След физическите убийства и до днес продължава терорът срещу историята и истината, сякаш живеем в съветска губерния, а не сме част от свободна и просветена Европа

Комунизмът няма изличаване, дори и да изчезне като човеконенавистна идеология, ще останат раните, които нанесе на българите – физически, морални и духовни.

9 септември 1944 година е само началото кулминацията на тоталното комунистическо господство в България за 45 години напред. Няма селище в Родината, в което и до днес – 32 години след демократичните промени, да не личат тези кървави следи. 

Малкото село Илинден в Пиринско, което навремето се е казвало Либяхово, е нагледен пример за повратностите на времето и подмяната на историята.

В центъра на селото от няколко десетилетия, та и до днес стърчи паметник с посивяла от времето мраморна плоча. На нея най-отгоре е изсечена петолъчка със сърп и чук, а под тях са подредени 13 имена на „Борците загинали в борбата срещу фашизма и македонските върховисти“. Срещу имената на въпросните „герои“ е изписано уточнението „зверски убит“ или „подло убит“. Паметникът е издигнат от Съюза на борците против фашизма в Илинден и е съвсем в духа на тоталитарните комунистически традиции, нищо, че историците ни са категорични, че у нас никога не е имало фашистки режим, а още по-скандално и срамно е върховистите – дясното крило на славното ВМРО да се отъждествяват с фашистите.

Плочата с имената на "героите" комунисти

За някои от тези подло или зверски убити „жертви“ родовата памет на Илинден е запазила съвсем други представи. В очите и спомените на хората от района те са жестоки убийци, мародери и терористи. Това потвърждава и родовата история на Зимбилевия род, един от най-старите и уважавани в района и Източна Македония. Главата на рода Иван  Зимбилев  40 години е кмет на селото по турско време. Неговият син е Атанас  Зимбилев –  един от основателите на ВМРО в пиринския край, а внукът му е свещник Стоян Атаносов Зимбилев, който по-късно оглавява ВМРО в района. Фамилията е изключително близка със семейството на войводата Борис Сарафов, а членовете й са активни участници в Илинденското въстание. Съдбата на духовника се преплита драматично с името на един от фолклоризираните герои, изписан на комунистическия паметник. 

От години Голяма Богородица е празник на село Илинден. За да го отбележат тук се събират хора от цялата околност. На 15 август 1912 година, 

по време на молитва свещеник Стоян Зимбилев  е цинично разстрелян

Безбожникът, дръзнал да окървави храма, е Иван Куюмджиев, който няма родствени връзки в селото. Убиецът е известен в Неврокопско като грабител, а по-късно става член на военния съвет на ЦК на БКП. Взема участие и в  подготовката на атентата в храма "Св. Неделя" в София, извършен по нареждане на болшевишка Москва. Сътрудничи на ЦК на БКП и на емигрантския комунистически съюз. След убийството, синът му Атанас Стоянов, който е пунктов неврокопски войвода, сменя името на фамилията на Попови. През 1912 година хората го избират за кмет на Илинден, а до 1928 година го преизбират още два пъти. С името на войводата Атанас Попов е свързано и възкресението на Илинден.

През 1913 година селото е разорено и опожарено от нашествие на гръцки войски. Кметът Атанас обаче успява да организира бързо възстановяването на Илинден, докарва инженери и архитекти от София. Проектират се наново площадът, улиците, възстановява се църквата, строят  сграда на общината, читалище, насаждат се лозови масиви. Атанас събира и връща в родното място разпилените из цялата страна свои съселяни, успели да оцелеят след гръцкия погром. Но раздорите във ВМРО слагат кървав отпечатък и върху неговата съдба.

На 20 октомври 1928 година, прибирайки се към дома си е 

разстрелян подло в гръб

от Димитър Димитров  Панчелиев, известен като федералист. Убийството става пред очите на двете му дъщери, които си играят на улицата. Бащата на терориста Димитър Атанасов Панчелиев е сочен като създателя на БКП в района. Четниците на войводата Атанас Попов издирват  Димитър Панчелие и за отмъщение го убиват.

Убитият свещеник, войводата Атанас Попов и проф. Атанас Попов с баща му

Всъщност братоубийствените войни в македонската организация в Пиринско се разгарят след организираното убийство на Борис Сарафов и Иван Гарванов, но реално са подла интрига, създадена и раздухвана от Русия с дейното участие на македонци левичари, участващи в тайните комунистически организации.

На 9 септември 1944 година комунистите-македонисти предприемат саморазправа с противниците си. Блокират къщата на сина на убития кмет. Арестуват сина му Кръстьо Атанасов Попов и всичките му четници, и ги затварят в мазето на общината, третирайки ги като фашисти и врагове на народната власт. Пребиват ги от бой и им подготвят  общ гроб на границата, но по чудо са спасени от свой съмишленик.

„Каква ирония на съдбата – имената на убийците на прадядо ми и на дядо ми, на вуйчо ми са увековечени като герои на паметника в центъра на Илинден, без някой да се интересува от историческата истина,  въпреки че комунизмът в България от години е обявен със закон като престъпен“, разказва пред Faktor.bg живият наследник на революционния род проф. Атанас Попов. Той е на 87 години, но пази жива родовата памет. Известният педагог също не е пожален от репресиите на комунизма. Съвсем млад, в края на 50-те години на миналия век е изпратен принудително в лагера в Люти дол, събрал деца и внуци на македонски войводи.

„На преклонна възраст съм, но не мога да се примиря с неправдата и лъжите, които ни се натрапват като истини за нашата история. Дългогодишен кмет на Илинден, а и сега е Любен Воденов, социалист. Баща му е стар комсомолски активист и един от активните участници за издигането на паметника на активните борци в селото. Дядо му Илия Воденов също е изписан като жертва на плочата, но в целия район се знае, че е един от убийците на Михаил Даев - български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. В Неврокопско помнят, че Даев е измъчван във Воденовата къща,  а после изхвърлен полужив. Виждайки този паметник, всеки гост на селото остава с впечатлението, че тези хора наистина са „подло“ и „зверски“ убити, както пише на плочата, а те самите са 

убийци, пролели невинна кръв

заради комунистическите си пристрастия. Най-цинично и тъжно ми става, когато на Богородица, 15 август, на големия селищен празник трябва да гледам на площада как се носят радостни свирни и се вият хора край паметника на убийците, а забавляващите се млади хора нямат представа и за капчица от истината. Така беше и тази година.

На Богородица хора се вият край паметника на убийците

Воденов от 25 години е кмет на селото, дядо ми го възроди преди повече от 100 години, а той дори не може да опази и съхрани създаденото. Събориха триетажното училище – най-хубавото в района, дало светлина и просвещение на хиляди родолюбиви българи. Събориха и читалището, което носи името на Борис Сарафов. Изчезна и архивът на читалището и училището. Имам усещането, че сякаш тенденциозно се опитват да изчистят всяка следа за тези големи патриоти и родолюбци, заклеймени като фашисти. А тези македонски патриоти никога не са се занимавали с политика, освен да служат на 

чистото и свято дело за свободна Македония, обединена с Майка България

Село Илинден ме натъжава, затова и през последните години все по-рядко ходя там. След физическите убийства там и до днес продължава убийството на историята и истината, сякаш живеем в съветска губерния, а не сме част от свободна и просветена Европа“, казва с тъга и огорчение проф. Попов.

Зад селската църква в Илинден има малка плоча в памет на разстреляния по време на служба свещеник Стоян Зимбилев, а на къщата на проф. Атанас Попов е поставена паметна плоча на другата жертва на комунистите –  войводата Атанас Попов. Опит за някакъв скромен баланс, който не дава важните отговори за времето и историята.

Паметната плоча на войводата Атанас Попов

Такава е част от родовата памет в Илинден – илюстрация на тъжната истина  как българи с българи са се насъсквали и избивали физически и духовно, заради подли руски и съветски интереси.