Две ярки фигури от българския обществен и политически живот получиха международно признание

На 31 август Полският Европейски център „Солидарност“ връчи в Гданск почетното си отличие за заслуги в борбата за свобода и демокрация в Източна Европа на писателя Стефан Цанев и посмъртно на президента Желю Желев. „Медалът на благодарността“ е отличие за чужденци, които са споделяли духа и идеалите за демокрация и свобода на профсъюза Солидарност - символ на го-дините на прехода в Централна и Източна Европа. Пет личности бяха отличени тази година. Желю Желев и Стефан Цанев за разкритията и даване на гласност във връзка с движението на горяните. Отличени са още и Манфред Маск от Германия посмъртно Василий Стус, поет и дисидент от Украйна, загинал в руски концлагер и посмъртно Лейн Киркланд американски лидер на синдикалното движение, подкрепил борбата на профсъюза "Солидарност" 1980. Лех Валенса трябваше да присъства, но отложи участието си по здравословни причини. 

Faktor.bg предлага на своите читатели словото на дъщерята на д-р Желев Станка Желева, произнесено след връчването на отличието.


След руската агресия в Украйна „Фашизмът“ на д-р Желев е по-актуален от всякога


Бих искала да благодаря за голямата чест да бъда тук и да получа тази награда, която е огромно признание за делото и идеите, които защитаваше моят баща Желю Желев — първият демократично избран президент на България след падането на комунизма.

В началото на 1990 г., баща ми като лидер на българската опозиция, направи обиколка на Европа. По негово изрично настояване пристигна тук в Гданск, за да срещне и лично да се запознае с Лех Валенса, основателя на «Солидарност». Желю Желев дълбоко ценеше човека, който през 1980 г. оглави протестите в Гданск и се превърна в символ на борбата за свобода и демокрация на полския народ. Той приемаше Лех Валенса като съмишленик, искрено му се възхищаваше  и изпитваше най-дълбоки приятелски чувства към него.

През 1967 г. баща ми написа «Фашизмът» - книга, която анализира структурата на тоталитарната държава. Книгата е написана така, че четейки за фашистка Германия, читателят открива описание на  комунистическия СССР. 
Двата режима са като разнояйчни близнаци с тази разлика, че фашистка Германия е изградена върху крайно националистическа идеология и има частна собственост, а СССР проповядва интернационализъм и собствеността е изцяло държавна. 
Ръкописът на книгата се разпространяваше в продължение на 15 години от ръка на ръка и едва през 1982 година беше отпечатан. По-следва огромен скандал, книгата бе иззета и забранена, а баща ми подложен на натиск и преследване от службите на Държавна сигурност. Това по никакъв начин не го спря да направи публично достояние убежденията си и да критикува открито тоталитарните режи-ми в България, Източна Европа и СССР. «Фашизмът» превърна баща ми в една от най-изявените фигури на дисидентското движение в България и в Европа.

Баща ми не беше класически политик - той беше

идеалист, интелектуалец, визионер, но преди всичко философ, учен, дълбоко убеден либерал и демократ

 Отчаян оптимист, както се самоопределяше, той остана верен на своите принципи и убеждения и не се страхуваше да ги защита-ва и отстоява публично. 
Беше противник на всички форми на насилие, противопоставяше се на тоталитарните режими и вярваше в бъдещето на свободна и демократична Европа - Европа без граници, построена на принципа на толерантността, взаимното уважение и защитата на човешки-те права. 

През 1989 г. с падането на Берлинската сте-на всички ние, европейците, вярвахме, че тоталитарните режими и войните в Европа са затворена страница от европейската история.  За съжаление демокрацията и свобода-та се оказаха не даденост, а ценности които трябва да защитаваме и отстояваме всеки ден. 

Баща ми казваше, че би бил най-щастливият човек, когато неговата книга «Фашизмът» престане да бъде актуална, защото това би означавало, че тоталитарните режими са останали в миналото. Уви, днес книгата му е по-актуална от всякога. 33 години по-късно мирът и демокрацията в Европа и в света са заплашени от Русия и Китай - два тоталитарни режима, еволюирали от комунизъм към фашизъм. 

През 1989 година баща ми написа нов пред-говор за „Фашизмът“, в който казва: “…При демонтажа на комунистическия вариант на тоталитарната система, за определен период той може да деградира до равнището на фашизма, на по-нестабилния тоталитарен режим. В този смисъл фашизмът ще бъде огромна крачка напред към демокрация. Защо-то пътят по който нашата комунистическа система непременно ще се разпада е един: от тоталитаризъм към демокрация с много-партийна система…“

В този смисъл „Фашизмът“ продължава да бъде източник на оптимизъм за бъдещето на Европа и света.  В него е описано не само фашизирането на Русия, но и издигането на т.нар. „нелиберални демократи“ в някои Източноевропейски страни. За тях той казва: „…Който обещава да прави демокрация чрез усъвършенстването на тоталитарната система, занимава се с най-долнопробна демагогия…“

След разпадането на СССР, през 1999 г. управлението на Русия беше поето от Путин, кадър на КГБ, с носталгия по славното минало на СССР и болни руски имперски амбиции.  
Путин превърна Русия във фашистка държа-ва по дефиниция - с частна собственост и  ултранационалистическа идеология. Използвайки методите на КГБ в продължение на 23 години, Русия се месеше неофициално във вътрешната политика на европейските демокрации посредством корупция, шантаж, информационна и кибер война, саботажи. 
Най-силно изложени на нейните активни мероприятия бяха и продължават да бъдат бившите комунистически държави.
България е типичен пример за отровното влияние на Русия. Грубото й вмешателство във вътрешната политика, корупцията, манипулацията на политическия и икономически живот на страната, доведоха до създаването на олигархичен проруски политически модел, свързан с бившите български и руски тайни служби и, в крайна сметка, до нестабилна политическа власт, с подчинено на Москва служебно правителство и президент. 

На 24.02.2022 г. Русия нападна Украйна. Путин, който дълбоко презира демокрацията, като система на политическата слабост, беше убеден, че Европа, погълната от вътрешнополитическите си и социално-икономически проблеми, няма да реагира на нападението и окупацията на  една суверен-на европейска държава.
Тази предизвестена война предизвика икономическа, енергийна и политическа криза в света и Европа, но и роди истинска вълна на солидарност и единство на европейските на-роди пред заплахата за техните свободи и демократични ценности. Всички те се обединиха, в защита на един от тях - украинския. Украйна, която Путин считаше за изконна част от Руската империя и «руския свят» по-казва невероятна храброст и героизъм в за-щита на своя суверенитет, свобода и независимост.

Войната в Украйна е не само война между две държави, тя е война между два свята, между две политически и ценностни системи, между тоталитаризма, национализма, империализма и демокрацията, между диктатура-та и свободата. 

Десетилетия по-рано баща ми описва във „Фашизмът“ днешна тоталитарна Русия, коя-то е във „фаза на нестабилност, така да се каже, на структурна недостатъчност, и тя, за да се съхрани, не може с друго да компенсира, освен чрез все по-честото и открито из-ползване на насилието, репресията, терора.“ Една фаза в разграждането на тоталитаризма от фашизъм към демокрация. Младите демокрации от 90-те години може да са под атака от реваншистка Русия, но баща ми беше оптимист, че с това само се отлага неизбежният фалит на „нелибералните демокрации“. 

Насилието, репресията, терорът са признаци на структурната нестабилност на днешните тоталитарни режими. Това не означава, че те трябва да се игнорират или толерират. Макар и в процес на разпадане, те са опасни за човечеството и света. Демокрацията и свободата трябва да се отстояват всеки ден. И всеки от нас е отговорен за това.