка със санкциите. 

Свързаните с Турски поток инвестиции, които Газпром трябваше да направи, могат да скочат – от 41.9 на 91.9 милиарда рубли ($1,5 милиарда), но това още не намира отражение в напредъка при строителството на газопровода.
 
До последните изявления на Лавров, Газпром упорито и настойчиво отстояваше позицията, че Турски поток трябва да се смята за свършен факт, извън възможностите за влияние на ЕК, включително неговата втора линия и нейния оншорен сегмент. Кремъл дори се ангажира с пропагандни инфоудари, че тръбополагащия кораб – Пионерски дух /Pioneering Spirit/ полага едновременно двете тръби още от самото начало, загърбвайки напълно законния висящ въпрос относно сигурността на търсенето и инфраструктурата при входа на пазара на ЕС. Целта на подобни заявления, които трудно намират опора в информациите от хода на работите и от нервността в изявлението на Лавров, трябваше да добавят достоверност към политиката на Москва да заобиколи Украйна и да лиши от руски газ Транс-Балканския газопровод.
 
Паралелно с изявите на Лавров и на негови заместници по-рано, Газпром развиваше информационната си кампания с оптимистични твърдения в края на септември, около посещението на Путин в Анкара, че вече е осигурил финансирането от $ 340 million за оншорната част, продължение на газопровода Турски поток в Турция. Беше основана и съответната джойн-венчър компания между Газпром и Боташ с ясното послание – Турски поток е необратим.
 
Да припомним някой факти. Първоначално обявените разходи по Турски поток бяха около $ 7 милиарда, като сметката ще трябва да бъде увеличена с последните актуализации за частта в Турция. Но това едва ли ще бъде окончателната цифра. Ако сметнем направените разходи до този момент по проекта Южен поток, които Газпром трябва да амортизира по някакъв начин или да просто да ги отпише като загуба, летвата минава $ 5.6 милиарда, което в рублево изражение са внушителните 400 милиарда рубли. Това стряска на фона на планирания за 2018 година бюджетен дефицити от близо 2 трилиона рубли и значителните реални съкращения в критични за обществото социални разходи, разходи за образование, наука и култура. Оценките за устойчив и критичен недостиг в бюджета и капиталовия ресурс, пред очакваните нови американски санкции, чийто ефект, според човек с близко познаване на публичните финанси на Кремъл – Алексей Кудрин, е силно недооценен, очевидно външният министър Лавров, като топ имидж мейкъра и миночистач на Президента Путин, не е имал друг ход освен да признае очевидното – Русия повече не е в състояние да преследва политиката „можем да финансираме всичко“.
 
Нараства тревогата сред руския политически и бизнес елит, показател за което е реакция на бившите министри Герман Греф и Алексей Кудрин, които се изказаха сами или одобриха твърдения на подчинени, против разточителността на Газпром и Роснефт на фона на свиващ се бюджет ,икономика и нарастващи проблеми преди изборите за президент. Тъй като двете компании се намират на директно подчинение на Путин – рязката критика прозвуча за много наблюдатели като сигнал, че Кремъл няма пространство за маневриране преди да признае новите червени линии пред финансирането на геостратегически проекти.
 
Проектът Турски поток, според първоначалния замисъл, включваше две линии по 15.75 милиарда кубически метра по дъното на Черно море до Турция. Докато доставките по една линия можеха да бъдат усвоени в рамките на потребностите на турския газов пазар, смисълът на втората „виси“ върху гарантирания достъп до пазара на ЕС, а такъв на този етап изглежда като минимум несигурен.
 
turkish stream
 
Дължината на морския участък е 937 км. Изграждането на първата линия се очаква да бъде завършена през март 2018, а на втората през 2019 година, което само по себе си предполага, че едновременното им полагане не влиза в текущите планове. Има нещо странно в развитието на проекта, ако се проследява движението на тръбополагащия кораб „Пионерски дух“. В ранния септември, СЕО-то на Газпром Алексей Милер информира обществеността, че след началния старт, който бе даден от Владимир Путин на 23 юни т.г., вече са завършени 220 км от дълбоководната част. Това грубо представлява около 20 % от цялата дължина, като Газпром обеща, че ще бъдат полагани по 5 км на ден. Ако това е вярно, постигнатата дължина на полагане трудно може да се оцени като успех или постижение. Напротив.
 
Новата карта, която Газпром публикува, с отметката за координати на тръбовополагащия кораб към 28 октомври, потвърждава, че дистанцията от руския бряг е в този порядък – 220 км. В съчетание с изказването на Лавров и неговите „задължителни“ гаранции от ЕК, това може да означава само едно : Кремъл иска да бъде сигурен, че американските санкции в третата им фаза – след 29 януари 2018, които се очаква да имат специално отражение върху експортните газопроводи на Газпром – Северен поток – 2, Турски поток и Силата на Сибир, няма оставят втората тръба неизползвана и финансирана от оборотния паричен поток на компанията. „Като се има пред вид неудачния опит с Южен поток, – заяви Лавров, – ние ще сме готови да продължим работата /по втора тръба на Турски поток-И.В./ само след като получим солидни правни гаранции от Брюксел“.
 
Руската дипломация най-накрая призна, че не е в състояние да обезпечи на двустранна основа свободното преминаване на руския газ в Юго-Източна Европа през Турски поток, което оставя всички нейни постижения – подписаните „пътни карти“ в България, Сърбия и Унгария без особено значение. Въпреки че новите пояснения, които направи тези дни Държавния департамент на САЩ, указват на вероятността новите американски санкции да засягат предимно проекти, с мажоритарно руско участие в трети страни, започнати след 2 август, когато основните санкции по CAATSА – законът за противодействие на противниците чрез санкции –  влязоха в сила, те с голяма вероятност ще засегнат ако не самата втора линия на Турски поток, то продълженията на сушата в Турция и особено работата в страните от ЕС, за които няма валидни подписани договори. А това автоматически означа, че втората тръба не е обоснована.
 
Ведомости цитират неназовани източници от Газпром, които твърдят, че вече са положени 450 км тръби, което по координатите на „Пионерски дух“ би трябвало да означава, че работата се води по двете тръби, а това опровергава логиката зад изказването на Лавров. Бърз поглед върху координатите на кораба в сайта MarineTraffic.com днес, които според Газпром вече са в изключителната икономическа зона на Турция, показват, че корабът е на около 240 км от руския бряг или приблизително там, където Милер е сочил в началото на септември. Тези противоречия и трудности при разбирането на действителните параметри на напредъка по проекта Турски поток говорят за труден и в известна степен мъчителен процес на отрезвяване в щаба на Газпром, при хармонизиране на геополитически амбиции с пазарните реалности и ограничения, с които компанията трябва да живее.
 
Още повече че през следващата година, погашенията по над $ 45 милиардния дълг на Газпром, ще бъдат в рекордни размери – $ 11,7 милиарда, което неизбежно ще принуди компанията да приоритизира и съкрати инвестициите си.
 
Тези плахи прояви на смирение в Москва могат да „угасят“ мечтата Турски поток като тръба за ЕС и да принудят Газпром да работи в рамките на своите възможности.