"Националният ни интерес е да имаме сигурни и благоденстващи съседи. Затова трябва да приветстваме и да сме готови да подкрепим амбициите на новата власт в Скопие за членство в евроатлантическите съюзи. Такава беше през 90-те принципната позиция на Гърция спрямо България." Това се казва в позиция на Иван Костов, премиер на България 1997-2001 година, в чийто мандат бе подписана съвместна декларация с тогавашния премиер Любчо Георгиевски, публикувана от Медиапул.

"Във външнополитически план правителството на Зоран Заев, с подкрепата на парламента, трябва да разреши всички проблеми със своите съседи, за да изпълни изискванията на НАТО и критериите от Копенхаген на ЕС. Източник на тези проблеми е налаганата при управлението на Никола Груевски доктрина за македонизма, създадена от Коминтерна и поддържана от Кремъл. Нейните претенции към съседните страни са недопустими. Тя е чужда на албанския етнос и на другите малцинства в страната. Македонизмът на Груевски го оттегли от Съвместната декларация от 22 февруари 1999 г. на премиерите на Република България и на Република Македония, която често се споменавана тези дни.

Отказът от македонизма е труден и ще изисква време, заради насажданата вече на няколко поколения негова идеология. Това пречи 1/да бъдат уредени вътрешно-етническите отношения; 2/да бъде решен спорът за името; и 3/да се постигне споразумение с България.

За да бъде преодоляно това наследство, е нужно национално съгласие. Отвън, подкрепата от България е необходимо, но недостатъчно условие; нужна е подкрепа от съседните страни, без намеса и опити да се диктуват решения. Най-важни са подкрепата от НАТО и ЕС и отворената перспектива за членство.

1/ България активно подкрепи и съдейства за подписването на Охридския рамков договор през 2001, който гарантира досега етническия мир в страната. И сега следва да има готовност да подкрепи всеки напредък в по-нататъшно уреждане на вътрешно-етническите отношения при условие, че се постигне с широк консенсус в парламента. Както се вижда от последните конфликти в България, те стават заплаха за етническия и религиозен мир, когато в тях се включи мнозинството. Същият е рискът в Македония. Промяна на Охридския рамков договор срещу волята на по-голямата част от македонското мнозинство ще бъде грешка, която може да хвърли страната в хаос. Това следва да бъде позицията на България в НАТО и ЕС. За да покажем зрялост и разбиране на проблемите, трябва да подкрепяме на първо място баланса с интересите на мнозинството. Това означава да настояваме то да получи своите гаранции; да се противопоставим на опитите от Тирана да диктува план на Македония; да сдържаме непремерените европейски отстъпки на албанското малцинство.

2/ Въпросът за името на страната следва да бъде решен на второ място. Основната причина за това е, че названието определя позициите, претенциите и мястото на страната на картата на Европа. В интерес на България е да подпише споразумение с еднозначно определен и политически признат субект на международното право, да подпише със стабилни власти, способни да го изпълняват. Освен това български интерес е да имаме съгласувана политика със евроатлантическите ни съюзници и с гръцките власти.

3/ От трите проблема най-лесен за решаване изглежда този с България, но според мен той следва да бъде решен последен. България е имала най-висока отговорност към Македония от самото ѝ отделяне от Югославия. Тази политика следва да има приемственост. За да бъде ефикасна сега, е необходимо да бъде сдържана. Не е препоръчително София да е първата, която да авансира подкрепа за правителството в Скопие, особено преди то да предприеме необходимите действия и то не само в отношенията си с България, а за решаване на другите два проблема. Авансирането може да засили анти-българските нагласи, които Югославия, а в последните години ВМРО-ДПМНЕ, насадиха сред етническото мнозинство; особено при категоричната му убеденост, че е имало провокации на македонските албанци и намеса на Тирана.

***

Сега България е с много силни позиции пред страните от Западните Балкани: с принципната си позиция през годините на разпадането на Югославия, като страна-член на НАТО и ЕС, с общата си история и култура с Македония, с авторитета си на вдъхновител и радетел на албанското възраждане. Ако има някакъв незначителен риск за нас, той е в тези анти-български нагласи, които могат да се изживеят с времето. Можем да бъдем само от полза. Затова страната ни следва да бъде включена постоянно в Берлинския процес за подкрепа на интеграцията на Западните Балкани в ЕС. Нека припомним тук, че войните в Косово, в Босна и Херцеговина, и конфликтът между албанци и македонци в 2001, бяха спрени, и Милошевич бе отстранен, със активното българско съдействие. Впрочем, всички страни-членки на ЕС от региона следва да бъдат участници в този Берлински процес.

Нека да преценяваме точно, че сегашната управляваща коалиция в Скопие може да загуби местните избори през есента и това да доведе до изоставяне на курса към европейска и атлантическа интеграция или страната да бъда дестабилизирана отново.

И да призовем българските провокатори да намалят децибелите си към Македония.", завършва позицията си бившият министър-председател.