Александър Михайлов

Тези дни президентът Тръмп декласифицира, както бе обещал в едно от основните си послания към собствените си поддръжници, над 80000 страници от досиета по убийството на Джон Фицджералд Кенеди (JFK).

Убийството на Кенеди е може би най- любимата тема на привържениците на конспиративни теории, дори повече от НЛО. Тръмп е обграден от конспиролози (Тулси Габард, министър Кенеди, Марджари Тейлър Грийн и др.) и често гради тезите си върху подобни основи, така че интересът му към тази тема е оправдан.

Повечето от версиите за убийството на JFK са около действията на т. нар „дълбока държава“, като започнем от ФЕД, ЦРУ, ФБР и свършим с десни политически опоненти, всички съвкупно недоволни от „миротворческата му политика и курса за сближаване със СССР след Карибската  криза“.

Едва ли е случайно времевото съвпадение с преговорите за мир в Украйна, проведени от администрацията на президента Тръмп, които все повече приличат на „пазарлък за чужда сметка“ и „началото на промени в световния ред“. Подреждайки фактите от последните месеци очевадно се налага изводът, че ходът с файловете е част от убеждаването на американския народ, политическите поддръжници и опоненти, както  и всички, наблюдаващи политическите лакатушения във Вашингтон, че 

сближаването с господаря на Кремъл не е исторически прецедент, 

и не е непременно опасно и отрицателно за  САЩ и света.

Може би тук е мястото да отбележа, че основен, желан и често използван метод на путинската пропаганда на Запад, в това число и у нас, са конспиративните теории, обслужващи разделението в обществото и водещи до упадък на основите на демокрацията – самокоригиращите се информационни потоци  и политическия диалог.

Според анализатори това води до вакум на идеи, които да завладяват електората, и до разрастване на популизма и крайно десните политически движения.

Както правилно отбелязва Ювал Ноа Харари „само в елементарното схващане за информацията тя е отражение на реалността и безкрайният обмен и обем на информация не гарантира защитата на истината.  А създателите на информация са два конкуриращи се типа – творци, разказвачи на митове и бюрократи. Първите целят създаването на „разкази“, насочени да водят масата към определени цели, а вторите - целящи да използват информацията към създаване и поддържане на порядък“.

В досието „JFK“ се появи и 

„българска следа“, 

която бе подета от доста експерти - митотворци,  и сериозно анализирана, но с малки изключения на база фактите  и обективната истина,  а повече в контекста на политкоректността и модерния Тръмпизъм, които в повечето  случай у нас  са  прикрит путинизъм.

Наблюдавайки с интерес по националните  медии изявите на експерти по разузнаване и контраразузнаване от не толкова близкото минало, известни с участие в  защита на МОЧА, анализиращи „специалната операция в Украйна“, след като преди началото на войната през 2021 г. напоително ни обясняваха от екрана на същите медии, че „сенилността на Байдън“ не му позволява да разбере, че Путин няма да нападне, реших да се пробвам да докосна нивото на аналитичните им умения и опит, ласкаейки се, че все пак съм техен колега. Реших да го направя, защото чух познанията им за фактите, теоретичните им конструкции, пропагандните послания, които не ме изненадват, предвид миналото и пристрастията им. Но не чух една от налагащите се и напълно възможни версии, почиваща на едва дузина документи, до които беше позволен достъпът на световното население.

От начало ще се опитам кратко и хронологично да подредя това, което

стана известно в медиите:

1. Емигрант от СССР  (предполагаемо с украински или белоруски произход), на име Сергей Чернонох твърди, че е предупредил американските и английските служби за подробности по подготвяно убийство на президента Джон Кенеди и Мартин Лутър Кинг.

Това, според твърденията му,  е станало на 18 юли 1963 г.,  при задържането на АГ в Лондон и на 15 август 1963 г. в София , при среща с „американския вицеконсул Блекшир, на летището в кола на посолството“. На 19 август 1963 вече е споделил информацията  и във Вашингтон, „на мястото посочено от г-н Блекшир“.

Пред британските власти не личи  да е посочил източниците си, но в споделеното с г-н Блекшир казва, че „съветският консул Василев и неговата интимна приятелка Бисера Асенова„ (в документите е написано Бесера).

Тази информация е изнесена в писма до висши британски и американски институции и политици в периода 1976-78 г., придружена с молби за защита, твърдения за „обгазяване с цел амнезия, подтикване към участие в политически убийства от страна на полицейски служители и ФБР“  и т. н. - твърдения, които водят към съмнения в менталната и психическа пригодност на източника Чернонох.

2. Чернонох е попаднал като емигрант  в САЩ през 1950 г., когато е бил на 23 год., с помощта на църковна организация , „която функционира и днес“.

Бисера Асенова и консулът Василев са неизвестни за анализаторите, но „Томас Блекшир е водещият разузнавач на агента на ЦРУ Иван Асен Георгиев,  реализиран за шпионаж от българската Държавна сигурност“.

Какво не казват анализаторите,

бивши служители на ДС и сегашни защитници на МОЧА, Путин, „специалната военна операция“, Тръмп и „борци за незабавен мир“, но никога не посмели дори и да помислят, че краят на тази „братоубийствена война“ е по силите единствено на този, които я започна и той трябва да  прибере убийците си зад стените на Кремъл, за да има освен мир, по-важното справедлив мир?

Ще започна по ред:

1. Сергей Чернонох твърди, че английските  и американски служби получават от него „остра“ информация за сигурността на президента Кенеди  в периода юли-август 1963 г.,  т. е.  достатъчно време преди 22.11.1963 г., денят на убийството в Далас. Не предприемат абсолютно нищо и я неглижират. Единият от източниците на тази информация към Сергей е „съветският консул в София“, а другият „…интимната приятелка на Василев, Бисера Асенова“. Никъде не стават ясни мотивите им да я споделят с него.

Това Чернонох прави в нарочни писма до политически дейци и организации през 1976-78 г. т.е почти 15 години по-късно.

Прави го във времената, в които е приключена Виетнамската война, администрацията на Ричард Никсън е провела успешна дипломация в Китай, положила основите на сътрудничество с КНР, в крайна сметка довело до краха на СССР,  избухнала е аферата „Уотъргейт“, на международната сцена, наред с  военни сблъсъци между сателити на СССР и САЩ и политиката на „сдържане“,  върви и т. нар „разведряване и контрол върху надпреварата с атомните оръжия“. В периода след Виетнамската война и убийството на Джон Кенеди,  до идването на власт на президента Роналд Рейгън, разделението в политическите нагласи, а и не само,  на американското общество много прилича на днешното.

Съветските служби, със сигурност, са наблюдавали и благоприятствали, според възможностите си, тези процеси, вкл. чрез провеждането на 

„активни оперативни мероприятия“

Част от такова биха могли да бъдат и „спомените“ и твърденията на Сергей Чернонох.

Интересен факт, който се споменава, като страничен, но не участва в анализа е, „че Сергей Ч. е емигрант в САЩ от 1950 г., когато е на 23 год., изведен от СССР с помощта на църковна организация, функционираща и днес“.

Църковните организации е добре известно, че и днес се използват от руските служби за разузнаване като прикритие, но и в операции за „извеждане на нелегали“ (шпиони дълбоко инфилтрирани в страната гостоприемник). В годините на СССР и Студената война,  експертите и анализаторите от бившата ДС  знаят по-добре и от мен, какво много често означава 23-годишен, емигрант зад „Желязната завеса“, „изведен зад граница с помощта на църковна организация“….

Когато към горните факти се прибавят и  известни факти за Томас Блекшир, Иван Асен Георгиев и разработката „Двуличник“, версията „АОМ“ не звучи толкова невидима, за сметка „на твърденията на един видимо луд човек“,  по оценка на Горан Симеонов , председател на Асоциацията на разузнавачите в България.

2. Томас Блекшир през 1963 г. е Втори секретар в посолството на САЩ и според информацията, известна на всеки преминал обучение за служител в българските служби за сигурност той е и водещ офицер на българския дипломат, комунист и обявен за американски шпионин Иван Асен Георгиев.

През 1961 г. българският дипломат, стремящ се да бъде следващият Генерален секретар на ООН,  попада в полезрението на Държавна сигурност (в сътрудничество и под надзора на КГБ). След активно наблюдение, по всички правила на контрашпионажа,  е реализиран и арестуван на 3 септември 1963 г. в Москва и на 26 декември 1964 г. е осъден на смърт.

Няма да изпадам в разказване на подробности, които всеки желаещ може да научи от Уикипедия и с малко усилия от архивите. Но ще спомена факта, че нашите разузнавачи освен, че изпускат котката му при проникване в жилището му и я преследват по софийските улици,  за да я върнат обратно (забавен разказ за слушателите в обучението за службите за сигурност), Иван Георгиев или обекта „Двуличник“ е „поставян“, след ареста си, под контрола на работници от ДС по маршрута на Блекшир, с цел провокиране и  документиране на евентуална среща и поставяне на задачи. Но експериментът се оказва безуспешен.

Разказвам всичко това хронологично, за да накарам четящият тези редове с елементарна логика, а някои и с познания, да разбере, че Томас Блекшир в периода на твърдяната среща с Чернонох на 15 август 1963 г. е бил под тотален 24 часов контрол от ДС и КГБ на наша територия.

Възможно е и самата среща и донесенията на съветския емигрант, (ако не са спомен на един луд с 15 годишна давност) да са били част от оперативна комбинация по разработката на Иван Асен Георгиев. Това е факт, чието отсъствието в информацията за Сергей Чернонох в делото „Двуличник“ може да спекулираме, че го доказва.

Възможно ли е съветските служби да са използвали изведен от тях зад „Желязната завеса“ човек, с неяснота дали е бил с нестабилна психика, за да проведат операция по всяване на разделение в обществото, чрез 

насаждане на конспиративни теории

и създаване постфактум на „исторически документи“ ? Възможно ли е тези действия, извършени преди повече от 50-60 години, да “вършат работа“ на днешният стопанин на Белия дом в притеснителните за съюзниците от НАТО, за членовете на ЕС, действия по сближаване с господаря от Кремъл?

На какво се дължи съвпадението на сценария на филма „JFK“, произведен през 1991 г., чийто сценарист е „дисидентът на Холивуд“ и вече неприкрит путинофил Оливър Стоун, създал и уникалната сага „Взвод“, третираща Виетнамската война? Знаел ли е той за документите, свързани с Чернонох и ако да, от къде или от кого?

В заключение е важно да си зададем въпросите: Кому е нужно?  Защо сега? Защо анализаторите не обърнаха внимание на очевадното и ултимативно отрекоха всеки опит в посока на горната версия?

Отговорът на тези въпроси, колкото и да изглеждат различни, е прост: Путин, Кремъл, Говорит Москва! Разузнавачи от всички страни съединявайте се!