Анализ на портала Slate

Изправен пред повтарящите се заплахи на Доналд Тръмп да придобие Гренландия „по какъвто и да е начин“, европейският лагер разполага с няколко възможни хода. Картина на един териториален, дипломатически и стратегически сблъсък.

Гренландия остава една от най-странните теми в двата мандата на Доналд Тръмп. Фактите са добре известни. Още през 2018 г. милиардерът Роналд Лаудер, наследник на козметичната империя Estée Lauder, предлага на американския президент да купи автономната датска територия. Следват повече или по-малко дискретни сондажи към Дания. Когато информацията стига до медиите, датският министър-председател, по това време на посещение в Гренландия, определя идеята като „абсурдна“. Разгневен, Доналд Тръмп отменя планираната за септември 2019 г. държавна визита в Дания.

Американският милиардер, преизбран за президент през ноември 2024 г., обаче не забравя. На 7 януари 2025 г., само дни преди встъпването си във втори мандат, първите му атаки са насочени към Канада, Панамския канал и най-вече към Гренландия. Оттогава изявленията по темата не спират. След залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро на 3 януари 2026 г. хюбрисът на обитателя на Белия дом сякаш вече няма граници.

Същия ден Кейти Милър, съпруга на заместник-ръководителя на кабинета и един от най-десните съветници на президента Стивън Милър, публикува в мрежата X карта на Гренландия в цветовете на САЩ с надпис „скоро“. На следващия ден Доналд Тръмп повтаря посланието пред група журналисти на борда на Air Force One: „Ще имаме Гренландия, нуждаем се от нея, а жителите ѝ искат да бъдат с нас.“

През последните две седмици, след военната интервенция във Венецуела, гренландската тема дори се превърна в обсесия. Изявленията валят почти всеки ден. В сряда, 14 януари, външните министри на Дания и Гренландия се срещнаха с американския си колега Марко Рубио и с вицепрезидента Джей Ди Ванс. Срещата завърши с констатация за дълбоко разногласие. Същия ден няколко европейски държави, сред които и Франция, обявиха изпращането на символичен военен контингент за кратко разузнавателно учение.

Непосредствено след това, след първа заплаха, огласена на 16 януари, Доналд Тръмп обяви на следващия ден възможно повишаване на митата срещу „провинилите се“ държави – Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Обединеното кралство, Нидерландия и Финландия – от 1 февруари и до момента, в който бъде постигнато „споразумение за пълното и окончателно закупуване на Гренландия“. Това е т.нар. „стратегия на лудия“ („madman strategy“ или „madman theory“), измислена от Ричард Никсън. Как да се ориентираме в тази ситуация? Защо Доналд Тръмп толкова настоява за Гренландия?

Егото му е ключово. Сред обсесиите му Гренландия заема особено място, редом с Нобеловата награда за мир или мечтата за образа му на връх Ръшмор. Причините са много. Доналд Тръмп е обсебен от мястото си в историята и изпитва възхищение към предшественици като Джеймс Монро, Уилям Маккинли и Теодор Рузвелт. Първият купува Флорида от Испания през 1819 г., вторият стои зад анексията на Хавай през 1898 г. и придобива Пуерто Рико след Испано-американската война, а третият ръководи изграждането на Панамския канал в началото на ХХ век.

Към това се добавят покупката на Луизиана от Томас Джеферсън през 1803 г., придобиването на Аляска от Русия по време на мандата на Андрю Джонсън, както и покупката на Американските Вирджински острови от Дания през 1917 г. от Удроу Уилсън. Несъмнено Доналд Тръмп е наясно, че евентуална покупка на Гренландия би представлявала най-голямото териториално придобиване в историята на САЩ по площ.

Редките земи, металите и енергийните ресурси също са решаващи. В Гренландия натрупването на геоложки пластове, защитени от ледовете, обяснява изобилието от индустриални метали като желязо, никел, мед и сребро, както и стратегически суровини – цинк, литий, манган, кобалт, графит, злато, диаманти, рубини и, разбира се, редки земи като ербий, тулий и прометий. Това представлява сериозен залог за администрацията на Тръмп заради доминацията на Китай при редките земи – около 70% от световното производство. Островът разполага и с петролни находища, макар рентабилността на експлоатацията им да остава под въпрос.

Проектът „Златен купол“ – космическият противоракетен щит, който Доналд Тръмп иска да изгради – придава допълнително значение на Гренландия, тъй като островът се намира по най-кратката траектория на ракети, изстреляни от Русия или Китай.

Т.нар. проход GIUK също е ключов. По време на Студената война Гренландия се намираше на една от най-важните стратегически морски оси – Гренландия–Исландия–Обединеното кралство, която разделя Атлантика от Арктика.

Към това се прибавя и „голямата арктическа игра“. С топенето на ледовете морските пътища през Северния полюс ще станат плавателни, което ще доведе до революция в световната търговия, добива на метали и въглеводороди и до ожесточена конкуренция между САЩ, Русия, Китай, Европа и Канада.

Какви опции има Доналд Тръмп? Първият вариант е ухажване на Гренландия. След речта си на 7 януари 2025 г. той изпрати Доналд Тръмп-младши на визита на добра воля, която не даде резултат. През март 2025 г. вицепрезидентът Джей Ди Ванс и съпругата му Уша посетиха американската космическа база Питуфик, бивша авиобаза Туле. Когато стана ясно, че посещението им в Нуук ще предизвика протести, двамата си тръгнаха след едва тричасова визита.

Втората опция е заплахата и изнудването. След провала на първия подход президентът се връща към предпочитаната си тактика – представяне на волята му не като преговори, а като свършен факт с цел унижение и сплашване на отсрещната страна. Това е „наръчникът на Тръмп“, чрез който той вече изтръгна отстъпки от ЕС по митата и от страните в НАТО по отношение на военните бюджети. Сега той обявява наказателни мита срещу осем европейски държави, защото отказват да се откажат от суверенитета си.

Покупката на Гренландия е друга възможност. Над 40% от територията на САЩ е придобита чрез покупки. Още през 1867 г., при сделката за Аляска, идеята за Гренландия е обсъждана. През 1946 г. Хари Труман прави тайно предложение от 100 млн. долара на Дания. Днес циркулират суми от 700 млрд. долара или дори 1 трилион за 20 години.

Непремерените изявления от последните месеци обаче правят този вариант по-малко вероятен. Американското общество, изправено пред инфлация и забавена икономика, не изглежда склонно да го подкрепи. Гренландците също са против присъединяване към САЩ, както и Дания. Провеждането на референдум в Гренландия изглежда неизбежно, а заплахите вероятно само са повишили цената.

Друг вариант е договор за свободна асоциация, по модел на споразуменията с Маршаловите острови. Гренландия би останала независима, но САЩ биха получили икономически и стратегически предимства. Юридическият проблем с Дания обаче остава, а подобен изход би изглеждал като политически неуспех за Тръмп.

Независимостта на Гренландия е още една хипотеза. След отделяне от Дания островът трудно би устоял на натиска на Вашингтон. Изборните резултати от 11 март 2025 г. обаче показаха обратен ефект – център-дясната партия „Демокраатит“ спечели, а Йенс-Фредерик Нилсен стана премиер.

Военната интервенция остава теоретична възможност. САЩ имат повече войници на острова от Дания, но последиците биха били катастрофални. Датският премиер Мете Фредериксен вече предупреди, че това би означавало край на НАТО.

Какви са опциите на европейските държави? Изпращането на символични военни мисии, откриването на френско консулство в Гренландия и евентуалното изграждане на европейски военни бази биха изпратили ясно послание към Вашингтон. Референдумът за бъдещето на острова изглежда неизбежен, а използването на съществуващите споразумения от 1951 г. дава на САЩ право на бази, без промяна на суверенитета.

Европа може да предложи и икономическа алтернатива – създаване на гренландска национална минна компания, която да дава приоритет на американски, европейски, канадски и австралийски фирми. Принципът „око за око“ също остава валиден: всяка агресивна стъпка би довела до ответни мерки и до затваряне на американските бази в Европа.

Светът се промени радикално през последните пет години. Илюзията за връщане към „нормалното“ вече не съществува. Всичко останало е въпрос на политическа воля./ БГНЕС