Лявото в България е номинално, карат се два големи клана

Църквата да спре злоупотребата - православието да се използва като фолклорен елемент към българщината, казва известнитят богослов

Интервю на Мая Стоянова

- Проф. Янакиев, вече са събрани над 420 хил. подписа за референдум за изборните правила, ще може ли това допитване да се реализирара по време на евровота?

- В инициативния комитет не сме обобщили напълно числата на получената подкрепа на идеята за референдум. Но имаме данни, че значително е надмината дори цифрата на изискуемото от закона. Затова първо трябва да благодарим на всички онази граждани, които се подписаха под тази инициатива. Макар партиите да подпомагаха подписката, хората са се подписвали под идеята за референдума и това трябва дебело да се подчертае. Не са се подписвали за ГЕРБ, за Реформаторския блок и т.н., още повече, че и много други организации, сред които и Ранобудните студенти, и Протестна мрежа участваха в събирането на тези подписи. От тук нататък сме си поставили за цел да продължим събирането на подписи още известно време, защото си даваме сметка какво евентуално ще последва, ако ги внесем сега. Има възможност определени хора да са подкрепили идеята с непочтени намерения, да се попълвали неверни данни, да са се подписвали по няколко пъти, тоест, да са действали с цел да бъде опорочена тази гражданска инициатива. По тази причина решихме поне още една седмици да събираме подписи, за да можем значително да надхвърлим броя на задължителните по закон. Трябва да сме напълно сигурни, че когато внесем тези подписи в парламента, дори и да се окаже, че злонамерени хора са злоупотребили, подписите да бъдат над прага, който се изисква. А когато това се стане факт – няма никакъв начин референдумът да не се проведе. Законът в това отношение е ясен – при положение, че толкова много български граждани са заявили, че биха искали да участват в такъв референдум, който по някакъв начин засяга всички. Предишният за АЕЦ “Белене” беше изцяло в прерогативите на изпълнителната власт, то този референдум засяга плътта на демокрацията, самите правила на политическото в страната. След като внесем подписите, след като обработим и приключим документацията – референдумът ще трябва да се проведе. И чак тогава вече ще започне същинският дебат – как би трябвало по-добре да се отговори на трите въпроса – за задължително, мажоритарно и електронно гласуване. Спекулира се, че са задени едва ли не подвеждащо, за да им се отговори с “да”. Но това е злонамерена контрапропаганда на управляващите, които бяха против това допитване до народа. Ние събираме подписи, за да има референдум, а не за да се отговори с “да”, защото има и вариант “не”. Най-важно е да се чуе волята на суверена. Но управляващите се обявиха решително против този референдум и започнаха пропаганда срещу него, след което приеха набърза ръка един Избирателен закон, в който нищо съществено не се е променило и не е отговорил на никакви очаквания. Станахме чисто и просто свидетели на партийни боричкания и некрасиви компромиси след егоцентрични конфликти между управляващите.

- Защо мнозинството в НС се съпротивлява срещу идеята на президента за референдум, защо искат на всяка цена да прокарат този Изборен кодекс?

- Новият Изборен кодекс е резултат от дълъг, сложен и драматичен пазарлък. Ние станахме свидетели как в процеса на тези договорки възникнаха много силни конфликти от партиите на управляващото мнозинство, изцяло егоцентрични. И крехкият компромис в пазарлъка трябва на всяка цена да бъде запазен. Този Изборен кодекс иска да гарантира статуквото и да си гарантира бъдещи изненади. Иска по някакъв начин да бетонира властта, да я изземе от ръцете на суверена и да я отдалечи колкото може повече от онези, която би трябвало да представлява, според Конституцията. Защото властта в една цивилизована, съвременна държава е представителна власт. Тя представлява суверена, а не се издига над суверена. Ние видяхме каква е съдбата на власт, която напълно се е откъснала от суверена и е престанала да го представлява. Тя рано или късно се събаря, при това с гръм и трясък, разкривайки ужасяващи истини пред себе си. Украйна е пример за това?

- В Украйна гражданският бунт стигна до развръзка, а защо у нас енергията на протестиращите затихна и сякаш се потопи в задкулисието на властта?

- Аз по-скоро бих употребил думата “депресия”. Вярно е, че хората изпаднаха в депресия след дълги месеци протести, от които не се случи нищо. Рано е да се анализира защо не произлезе успех. Дали това се дължи на грешки на самите протестиращи, или на недостатъчна решителност от страна на гражданите, не достатъчно търпение или на нещо друго. Но след толкова месеци протести сякаш е разбираема една такава депресия. В Украйна не се развиха нещата толкова дълго във времето. Те протекоха сравнително светкавично, а и там проблемът е много по-болезнен. Сега вече всички българи трябва ясно да осъзнаят какво огромно добро е това, че сме членове на ЕС. Малко трудно биха могли да бъдат направени такива крути геополитически завои, какъвто беше завоят на Янукович, който и отключи гражданския протест. Доста трудно е в страна от ЕС подобно човекоядно отношение към собствените й граждани – стрелба, убийства, насилия. Но това не означава, че българското гражданско общество трябва да престане да бъде бдително. Когато казвам, че то е в депресия, аз съвсем не го харесвам това състояние, макар да го разбирам. В състояние на депресия злонамерените най-лесно вършат своята работа. Възможно е в България да се подготвя тихомълком някакъв много дълбок и много фундаментален завой в страни от Европа и нейните ценности. Безпокоя се от гласове на различни “нови леви” говорители, които започнаха да пълнят вестниците с колони и размисли за това колко зле е в ЕС, как съюзът е въплъщение на световната плутокрация, как големите проблеми в този свят произтичат от някакви митични, транснационални компании, които правят бедните все по-бедни, а богатите – все по-богати. Започват да говорят все по-открито за някакво възраждане на лявото. И то при всички положения бива винаги спрягано с антизападничеството. Цялата трагедия на тези хора е, че за сега те нямат въплътен фокус, въплътено място, където да видят това жадувано от тях ляво, защото нито Русия на Путин е мечтаната лява Родина, нито както видяхме Украйна или пък Китай, където все по-често нашите управляващи започнаха да гастролират, нито в Казакстан и други Средноазиатски републики. Така или иначе обаче в България също има място за разпространението на неоевразийството. За него трябва да се говори, то трябва да се изучава, българските граждани трябва бъдат предупреждавани за рисковете от неоевразийството.

- Разцепено ли е лявото след неочакваната поява на АБВ?

- Не съм много грижлив и внимателен наблюдател на лявото, но доколкото виждам случващото се, според мен, БСП е номинално лява. Тя е фундаментално лява, но е и номинално лява, защото от доста години не води нито леви , нито десни политики. Аз я определям като партия монстром, която след разбиването на двуполюсния модел с идването на Симеон Сакскобургготски на власт породи цяла мозайка от различни партии на властовата комбинация, с които БСП чудесно може във всеки момент и винаги да прави различни коалиции. Те я държат на гребена на вълната, от една страна, а от друга и служат като оправдание за това, че не води последователна политика. Ние не можем да бъдем съвсем леви, защото видите ли сме в коалиция с либералите, каквито са ДПС. Ние не можем да бъдем напълно леви, защото зависим от партия с националистическа окраска. Утре ще бъдат зависими от неясната като профил партия на Бареков. Тоест, винаги могат да водят каквато си искат политика и да остават номинално леви. В този смисъл настояща крамола в БСП е крамола между два големи клана, единият от които – кланът на Станишевците. В момента той е овладял апарата, взимайки властта. А другият е кланът на Георги Първанов, за чиито намерения не мога да бъда сигурен. Но не мога да не си спомня, че неговите настоящи съмишленици – Румен Петков, Овчаров и т.н., бяха едни от най-ярките привърженици на газовото обвързване на България с Русия. Това ме кара да си мисля, че става дума за по-дълбоко лежащи причини за това разцепление, най-вероятно провокирани и от задграничен спонсор. Нямам никаква възможност да поставя знак плюс пред една от тези две групировки. Нещо повече – подозирам, че може да се появи и трета групировка, съзнателно конструирана, крайно лява, която също да бъде уж срещу настоящата БСП, но за да може да противодейства и на уж по-дясната групировка на Първанов. Подобни политически инженеринги обаче са крайно рисковани и най-накрая могат да изядат главата на онзи, който ги практикува.

- Възможно ли е да се стигне в определен момент до някакво съглашателство между БСП и АБВ, а защо не и между АБВ и ГЕРБ?

- Не бих искал да отговарям на подобен въпрос. Подобни субекти, които изредихте, са способни на всякакви комбинации в името на придобиването и консумирането на властта.

- В навечерието на евровота ще има ли някакво сериозно пренареждане на политическия пъзел у нас?

- Проблемът е, че не се появяват нови малки политически субекти, а отново се извършва нещо изключително срамно. Чисто и просто се пазаруват депутати. Убеден съм в това, че напусналите парламентарната група на ГЕРБ народни представители най-вероятно са предприели тази стъпка след задкулисен натиск, който да осигури по-голям уют на управляващите, които имат в лицето на ГЕРБ една изключително многобройна опозиция. Все пак ГЕРБ е най-голямата политическа сила в парламента. От друга страна, тъй наречените депутати на Бареков са най-вероятно стартиране на един политически проект, който няма много общо с политиката, но за сметка на това най-вероятно има много общо с финансите на една олигархична група, чийто имена се знаят и която дирижира задкулисно политическите процеси в България. Толкова е очевидна връзката между групировката на Цветан Василев, Делян Пеевски и бившия журналист Бареков, че чак е срамно, ако някой не я забелязва и взима напълно насериозно г-н Бареков като автентично политическо явление. Безспорно той не е такъв. Но не ми е много ясно целта, с която се създава подобен политически урод, като партията на Бареков “България без цензура”. Мога да заподозра, че това е “Атака” №2, под друга идеологическа одежда, но със същата функция в България.

- Протестна мрежа внесоха сигнал в прокуратурата срещу “престъпната група Пеевски-Бареков-Цветан Василев”, очаквате ли, че обвинението ще си свърши професионално и прозрачно работата си?

- Не просто не е ясно какво прави прокуратурата. Тя бързо се сезира, но нищо досега не е приключило, за да може да се даде обективна и справедлива оценка за нейната работа. Във всеки случай, аз преди време бях практически сигурен, че напълно ясния казус, свързан със скандала на парламентарната група на “Атака”, сътворен на Варненското летище ще бъде проточен във времето. Така и се случва. Не виждам каква толкова работа трябва да се свършва по нещо, което е безкрайно ясно, за нещо, по което има прекалено много свидетели, освен това не е толкова сложен случай – например, да се проверяват документи, банкови сметки и пр., както е случаят с подадения сигнал от Протестна мрежа. И въпреки това, този ясен казус със скандала на Волен Сидеров и неговите депутати във Варна не е приключил и най-вероятно няма скоро да приключи. Освен това, има и нещо, което подозирам – най-накрая, след много дълги месеци проверки и работа, най-вероятно Волен Сидеров само ще бъде глобен. Обществото трябва да си даде сметка, че ако български гражданин посегне и удари полицай, той веднага ще бъде вкаран в затвора при всички случаи минимум за 6 месеца. Още от сега твърдя, че Волен Сидеров няма да бъде вкаран в затвора, въпреки, че е почти сигурно, че е посегнал и ударил полицай. Нека да се въоръжим с търпение, може пък и да бъда опроверган и прокуратурата да си свърши успешно работата и по двата сигнала.

- Реформаторският блок направи заявки за сериозни политики, ще съумее ли да убеди десния избирател да го подкрепи на евровота?

- Реформаторският блок не от сега, а от доста време предлага изключително разумни политики. Там е работата, че след дълги години изборни неуспехи, с РБ и партиите в него трайно започна да се свързва представата за политическа немощ. Именно тя трябва да бъде преодоляна по някакъв начин, това впечатление за политическа немощ трябва да бъде превъзмогнато. Говоря за спечелване на властта. Иначе всички партии в РБ и особено ДСБ, като субект от предишния парламентарен цикъл, винаги са предлагали разумни политики, в тази посока и сега работят. Но трябва да направят всичко възможно, за да убедят хората в тяхната разумност и най-вече – да убедят хората, че имат капацитет да спечелят властта, да ги накарат да гласуват за себе си

- Да се надяваме ли все още на предсрочни избори?

- Да, оптимист съм, че до края на годината би могло да има предсрочни парламентарни избори.

- В навечерието сме на Националния празник 3 март, допустимо ли е той да бъде използван за псевдо националистически и партийни интереси?

- Аз лично приемам спокойно тази дата. Това е много важна, фундаментална дата в българската история. Разбира се, както всяка определена дата и тя е свързана със събитие, отношение към което имат много страни, спрямо което има много гледни точки. Действително 3 март като епизод от историята на Руската империя има един ракурс, като момент от историята на България – е друг, а като елемент от Балканската история може да се разгледа от съвсем различна позиция. Но е имало твърде много време, за да се вихрят горещи конфликти и дебати около една дата, която при всички положения е началото на нещо фундаментално ново в българската история. Аз не съм привърженик на подобно говорене и спорене около тази дата и значимостта на събитието, с което тя се свързва. Но много ме притеснява това че, практически всяко нещо, свързано с историята, а и с православната вяра на по-голямата част от българското население, се използва за истерични националистични цели. Ще използвам да призова Светия Синод на Българската православна църква да вземе някакво експлицитно становище по отношение на злоупотребата от страна на ултранационалисти, направо казано – фашизоиди, колкото и малки да са тези групи, над символите и светините на православието. Православието не е фолклорен елемент към българщината. Православието е вселенска вяра в Исус Христос, а не в кръв и плът, кръв и чест. И е нещо дълбоко интимно, духовно и морално, и не може да бъде използвано нито за сепаратизъм, нито за агресия. В съседна Гърция православната църква направи необходимото, за да осъди злоупотребата с православието от страна на утранационалистически партии. Мисля, че вече и у нас е назрял моментът това да направи и Българската православна църква с подобни групировки, които са на наша територия. Не е възможно хора, които хвърлят камъни, които са склонни да се бият и даже да убиват, да вървят с икони на ръце, нито да бъдат предвождани от свещенослужители. Това е абсолютно недопустимо.